Пламен и Надя Петрови

През 2017-та,  след френските замъци и Версай,  пътят ни мина и през езерото Констанс или Швабското море Бодензее,  както е по-известно всред немскоговорящите.  Е зеро Констанс (на френски) е езеро на река  Рейн, разположено  на границите между Германия, Швейцария и Австрия.  Паркирахме в град Констанц в немската част.  Времето беше облачно и с превалявания - много подходящо за готическата атмосфера по неговите брегове. Ето..... вижте и сами.                                                Езерото Бодензее и трите острова със съкровища     - публикувано в Inter Travel Service "Бодензее или още Боденско езеро е третото по големина езеро в Европа...

Португалия ни се стори малка и тъжна страна, сгушена някъде на брега на Атлантика между Великобритания и Велика Испания, но геройски бореща се за запазване на своята  национална идентичност и сякаш бягаща далеч от световните проблеми. Искаше да си остане малка и спокойна, не допускаше мегаломанията на големите  и  ревностно пазеше  уникаления аромат на портвайн и сардина - двата символа на страната.  А дали е така с тази някогашна конквистадорка  -  не успяхме да разберем  и тя си остана загадъчна като красива стара дама, държаща вече само на  добрите обноски.        Лисабон беше отстъпил жълтите трамвайчета на триколесните моторни рикши и предлагаше малки кексчета в невъобразим асортимент от вкусови усещания в малки фамилни  ретро сладкарнички .Запомнащ се е Плачо да Комерсио - площада на брега на Океана , сякаш част от този Океан и чийто отсрещен край е в  Бразилия и до там все може да говориш на напевния порт...

Спомени от едно пътуване в Мароко през лятото на 2016-та година.  През целия път от Танжер през Рабат до Казабланка  и обратно, не можахме да видим нищо африканско, даже поне една маймуна и това бяха най-запомнящите се събития.       Едното беше посещението ни в kафенето на Рик ( Rick's  cafe )  в Казабланка, пресъздадено от една странна американка  като реплика от едноименния  филм-класика  "Казабланка". Хъмфри Богард и Ингрид Бергман  никога не са го посещавали. Нещо повече - никога не са идвали в Казабланка. Е... ние бяхме. И чухме  "As times goes on"  на самото място , което даже и те не са могли.                                              За втори път се докоснахме този път до атмосферата...