Малък северен маршрут -Част 2

Русия

Ето ни вече на  руската  страна на моста при Нарва. Но преди да продължим със снимките, ще изложим перипетийте, които трябваше да минем още в България за получаване на руска виза. 

      Един хубав ден се вдигнах до София на първо четене. След доста питане намерих визовия център на Руското посолство, който макър да беше в същия район, не беше в непосредствена близозост до посолството, а на малко трудният за откриване адрес ул. Елемаг 22 кв. Изгрев. Входът е откъм ул. "Русаля" 1

Видовете визи и документите за всяка подробно са изложени на сайта на Визовия център: https://bulgaria.mid.ru/bg_BG/uprosennyj-poradok-vydaci-viz .
      Ние избрахме Транзитна виза, която дава право да прекосиш Русия до десет дена , но не изисква деклариране на места за нощувка, което много усложнява и оскъпява визата, понеже става с помощна фирма. Дадоха ни Списък на документите за подаване.
Срокът за разглеждане на молбата за визата беше 10 дни за 70 лв. на човек или 140 лева /срок за разглеждане 3 работни дни, Транзитна виза на чужд гражданин, пътуващ през територията на Руската Федерация към друга държава с лекотоварно автотранспортно средство, се издава за срок, необходим за транзитно преминаване по най-краткия маршрут. Указаният срок се определя предвид пробег за денонощие от 500 км. Но нас ни накараха да попълним маршрутен лист с дневен пробег от пункт до пункт и да направим скрийншот от гугала на маршрута. Ето го нашия.

Взеха ни консулската такса за оформянето на виза - 70 лева за 10 работни дни. Подаването на документи става лично или с нотариално пълномощно (прилага се към документите, направете си копие, може да ви трябва при получаване).
        Набор документи за издаване на виза за всеки пътуващ:
1. Международен паспорт с валидност поне още 6 месеца
2. Ксерокопие на стр. 3-4 на паспорта
3. една паспортна снимка
4. Здравна застраховка за 30 000€ за времето на пребиваване
5. Копие на СУМС
6. Копие на Талон № 1 на МПС-то
7. Копие на талона за технически преглед с валидност времето на пътуване
8. Застраховка Гражданска отговорност на МПС с валидност Русия
9. Зелен талон на  Гражданската  отговорност на МПС-то
10.Маршрутен лист – попълва се във визовия център
11.Снимка на маршрута от Гугъл мапс
12.Електронна визова Анкета - попълнена и разпечатана от сайта – там се лепи снимката – може би имаше още един формуляр, трябва да се пита. Тези анкетни карти могат да се получат и попълнят и там.
Забележка – тези документи си спомням само по памет за 2019-та година. Сега може да има промени.
Във визовия център бяха любезни, даже ми дадоха техен и-мейл адрес на който да ми изпратят от Видин пропуснати документи. Получаването на готовите документи може да стане с куриер ( 30 лв. май беше) или лично.
В уречения ден взех паспортите с печата на руските визи и си отдъхнах – нямаше особени пречки. Обменихме в  "Tavex"   и 200 лв.  за 7100 рубли.  Повече не се наложи да обменяме. На бензиностанциите зареждахме с карта.
И така – ето ни тук и сега на митницата на Ивангород.
В онзи червен бус вкарваха кучето за обдушване.


       На задното стъкло се чете „ Спосибо деду за победу” и веднага усетихме духа на Русия. От сега до излизането от ГКПП-то минаха  50 мин.
    Градът има семпъл военно-граничен вид – това което видяхме в движение и без да спираме бяха няколко блока в началото, а след това следваше предимно ниско строителство

Знаете ли, все пак в началото имахме известни опасения, че руснаците ще са поне студени и резервирани към нас, с оглед участието ни в НАТО и ембаргото например, но скоро опасенията ни изчезнаха. Отнасяха се радушно, като към стари приятели и често ни святкаха с фарове, като видеха българския трикольор на предното стъкло. Или просто не намесваха държавните политики в междуличностните отношения защото може би и ние нямахме предубеждения към тях. Преди много, много години, някъде около 1978-9 година и двамата с жена ми, още преди да се познаваме, бяхме ходили по различно време и по различен повод в Русия и старите топли отношения още тлееха и у нас и у тях.

 Наоколо цареше привидно спокойствие. То и днес си е понеделник 01. Юли , хората са на работа, часът е три след обяд и няма трафик през градчето.

Планът ни е да започнем от Петерхоф – Дворецът на Петър Първи. Петродворец (Петерхоф)- 59.884853, 29.907236
Трябва да намерим къде да спим. От един сайт бяхме набелязали само няколко места за отдих. Около Петерхоф обаче не открихме къмпинги и ще търсим някой парк или тиха уличка. От пътеписи в интернет и разговори с кемперисти - миналата година тук са били седем екипажа, бяхме разбрали, че няма ограничения за свободно нощуване, стига да не попаднеш в полезрението на някоя местна младежка група, но това се отнасяло повече за Москва. Около Петербург било спокойно.
Поемаме към Петерхоф – Петербургския Версай по добре поддържан двулентов път.

Това са цените на горивата при курс 1 лев за около 35 рубли. Или дизела е 1,34 лв. съответно бензина от 1,23 до 1,52 лв.
      Времето напредва и пътувайки към Петерхоф, едновременно се оглеждаме и за място за нощуване. Спираме на удобна отбивка - „Място отдиха” някъде в покрайнините и докато преценяваме безопасността и, до нас спира приличен кемпер  с  руска регистрация. Слиза млад водач, а от караванната част надничат две рошави хлапета. Младежът започва приятелски разговор и пита не се ли опасяваме за багажната кутия отзад. Не се опасяваме, защото там е сгъваемата ни баня. Искал и той да си постави такава , но за багаж. Ще има ли проблеми в Европа. Отговаряме му, че ако става въпрос за дрехи, при нас никой не се интересува от дрехи, даже ги дават за горене.  Което го учудва, но споменаването на квоти вредни емисии веднага му обяснява ситуацията. На свой ред ние го питаме как им се отразява ембаргото на стоки от Европа и Америка. Ами, казва. аз и преди не съм ял йогурт Данон и сега не ям – беше лаконичния му отговор. Попитахме дали е безопасно да нощуваме тук, на което той ни даде съвет, по-добре да намерим денонощна бензиностанция. Изгубила търпение, съпругата му се обади от кабината, сбогувахме се и те си продължиха, а малко след тях през паркинга минаха и група младежи. Най-малкия ни посочи с поглед, но другите го сгълчаха и групичката им отмина. Следвайки съвета на колегата, продължихме към центъра, дано намерим бензиностанция с паркинг.
Наоколо започна да става все по-интересно.

Арка на Войните победители – от тук вероятно е започвала отбраната на Ленинград през Великата отечествена. Знае се , че отбраната е траяла 900 дни.
 Започват да се появяват и красиви старовремски църкви и имения.

Опряхме в парк с комплекс величествени ренесансови сгради.

Изглежда сме пристигнали, това са външните очертания на Петродворецът. Трябва да търсим подходящо място за нощувка. И го намираме в дъното на тиха уличка точно срещу централния вход. До нас имаше езеро и рибари на трикраки столчета ловяха дребна риба. Поразходихме се малко след вечеря, докато притихнат улиците, залепихме щорите и спахме спокойно за първа нощ на руска земя.

На сутринта преместихме кемпера на голям паркинг в началото на улицата и изчакахме да отворят дългата редица тоалетни . После прекосихме улицата и си купихме билети в уличката от дясно до входа и брошурка за  двореца от младежите около входа. Влизането само в градините на двореца е 900 рубли за чужди граждани ежедневно от 8:00 до 21:00 вечерта.
  Входа за двореца е през Горния двор и градините.
 Навлизаме в Горния двор. Посреща ни бронзова композиция „Нептун”

Петродворецът в Петрхоф е  възхитителен ансамбъл от централен корпус с монументални водни каскади и невероятни градини. Намира се на 30 км западно от Санкт Петербург на брега на Финския залив. От Петербург можете да стигнете  до Петерхоф  с маршрутка, а през лятото има и корабче от Ермитажа.
   Разрушен до основи през ВСВ, Двореца на Петър Велики отново отваря  врати още през 1944 тодина. В процеса на възстановяването, в отличие от много други градове, Ленинград не е модернизиран, а е възстановен във вида си от предвоенния имперски период. Дворците в Петерхоф и Пушкин са напълно разрушени по време на блокадата, но са педантично реконструирани съгласно оригиналните планове.

Версай е вдъхновил Петър Велики да построи тази уникална поредица от дворци и градини в околностите на своя нов град. След победата си срещу шведите при Полтава, той решил да изгради свой величествен Версай, който трябвало да подчертае значението на неговия триумф. Неповторимата комбинация от дворцови постройки с елегантни градини и впечатляващи фонтани, се славят като едни от най-красивите барокови творения в света. Изборът на място за построяването на комплекса е свързано и с възможността за добро водоснабдяване, за да могат да функционират многобройните фонтани. Най-подходящото време от годината за посещение на тази забележителност е летният сезон. Безспорно главната атракция на двореца е Голямата каскада, която е съставена от няколко водопада и десетки фонтани с позлатени статуи. Водите на фонтаните от тази каскада падат в басейн с формата на полукръг, в който през 1730г. е издигнат големият “Фонтан Самсон”. Той изобразява моментът, когато сълзите на Самсон отварят челюстите на лъва, като тази сцена символизира победата на Русия над Швеция във Великата северна война. Лъвът е част от герба на Швеция, а от устата на този в двореца Петерхоф се изстрелва струя с височина от 20м., която е и най-високата сред цялата поредица от фонтани. Едно от най-значимите технологични постижения в дворцовия комплекс е, че налягането на водата за фонтаните не се постига с помощта на помпи. Водата достига до комплекса от естествени водни източници и се събира в изграден резервоар, разположен в Горната градина. Разликата във височината създава налягането, посредством което се захранват повечето от фонтаните в Долната градина, включително и Голямата каскада.

      Заобикаляме от ляво главния корпус на двореца и се озоваваме на обширна тераса пред него, от която се открива панорамна гледка към Естакадата и Долния двор. Това, което последва не може да се опише с думи. Не може и да се представи от снимки и клипове – трябва да се види!

 

Голямата  каскада - началото на канала до морето, възхитителна композиция от шпалир позлатени статуи на герой от гръцката митология.

Ежегодното официалното пускане на фонтаните на Петерхоф, което обикновено става в края на месец май,е фестивал продължаващ през целия ден, с класическа музика, фойерверки и други изпълнения, като различните секции на фонтаните се включват една по една.

 Върха на сладоледа – фонтанът „Самсон” е най-долу на Каскадата

Петерхоф /Петродворец/ - една от най-известните и популярни атракции за гостите на Санкт Петербург е плод на желанието на Петър Велики да изгради императорски дворец в околностите на неговия нов град. Петерхоф, което означава Петровият двор на немски език, става впоследствие място за Дворецът Монплезир и Големият Дворец. Имението е еднакво популярно и при дъщерята на Петър Велики, императрица Елисавета, която заповядва да разширят Големия Дворец и особено парковата част и известната система от фонтани, в това число изключително атрактивната Голяма каскада.   Междувременно, вдъхновена от неуморния ентусиазъм на Петър Велики е извършена огромна работа по инфраструктурата около двореца, в това число оформлението на Долния парк, прокопаването на Морския канал и изграждането на Монплезир, Двореца Марли и по-голямата част от Ермитажа. Оригиналният Дворец е бил нещо неадекватно на заобикалящото го великолепие, затова Петър дава указания на архитектите да разширят сградата. Работите са пракратени след смъртта на Петър през 1725 година до качването на трона на дъщеря му Елисавета през 1740 година. Елисавета възлага на Бартоломео Растрели, който вече е изпълнил Летния Дворец в Санкт Петербург, да построи великолепен царски дворец. Резултатът е една наистина изключително елегантна и учудващо компактна сграда. Фонтаните на Петерхоф са една от най-известните туристически атракции на Русия. Най-впечатляващият от тях, Голямата Каскада, който тръгва от Големия Дворец към Морския канал включва 64 различни фонтана и повече от 200 бронзови статуи, барелефи и други декоративни скулптурни елемента. В центъра се издига възхитителната статуя на Самсон на архитекта Растрели. Ежегодното официалното пускане на фонтаните на Петерхоф, което обикновено става в края на месец май,  е фестивал продължаващ през целия ден, с класическа музика, фойерверки и други изпълнения, като различните секции на фонтаните се включват една по една.
   Канала  излиза чак на Балтийско море и там е бил имперският яхтклуб. (Там са и единствените външни тоалетни за посетители.)

От тук на дясно ( на запад) по брега на Финския залив по Морската алея се стига до Двореца Монплезир - в реставрация в момента.

В ляво от Канала е Павилионът "Ермитаж". От него на ляво по брега на Финския залив, на изток и по подвижен мост може да се стигне до Дворецът Марли -  носи имеъто на кралската резиденция Марли в околностите на Париж.  Великолепно  разположен е на остров между две езера (едното секторно-ветрилообразно) съвместно с прилежащите му градини - много оригинално, заслужава да се види, но нямахме време.

Връщаме се пак горе при двореца и се нареждам чинно на опашката за билети за вход в двореца. Улучваме обаче точно времето за почивка и чакаме излишни два часа.  Но тук разбираме какво е общото между Видин и Санкт Петербург - в една часова зона сме.  Като многознайко, бях преместил часовника си с един час напред, но се оказа че това е московското часово време. В Петерховф са като при нас - това търпеливо ме осведомяват две млади майки, чакащи с мен на опашката, в отговор на възмущението ми, че спират за обедна почивка по-рано и точно пред нас.

 Минават двата чася в разговори и ето че отварят заветните двери. Купуваме билети (1000 рубли на човек) и се оформят  езикови групи,  и се раздават аудиогидове със слушалки.

     Големият дворец е центърът на дворцово-парковия ансамбъл, поразителен с великолепието и богатството на украсата. Повече от 300 метра дължина и 3 етажа. Grand Palace се намира на върха на 16-метрова тераса на брега на Финския залив.
Петерхоф Гранд Палас - цени на билети - лято 2019
За гражданите на Русия
възрастни - 450 рубли.
деца под 16 години - безплатно
ученици (от 16-годишна възраст), ученици и пенсионери - 300 рубли.
За гражданите на ОНД
възрастни - 450 рубли.
деца под 16 години - безплатно
За чуждестранни граждани
възрастни - 1000 руб./ 27.50 лева
деца под 16 години - безплатно

  Големият Дворец на Петерхоф е замислен като централна сграда на архитектурния ансамбъл. Състои се от Църковен корпус, Централен корпус и Гербови корпус.

 

 Оригиналната постройка е дело на архитекта Жан Баптист льо Блонд и е изградена през 1721 година. Големият дворец заема централно място в "Руския Версай на Петър Велики.  Процесът по строежа на тази велика сграда е преустановен през 1725г., когато владетелят умира и е подновена през 1740г. с идването на власт на неговата дъщеря – Елисавета. Интериорът на двореца е изключително пищен и независимо от факта, че е бил изцяло реконструиран след световните войни, това не се е отразило на неговото величие. Една от най-големите зали тук е Тронната зала, където в миналото са организирани пищни церемонии и приеми. Луксът от цялостното обзавеждане и сложните орнаменти по тавана са неповторими. Позлатената стълба и преддверието, което също е изпълнено с позлатени резби и картини, допълват целия този разточителен разкош.
Парадното стълбище  води до Парадната анфилада на втория етаж.

Честменската зала и Синята приемна

 Ще ви спестим голямото количество снимки от вътрешността на двореца и ще покажем само представителна извадка. Иначе за какво да ходите в Петродвореца, тук само зарибяваме.

 Голямата бална зала и нашия гид.

Голямата Тронна зала -  най-голямата в двореца 330 м2.

Следват Залата за аудиенции, Бялата столова, Китайския кабинет, Портретната зала, Покойте на императора, Куропаточната зала, Диванната зала, Будоара на императрицата и т.н.

Поглед към канала  на каскадата от прозорец на Тронната зала.

Единственият дворец, от тези които сме посещавали, който може да се сравнява с Петродвореца е Версай, но мисля че Версай отстъпва. Не че съм русофил – то е ясно. Всеки българин е русофил. Или повечето от нас. Но тук е бедна фантазията на обикновения посетител относно разкоша и мащаба. . Виждал съм двореца преди 40 г. Сега като че ли е даже по-хубав, или поне не се е променил с времето. Статуите са все така златни, градините все така зелени, езерата все така бистри, залите все така бляскави и зашеметяващи.
Други интересни места в Петерхоф:

Дворец Марли - вече  стана дума за него.
работно време - лято 2019 : 10:30 до 18:00 часа
Затворени в понеделник
Касата се затваря час по-рано
Дворецът носи името си в чест на посещението на Петър Велики през 1717 г. до резиденцията на френския крал Луи XIV Марли-ле-Рои.
Дворец Марли - цени на билетите - лято 2019
За гражданите на Русия
възрастни - 250 рубли.
деца под 16 години - безплатно
ученици (на възраст 16 години), ученици и пенсионери - 150 рубли.
За гражданите на ОНД
възрастни - 250 рубли.
деца под 16 години - безплатно
За чуждестранни граждани
възрастни - 400 рубли.
деца под 16 години - безплатно

Риболов в Петергоф
От времето на Петър Велики, в езерата близо до двореца, Марли е отглеждал ценни рибни видове - есетра, стерла и пъстърва, сервирани на императорската маса. В момента тази традиция е възродена: сега за такса можете да хванете кралската риба. Плаща се само теглото на уловената риба.   В ресторанта снабдяване, стръв, помощ за инструктор безплатно.
Peterhof Hermitage - начин на работа - лято 2019

10:30 до 18:00 часа
Затворено във вторник
Касиерът се затваря час по-рано
График на заседанията на масата за повдигане: събота, неделя и празници в 12:00, 13:00 и 14:00 часа
Ермитажът може да бъде затворен в дъжд или при висока влажност

Сградата е била предназначена за срещи на малък брой важни лица в уединено селище, тук са уреждани правителствени дела, провеждани са обеди и литературни вечери, както и развлекателни мероприятия.

Peterhof Hermitage - цени на билетите - лято 2019

За гражданите на Русия
възрастни - 250 рубли.
деца под 16 години - безплатно
ученици (на възраст 16 години), ученици и пенсионери - 150 рубли.
За гражданите на ОНД
възрастни - 250 рубли.
деца под 16 години - безплатно
За чуждестранни граждани
възрастни - 400 рубли.
деца под 16 години - безплатно
Билети за демонстрация на масата за повдигане - 500 рубли.



Режим на работа в парк Александрия - лято 2019

Ежедневно от 9:00 до 22:00 часа
Бюрата за билети са отворени до 17:00 часа. Достъпът до парка след 17:00 часа е безплатен


Александрийският парк е дворцово-парков ансамбъл, разположен на изток от долния парк на Петерхоф, а северната му част гледа към брега на Финския залив. От 1830 до 1917 г. Александрийският парк е бил резиденция на четири поколения от династията Романови.

Цена на билет за Александрийския парк - лято 2019

За гражданите на Русия
възрастни - 200 рубли.
деца под 16 години и възрастни граждани - безплатно
ученици (от 16-годишна възраст) и ученици - 100 руб.
За гражданите на ОНД
възрастни - 200 рубли.
деца под 16 години - безплатно
За чуждестранни граждани
възрастни - 300 рубли.
деца под 16 години - безплатно

Cottage Palace - работно време - лято 2019

10:30 до 18:00 часа
Понеделник - почивен ден
Касиерът се затваря час по-рано

Дворецът "Вила" е център на ландшафтния парк "Александрия", построен през 1826-1829 година. проектиран от архитект А. Менелас в готически стил.

Palace "Cottage" - цени на билети - лято 2019

За гражданите на Русия
възрастни - 300 рубли.
деца под 16 години - безплатно
ученици (от 16-годишна възраст), ученици и пенсионери - 200 руб.
За гражданите на ОНД
възрастни - 300 рубли.
деца под 16 години - безплатно
За чуждестранни граждани
възрастни - 500 рубли.
деца под 16 години – безплатно



Дворецът на фермерите - работно време - лято 2019

10:30 до 18:00 часа
Затворени в понеделник
Касиерът се затваря час по-рано

Първоначално на това място е построена малка ферма, състояща се от плевня, овчарски стаи, складови помещения и кухня. Андрей Щакеншнайдер възстановява фермата в продължение на 20 години. За Царевич Александър те построили двуетажна пристройка, в която имали церемониални и дневни. Скоро фермата стана истински дворец с всички условия за комфортен престой, където имаше дори душ и баня.

Фермерския дворец - цени на билети - лято 2019

За гражданите на Русия
възрастни - 250 рубли.
деца под 16 години - безплатно
ученици (на възраст 16 години), ученици и пенсионери - 150 рубли.
За гражданите на ОНД
възрастни - 250 рубли.
деца под 16 години - безплатно
За чуждестранни граждани
възрастни - 400 рубли.
деца под 16 години – безплатно



Готическа параклис - режим на работа - лято 2019

Отворен от 19 май
10:30 до 18:00 часа
Затворени в понеделник
Касиерът се затваря час по-рано

Къщата на императорското семейство, построена в готически стил, е посветена на Александър Невски. Реставрацията на параклиса приключи сравнително наскоро - през 1998 година. Готическият параклис се намира в парка "Александрия".


Готически параклис - цени на билетите - лято 2019

За гражданите на Русия
възрастни - 150 рубли.
деца под 16 години - безплатно
ученици (от 16-годишна възраст), ученици и пенсионери - 100 руб.
За гражданите на ОНД
възрастни - 150 рубли.
деца под 16 години - безплатно
За чуждестранни граждани
възрастни - 250 рубли.
деца под 16 години - безплатно

Царицинский павильон - работно време - лято 2019
Палата и градините са отворени за обществеността от 25 май
Ежедневно от 10:30 до 18:00 часа
Бюрото за билети затваря в 16:45 часа
Парковете на островите са отворени всеки ден от 10:30 до 19:00 часа

Царицинският павилион е построен през 1842-1844 г. за императрица Александра Федоровна. Според проекта на архитекта Stackenschneider, павилионът е трябвало да възпроизведе появата на древни римски сгради, открити по време на разкопките на Помпей. Павилионът е силно повреден по време на Великата отечествена война и е бил отворен за посетители едва през 2015 година.
Царицински павильон - цени на билетите - лято 2019
За гражданите на Русия
възрастни - 300 рубли.
деца под 16 години - безплатно
ученици (от 16-годишна възраст), ученици и пенсионери - 200 руб.
За гражданите на ОНД
възрастни - 300 рубли.
деца под 16 години - безплатно
За чуждестранни граждани
възрастни - 700 рубли.
деца под 16 години - безплатно
Посещение на градините на островите Царицин и Олгин (без павилиони) - 150 рубли.

Олгин павилион - работно време - лято 2019
Затворен за възстановяване.

Олгиния павильон е построена през 1846-1848. за Великата херцогиня Олга Николаевна. Павилионът прилича на италианска вила. Сградата е изгоряла по време на Великата отечествена война и дълго време е била разруха.

Имперски яхтен музей - работно време - лято 2019
Музеят е отворен от 25 май
Ежедневно от 10:30 до 18:00 часа
Касата се затваря час по-рано

Музеят представя снимки и модели на яхти, които са плаващи имперски резиденции. Изложбата разказва за най-модерната океанска яхта "Stadart".

Imperial Yacht Museum - цените на билетите - лято 2019
За гражданите на Русия
възрастни - 150 рубли.
деца под 16 години - безплатно
ученици (от 16-годишна възраст), ученици и пенсионери - 100 руб.
За гражданите на ОНД
възрастни - 150 рубли.
деца под 16 години - безплатно
За чуждестранни граждани
възрастни - 250 рубли.
деца под 16 години – безплатно

Също така, посетителите ще открият в Питърхоф развлечения за всички вкусове: фонтани, бисквити (те ще ви напоят напълно безплатно), изложба на екзотични птици в Aviary, цикъл рикши (ако ви е омръзнало да ви язди през парка) и други забавления.
На изток от Долния парк на границата на Александрийския парк и Финския залив е плаж с доста приличен пясък. Самият Финландски залив е много плитък, дъното е пясъчно с камъни. Внимание! водата в залива на Финландия в района на Петерхоф не отговаря на санитарните норми, а плуването е забранено! Следователно, плажът е подходящ само за слънчеви бани.

       От Петербург за Петерхоф има  много микробуси, които возят туристи до двореца, но  цената е доста по-солена, отколкото ако се придвижите сами до него.. Най евтино е с метро и маршрутка.
С метрото се ходи до станция «Автово», «Ленинский проспект», «Проспект ветеранов» или «Балтийская». От “Автово” с маршрутно такси №224, №300, №424, №424-А; автобус№200
От метро «Ленинский проспект» маршрутно такси: №103, №224, №420.
От метро «Проспект ветеранов» маршрутно такси: №343, №639-б. От Балтийского вокзала маршрутно такси №404.

      Напускаме Петродвореца и отново търсим място за нощувка на път за Царское село, сега град Пушкин и Екатеринодвореца – следващата точка . преди да идем  в Санкт Петербург. Пак попадаме на вчерашното „Место отдиха”, само че вече от другата страна на магистралата. Снимката е от 3:40h сутринта на  Белите нощи  - все още са в  апогея си.

     А най.-отпред беше ето тоя грузовик, с отворени през цялата нощ врати. Шофьорът явно не искаше да го разбиват излишно.

Даже мислех, че вече е ограбен и изоставен, но момчето към девет сутринта най-спокойно отвори дясната врата и без да слиза си изми зъбите  с чашка и четка. . Бързахме и не откликнах на въпросителния му поглед.

Ератеринински дворец.

Царско село (днес град Пушкин) се намира на 25 км южно от Санкт Петербург. Най-впечатляващото място за посещение там е Екатеринският дворец, който е блестящ образец на руския барок. Северно от него се намира Александровският дворец, подарък от Екатерина Велика за внука и Александър I-ви.
      Царское село /Пушкин/ е другото от двете извънградски имения на царската династия Романови. Наред с Петерхоф именно Царское село е това, което като величие и изключителност също претендира за превъзходство над  Френския Версай. В Царское село  туриста може да открие два големи и наистина изключителни дворци, и двата заобиколени от обширни паркове и градини с разнообразна и завладяваща декоративна архитектура  - Екатерининския и този на внука и Александър I  за който не ни остана време, но препоръчваме да се види..
       Екатерининския Дворец е несъмнено най-голямата атракция на Царское село, особено известен с изключителната си Кехлибарена стая. Градът Пушкин, който обгражда имението Царское село, е най-очарователното предградие на Санкт Петербург. Градчето има няколко места свързани с Александър Пушкин, в това число музей в бившия императорски лицей, където той е учил, но на него нямаме посветено време.
      Дворецът на Екатерина Велика - съпругата на Петър I Велики е завършен през 1756 г. и изобилствува с изкусно декорирани синьо-бели фасади с позлатени атланти, кариатиди и пиластри. Вътрешната част на Двореца е не по-малко впечатляваща. Акцентите са т.нар. Златна анфилада, Голямата зала, позната също като Зала на светлината, Портретната зала с чудните портрети на Екатерина и Елисавета, Картинната галерия, в която почти всеки инч от пространството по стените е покрит с великолепни платна от 17-ти и 18-ти век и, разбира се, легендарната Кехлибарена стая. За да изпълни тази стая Растрели използва пана от кехлибарените мозайки, подарени на Петър от пруския крал Фридрих-Вилхелм I като ги допълва с позлатени дърворезби, огледала, мозаични пана създадени от флорентински и руски майстори /общо 450 кг кехлибар/, а също така и мозайки от скъпоценни камъни от Урал и Кавказ. Стоята е завършена през 1770 година. През 1941, когато германските войски завземат Царское село, Кехлибарената стая е опразнена за 36 часа, а имуществото и пренесено с кораб в Кьонигсберг. Каква е съдбата му е неизвестно. През 1982 година започва възстановяването на Кехлибарената стая и продължава повече от 20 години на стойност 12 млн щатски долара. Отворена е през 2003 година в присъствието на президента Владимир Путин и германския канцлер Герхард Шрьодер.
        Златните кубета се виждат от далеч, но тук вече се влиза само с билети и чинно се нареждаме на касите пред входа. Предлагат се три маршрута, но билетите са едни - 150 рубли каждаму ( 4.30 лв.) само за градините

След входа попадаме в Екатерининския парк.

След входа самотен възрастен цигулар изпълнява менуети и въвежда във  времето на Екатерина Велика, на фона на величествената сграда, но рядко някой посетител  оценява таланта му.

       За петродвореца трябваше да чакаме два часа и това се оказа само загрявката  за четиричасовото чакане за Екатеринодвореца. Опашката бе по дължината на цялата фасада.

Чакането си имаше и свойте предимства и позволяваше да се разгледат и градините .

 

Алеята към Ермитажа на Екатерининския дворец. "Ермитаж"  в имперските времена се употребява за обозначаване на "място за уединение".

  Турската баня и Чесменската колона 

 

Арсенала

  Чак тук, след езерото, до сградите Информационния център  и  Арсенала, са тоалетните.

Мраморния мост

 

Грот и Камероновата галерия

 За тези, които се изморяват от дългото ходене ила електромобили.

Направих един тур из имперските градини и отново се сменихме с жена ми на опашката. Пред нас един гражданин са обърна и на чист български ни уведоми, че половината чакане сме преодолели. Оказа се българин, женен за рускиня. Работил навремето си в Коми, Оженил се и си довел рускинята в България, но новото време ги принудило отново да се върнат в Коми. Сега са тук послучай дипломирането на сина им в Техническия университет и са решили да уплътнят времето с екскурзии около Петербург.  Поддържаха жива връзка с България и ако има работа биха се върнали.  Мъжът работеше като снабдител на някакво предприятие и често пътувал, та имаше поглед върху пътната обстановка и беше забелязал реално намаляване на пътната престъпност от около година -две. Обясняваше го с големия брой камери и аяктивиране на пътната милиция. Имало и призив на Путин към престъпността. Съпругата беше пенсионерка , но още и работи. Пенсията и беше около 16 000 рубли - наши около 450 лева, но цените по магазините, особено в провинциите са  по-ниски от при нас. Така в разговори постепенно приближихме входа.
    Тук на касите вече ни прибраха по 1000 рубли ( 28.60 лв.)  Платих с Visa-та.  Въобще навсякъде  и особено на бензиностанциите зареждахме определено само с карта.
Пак сформиране на групи, пак аудиогидове.....и тръгваме по парадното стълбище.

Така е изглеждала метеорологическата станция на двореца. И е вършила работа.

 

Кавалерската (сребърна) столова.

Голямата бална зала

 

Китайската гостна на Александър I-ви

Портрет на  Екатерина Велика

Картинната зала

Зелената столова, двореца изобилства на столови и самата Екатерина е доста закръглена.

       Някъде към края на обиколката влизаме и в прочутата Кехлибарена стая. Историята и е накратко следната:
През 1701 Фридрих I, след като самоволно се коронясал за пруски крал, поръчал да бъдат изработени кехлибарени панели, за да облицова с тях една от стаите на двореца в Шарлотенхоф. Те били направени от датския майстор Готфрид Волфрам. Концепцията и дизайнът били на Андреас Шлютер, който бил скулптор и архитект. Готовите панели не останали задълго в Шарлотенхоф. През 1716 Фридрих Вилхелм I, син на Фридрих Ι, подарил това съкровище на Петър Велики. Прусия имала нужда от силен съюзник като Русия, която малко преди това е победила Швеция, и този скъп дар скрепил съюзничеството им.    Кехлибарената стая била разглобена и опакована в 18 големи сандъка и транспортирана до Санкт Петербург.  Петър I-ви обаче нямал време да се занимава с нея до смъртта си и през 1755 г. императрица Елисавета Петровна заповядала да преместят Кехлибарената стая в Царское село. 

От Берлин Фридрих ΙΙ изпратил още балтийски кехлибар. Помещението в Царское село, което щяло да е новата Кехлибарена стая, било в пъти по-голямо от това в Прусия. Италианският архитект Бартоломео Растрели се справил със задачата по дизайна, като добавил позлатена дърворезба, картини и огледала. В първоначалния си вид Кехлибарената стая представлявала пано от 55 m², което съдържало повече от 6 тона кехлибар. Кехлибарената стая добила окончателния си вид през 1770 г. 

През ВСВ при обсадата на Ленинград, немците демонтират Кехлибарената стая и я монтират в Кьонингсберг, днешния Калининград до границата с Полша. Кьонигсберг бил тежко бомбардиран от английските Кралски въздушни сили, а по-късно, до падането си на 9 април 1945 г., пострадва и при бойните действия. Кехлибарената стая горяла два пъти при пожари, демонтирана  и никога повече не е виждана, въпреки че се появяват от време навреме сведения, че панелите на Кехлибарената стая са оцелели.
Има много противоречиви сведения и теории относно съдбата на Кехлибарената стая. Според различните варианти, тя е разрушена при бомбардировки, скрита в подземен бункер в Кьонигсберг, заровена в мините в планините по чешко-полско-немската граница, или е натоварена на нацистки кораб или подводница, която е потопена от съветски сили в Балтийско море.
През 1997 г. италианска каменна мозайка, която е била една от четирите, с които е била декорирана Кехлибарената стая, се появява в Западна Германия като собственост на семейството на войник, който е опаковал Кехлибарената стая.

Снимането в Кехлибарената стая е забранено и следващите снимки са от интернет.

 Реконструкция

През 1979 г. започнала реконструкция в Екатерининския дворец, базирана основно на чернобели снимки на оригиналната Кехлибарена стая. Идеята била финансово подкрепена от немска компания. През 2003 г. огромният труд на руските майстори бил почти завършен. Новата стая била посветена на руския президент Владимир Путин и немския канцлер Герхард Шрьодер по случай 300-годишнината от основаването на Санкт Петербург.
В Клайнмахнов, близо до Берлин, има миниатюрна Кехлибарена стая, направена по оригинала.
Загадката около Кехлибарената стая е основа за сюжет на няколко филма и книги.

Обиколката завършва и отново сме навън. Хубав дворец и градини, но Петродворецът си остава върхът. Екатерина го е достроявала след кончината на мъжа си и е била по-скромна за своя дворец. Изглежда и вече го е била разлюбила, или и е било неудобно да му изневерява в Петерхоф , та затова се е изместила в Царское село. Шега, разбира се, в този златен век за Русия монарсите са имали безгранични възможности.
Двореца на внука и Александър I е в съседство, "в същия парцел", но сме доста изморени вече, а за Домът на Пушкин съвсем забравихме. Дългото чакане, тълпите китайци и японци и препускането след гида бяха сериозно изморителни, а и след повече от два часа  разглеждане човек трудно се концентрира.

Музей-лицей А.С. Пушкин - режим на работа - лято 2019
10:30 до 18:00 часа
Уикенди - вторник и последен петък от месеца
Касиерът затваря един час по-рано

Музей-лицей А.С. Пушкин се намира в близост до Двореца на Екатерина, в началото на улица Садовая  - цени на билетите - лято 2019
екскурзионно посещение
за възрастни - 330 рубли.
за ученици, студенти и пенсионери - 240 рубли.
посещение без екскурзия
възрастни - 150 рубли.
за ученици, студенти и пенсионери - 60 рубли.
     В непосредствена близост до двореца има няколко паркинга, но изглежда в района не е много популярно нощуването на голям паркинг.

   Тръгваме от Царское село  към Петербург около четири следобед  и търсим място за нощувка по набелязания списък.   Пътищата в региона са идеални, а автомобилния парк доста нов. Москвичи и Лади за цялото пребиваване не си спомням да сме срещали или са били нови, непознати модели.  Дъждът и мъглата, които до сега ни жалеха, постепенно се засилват.

Правим една обиколка из града  за запознаване и се  установяваме на пуст паркинг на Воскресенская набережная на брега на Нева. ( 59.950806, 30.370459 ) . Тук  кампирахме две нощи без да впечатлим никого.  На здрачаване  при кръстосванията ни в дирене на място за нощувка бяхме спрени от патрул на руския пътен контрол (КАТ). Вероятно бяхме направили впечатление с нещатните дневни светлини. Като забеляза чуждата регистрация и знаменцето  на таблото,  офицерът все пак ни провери документите  и учтиво ни пожела 'всего хорошего и будте осторожни". Това беше и единствения ни контакт с властите на вътрешното министерство.

А още през първата нощ станахме наблюдатели на прославутото вдигане на мостовете на Нева през белите нощи, което започва в 1:00 всяка нощ.  Това е времето през което корабите влизат и излизат по Нева река.
Литейний мост

Спахме безпроблемно, а на сутринта се впуснахме в мелето на петербургския кошмарен трафик. Добре че водачите бяха спокойни и дисциплинирани, защото гъстотата на автомобилите беше броня до броня и ако си мислите, че може да спирате и разглеждате, ще останете разочаровани. Като прибавим и дъжда  трудно беше и за леките коли, а за един 25-годишен Форд Транзит си беше  истинско  изпитание. Но... оцеляхме за чудо и приказ без никакъви проблеми.

Санкт Петербург е град от федерално значение за Русия, разположен в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Между 1914 и 1924 година Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991 година - Ленинград, а разговорно е наричан също Питер и Петербург.
    Основан на 27 май 1703 година от цар Петър I, Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713-1728, 1732-1918), с изключение на четиригодишния период 1728 - 1732, когато Петър ІІ премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 год. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан "северната столица" на Русия. С 4,6 милиона жители днес градът е втори по население в страната след Москва и е сред важните европейски културни и научни средища, както и главното руско пристанище на Балтийско море. Тук е седалището на Конституционния съд.
Санкт Петербург често е определян като най-западният град на Русия в културен смисъл.Чисто географски, това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В Санкт Петербург се намира и Ермитажът, най-големият музей на изкуството в света.
Забележителности

Санкт Петербург има 86 канала и реки, над 580 моста, 23 подвижни моста, 42 острова. Най-голямата река е Нева, дължината и само в рамките на града е 32 км.

Основан от Петър Велики през 1703 година, за да бъде „прозорецът към Европа”, Санкт Петербург съчетава завладяващото руско наследство с очевиден европейски облик. Смятан за културното сърце на Русия, Санкт Петербург има репутацията на един от най-великите градове на Европа. През 1990 година историческият център на Петербург и неговият дворцово-парков ансамбъл, наброяващи общо около 4000 изтъкнати архитектурни, исторически и културни паметници, бяха включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
    Санкт Петербург заема специално място в историята на Русия. За повече от 200 години – от 1712 до 1918 г. той е столица на Русия. Градът сменя името си 3 пъти: през 1914 е преименуван на Петроград във връзка с надигащите се антигермански настроения по време на Първата световна война. През 1924 г. градът е наречен Ленинград по името на вожда на революцията Ленин. През 1991 година градът възвръща първоначалното си име.

     Най-голямото изпитание идва по време на Втората световна война, когато градът, тогава с името Ленинград, изтърпява 900-дневна блокада от нацистките сили. Над 470 000 жители умират от глад и студ или са убити от вражеските снаряди. Войната още не е свършила, но Ленинград започва да се възстановява от трагичните години на Блокадата и нанесените от нея рани.
 Започваме обиколката си от Големия дворцов площад. Разпознава се по сградите на Ермитажа и Зимния дворец, Адмиралтейството, Медния Конник , Арката на Главния Щаб и Александровската колона в центъра.

     Зимният Дворец и Ермитажа  са били главната резиденция на руските царе от 1760 година. Прекрасното разположение на брега на река Нева и бароковият стил на двореца го превръща в една от най-впечатляващите атракции на Санкт Петербург. Много посетители го знаят като главната сграда на Музея Ермитаж. Триетажният, изпълнен в зелено и бяло дворец е чудо на бароковата архитектура с 1786 врати, 1945 прозореца и 1057 елегантно и разточително декорирани зали и стаи, много от които са отворени за посещение на туристи.

    Александровската колона - 59.938843, 30.315096   на  Дворцовия площад зад Ермитажа, е проектирана от френския архитект Огюст дьо Монферан и е построена между 1830 и 1834 година. Паметникът е висок 155 фута и 8 инча и завършва на върха със статуя на ангел държащ кръст /смята се, че лицето на ангела е модел на образа на император Александър I/. Колоната е направена от еднороден монолит от червен мрамор, висока е 83 фута и 6 инча, а диаметърът и е около 11 фута и 5 инча. Истински инженерен подвиг е факта, че тази огромна колона, тежаща невероятните 1 322 760 пуда /600 тона/, е издигната за много кратко време и без помощта на съвременни кранове и инженерни съоръжения.

 Сградата на Конституционния съд на Руската федерация и Бронзовия конник (Медний всадник) - статуятат на Петър Първи подарена от императрица Екатерина Велика.

Бронзовият конник, впечатляващ паметник на основателя на Санкт Петербург Петър Велики, се издига на Сенатския площад, с лице към река Нева и е заобиколен от Адмиралтейството, църквата „Св. Исак” и сградите на бившия Сенат и Синод – гражданският и религиозният управителен орган на предреволюционна Русия. Паметника е построен по нареждане на императрица Екатерина Велика в знак на почит към нейния предшественик на царския трон, Петър Велики. Бидейки германска принцеса по рождение тя е имала голямо желание да осигури линия на приемственост с ранните руски монарси. По тази причина върху паметника се чете надпис на руски и на латински: На Петър Първи от Екатерина Втора. Тази конна статуя на Петър Велики, създадена от известния френски скулптур Етиен Морис Фалконе, изобразява най-изтъкнатия реформатор на руската държава като римски герой. Пиедесталът е направен от монолитен къс от червен мрамор издялан във формата на скала. От върха на тази скала Петър галантно води Русия напред, докато неговият кон е стъпил върху змия , която представлява враговете на Петър и неговите реформи.

Адмиралтейството - 59.936990, 30.309300
Първоначално Адмиралтейството е било една от първите сгради, построени в Санкт Петербург. Проектирано е като корабостроителница, където са построени някои от първите кораби на руския балтийски флот. Адмиралтейството също така е укрепено с цел да бъде допълнително защитно съоръжение за новопридобитите територии в делтата на Нева. Съвременната сграда на Адмиралтейството, която виждаме днес е построена между 1806 и 1823 година от архитект Адриан Захаров, който следвайки оригиналния проект на сградата я превръща в чудесен пример на руския имперски стил, с редици от бели колони, чудесни релефни детайли и многобройни статуи. Позлатеният шпил на Адмиралтейството и особено неговият „кораблик-ветропоказател” е още един ориентир и широкоизвестен символ на града. Кулата на Адмиралтейството, завършваща на върха с позлатения шпил е събирателна точка на три от главните улици на града: Невски проспект, Гороховая улица и Вознесенски проспект. До 1917 година Адмиралтейството е седалище на морския флот, а днес е флотски колеж.

Главния щаб и Арката на Главния щаб

Зимният Дворец е построен между 1754 и 1762 година за императрица Елисавета, дъщеря на Петър Велики. Елисавета умира преди дострояването на Двореца и само Екатерина Велика и нейните наследници имат щастието да се радват на разкошния интериор на Двореца. Днес, Зимният Дворец, наред с други четири сгради, наредени една след друга по брега на реката приютяват огромната колекция на  Ермитажа.

Входът  откъм улица "Миллионная" покрай естакадата с Атлантите е за групи

Входът за еденични посещения е през централните железни порти в двора.
Билети за Ермитажа можете да закупите по няколко начина. Един от най-лесните е да си купите билет в билетната каса на музея директно в деня на посещението.
Друг начин за придобиване на документи, които ви дават право да посетите комплекса, е чрез терминалите, разположени в Големия двор на Зимния дворец.
Музеят също така ви позволява да закупите билети чрез официалния сайт на институцията.

След чакане от час и половина и срещу само 700 рубли ( 20 лв.) каждаму и сме вътре. Ако искате да посетите  "Златното " и "Брилянтно" исложение се заплащат още по 250 рубли (7.15 лв)  Разкошът и златнят обков са по руските имперски стандарти.

 

 Ермитажът е най-голямата художествена галерия в Русия и е сред най-големите и авторитетни музеи на изкуствата в света. Музеят е основан през 1764 година от Екатерина Велика, която закупува колекция от 255 платна от германския град Берлин. Днес, Ермитажът съхранява повече от 2.7 млн експоната и предлага на посетителите различни произведения на изкуството и артефакти от целия свят. В колекцията на Ермитажа са творби от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел и Тициан, уникална сбирка на Рембранд и Рубенс, много творби на френските импресионисти Реноар, Сезан, Мане, Моне и Писаро, многобройни платна на Ван Гог, Матис, Гоген и някои скулптури на Роден. Колекцията е както богата, така и разнообразна и е основна спирка за всички любители на изкуството и историята. Експертите са изчислили, че ако човек отдели по една минута на всеки изложен експонат в този музей, то ще са му необходими 11 години, за да ги види всичките.

 Библиотеката съхранява над 100 000 тома.

 Както в Екатерининския дворец има Кехлибарена стая, така тук в Зимния дворец-Ермитажа има великолепна Малахитова зала, гарнирана със зелен малахит.

 Най-долу е праисторическата експозиция и древен Египет.

Както и в другите дворци, изхода е през магазина за сувенири. За "Златната" и "Брилянтната" експозиции сили не ни стигнаха. Пък и на такива места не дават да се снима. Вие сте по-млади, пожелаваме ви да ги разгледате и за по-сигурно почнете от тях. Все пак това са имперски  бижута.
      Датата беше 4-ти Юли 2019г.  13:30 ч. на обяд. Температура  +16Сº Вятър умерен до силен откъм морето, висока влажност.

 Отсреща имаше опашка пред вход към Главния щаб - изложба на Отбраната на Ленинград.

На излизане от Ермитажа по Миллионная попаднахме на едно ъглово магазинче " в подвале" със средни цени за региона. Ето няколко снимки с цени при курс 35 рубли за лев.

Часът е вече 15:30 и тръгваме да търсим място за нощуване. Имахме координати на къмпинги на Василевския остров, на брега на Балтийско море, на Кронщад, нооо..... на тези места никой не знаеше нищо за къмпинг.  Всъщност имало е, но толкова отдавна, че са застроени с нови квартали или толкова отдавна са закрити, че никой вече не ги помнеше. Но пък си направихме страхотна разходка през Кронщад.  Всъщност прелетяхме през Кронщад, защото през него минава страхотна магистрала, по която даже не погледнахме за отбивка.

Връща ме се отново на брега в района на товарното пристанище - тук пак трябваше да има къмпинг. И наистина бе имало, бяха останали следи от площадки и пътечки, но къмпинг отдавна нямаше. Затова пък имаше хубави нови квартали.

А отсреща  в приморския район Лахта е разположен "Лахта центр" - щаб-квартирата на "Газпром".  Комплекс от пет сгради, главната от които е небостъргач, висок 460 м, В Европа от него е по-висока само Московската телевизионна кула в Останкино - 540 м. Наподобява Лондонския The Shard - висок 309.6 м.

Така и не намираме къмпинг за нощуване и отново се връщаме на паркинга край Нева. Накрая се оказа, че в Петербург има само един и половина къмпинги, защото единия беше само кемперстоп - без вода и тоалетна в двора на един сервиз. А къмпинга беше на тревната площ на едно тренировъчно игрище и се ползваха баните на съблекалната, но за това по-нататък.
На другия ден по план имаме Невски проспект и църквата "Спас на крови"

Крепостта „Петър и Павел” и църквата „Павел и Петър” 59.952774, 30.322717  са построени в началото на 18-ти век на брега на река Нева. Високата 122.5 м камбанария се смята за най-високата архитектурна група в града. Църквата е служила за гробница на руските императори от Петър Първи до Александър Трети. Крепостта „Петър и Павел” никога не е изпълнявала своите отбранителни функции. В завяна на това става един от главните политически затвори. Един от първите затворници в крепостта е бил синът на Петър Първи – Алексей. Наблизо е Монетния двор, където се секат медни, сребърни и златни монети. От Наришкината кула на крепостта всяка сутрин се чува изстрела на оръдие, което напомня на жителите на града да си сверят часовниците.   Камбанарията на църквата се вижда от целия град.

Преди моста за входа на крепостта се минава покрай Военно-историческия музей

Къщичката на Петър Първи - 59.953495, 30.330727  е някъде между Петропавловската крепост и крайцера Аврора, но някакси я забравихме и пропуснахме. Това е първият дом, първата петербургска резиденция  на Петър Първи на това място.

 Историческия крайцер „Аврора” - 59.955581, 30.337112
е превърнат в музей и е закотвен срещу хотел Санкт Петербург. Построен в Санкт Петербург между 1897 и 1900 тодина, той взема активно участие в Руско-японската война от 1904-1905 година и участвува в битката при Цушима, в която по-голямата част от руския тихоокеански флот е била унищожена. По време на Октомврийската Революция от 1917 г. „Аврора” е дала знак с бял пушечен изстрел за започване на атаката на Зимния Дворец, тогавашната резиденция на бездействащото временно правителство. Корабът е грижливо реставриран и понастоящем се използва като открит музей и тренировъчен кораб за кадетите от близкото Нахимовско морско училище.

Честваха деня на армейския флот и прииждаха ветерани.

 Бяха докарали за празника и оригинални тоалетни.

Дни и часове на работа на крайцера Aurora:
понеделник и вторник – почивен ден
сряда, четвъртък, петък, събота и неделя - от 11:00 до 18:00 часа
Можете да закупите билет само до 17:00 часа, билетът не работи по-нататък. Когато посещавате, трябва да имате паспорт.
Цените на билетите за крайцер "Аврора" и услугите са представени в таблицата
Цена в рубли
Билет за възрастни (за граждани на Руската федерация и ОНД) - 500
Детски билет - 250
Билет за ученици, пенсионери, ученици - 250
Билет за чуждестранни граждани - 700 (20 лв.)
Деца до 7 години - безплатно
Обиколка за група от 20 души на руски език за чужденци - 500 рубли на човек
Обиколка за група от 20 души на английски език за чужденци-600 рубли на човек
Цената на фото и видео - от 300 до 4000 рубли
Аудио справочник (устройство за екскурзии)-
400 - на руски, 700 - на английски, 1000 рубли в залог или документ.
В нощта на музеите, които се провеждат условно от 20 до 21 май, ще има безплатни билети за Аврора или безплатен вход.
Освен това хората с увреждания, ветерани, герои на Русия и СССР, многодетни семейства, военнослужещи и други привилегировани категории могат да посещават музеен комплекс безплатно. Повече информация за екскурзиите и безплатния билет можете да намерите в Морския музей, клон на който е Cruiser Aurora. Телефон: 8 (812) 3038511. Адрес: гр. Санкт Петербург, ул. "Трудда" 5.
На крайцера Aurora, режимът на работа 2019 и цените на билетите могат да се променят на официални празници, например на 9 май или военни празници, когато те падат в понеделник или вторник, но като цяло графикът се наблюдава.

Дом верх дном - 59.936823, 30.312790 въпреки че имахме координатите, дълго го търсихме и с питане го намерихме в мазата на една сграда. Преценихме, че не си струва и не влязохме. Пред него имаше спирка на Hop on-Hop off - 2000  рубли ( 58 лв.) за чужденци ни се видяха множко. Взехме си само карта и с кемпера на другия ден минахме по някой от местата.
Отново паркираме около Ермитажа и по канала Грибоедов стигаме до Невски.

Невски проспект е главният булевард на Санкт Петербург и една от най-известните улици в Русия. Пресичайки историческия център на града, той тръгва от Адмиралтейството към Московската гара и след това, след лек завой стига до манастира „Александър Невски”. В най-ранните дни на Санкт Петербург той е бил просто началото на пътя към древния град Новгород, но бързо се изпълва с красиви сгради, площади и мостове и се превръща в централна улица на оживения, бързо растящ град. По протежението на Невски проспект са наредени едни от най-впечатляващите сгради на Санкт Петербург – Казанския събор, живописната, в руски стил църква „Спас на крови”. Непосредствено до Невски проспект, в съседство с Гранд Хотел Европа, се намират Площадът на изкуствата и Руският музей. По-надолу по улицата може да се открият Гостиный двор – най-големият универсален магазин в града, Руската национална библиотека, един впечатляващ паметник на Екатерина Велика и Аничковия мост, украсен с 4 конни статуи. Невски проспект е също така и главна търговска улица и център на развлекателния и нощния живот на града.
От Дворцовая площад по канала Грибоедов стигаме до Невски.

     Времето е силно променливо - ту плюши дъжд, подгонен от вятъра, в следващия момент вятъра разгонва облаците и заблестява силното юлско слънце, което изсушава дфехите ни за минути. Невски се изпълва с весели минувачи, скрити до сега в магазините. 

Базиликата "Света Екатерина"

Неусетно стигаме до Гостинний двор - търговски комплекс, започнат още от Петър Първи. Сега в Русия и републиките са запазени и функционират  около 15 "супермагазина" носещи името "Гостинний двор" . Включвали са магазини, складове и кантори за сключване на сделки. В Петербургския имаше и забележителна сладкарница.

 

 Първия етаж беше зает от бижутерски шандове, отрупани със скъпи часовници,  злато,  сребро и кехлибар. Въпреки 50% - ното намаление, цените си бяха доста високи. 

Хапнахме пирожки по 150 рубли парчето и пихме кафе в Кандитерската (сладкарницата) на излизане от магазините. На съседната маса изискана дама елегантно сърбаше супа. Снимките от това култово място някъде се изгубиха.

Минахме покрай  Мариинския оперен и балетен театър- 59.926183, 30.295821

      Световно известният Мариински театър, познат в съветските времена като Театър за опера и балет „Киров”, въвръща първоначалното си име през 1992 година. Настоящата сграда е построена през 1859 година. В предреволюционните времена театърът е под егидата на императорската фамилия и дава сцена за изява на някои от най-известните руски представители на оперното и театралното изкуство. Сградата, с нейните 1625 седящи места е пострадала сериозно по време на войните, но през 1944 г. е възстановена. От тогава театърът поддържа своята висока репутация и се гордее особено със своя класически балет. Театърът достига забележителни висоти в международен план под ръководството на Юрий Темерканов и настоящия главен диригент и артистичен директор Валери Гергиев.
     Дворец НиколайI - 59.932216, 30.292707 - не го намерихме и не сме посещавали.

     Катедралната църква „Св. Исак” - Исакиевския собор, е истинско архитектурно чудо. Реализирана по проект на френския архитект Огюст Монферан с идеята да бъде главната църква на Руската империя тя е била строена цели 40 години /1818 – 1858 г./.

    Декорирана е много умело с различни архитектурни детайли от лапис, малахит и най-добрите видове мрамор.В интериора на църквата могат да се видят икони изработени чрез използването на мозаичната техника. Иконостатсът – иконната стена, която разделя олтара от останалата част на църквата е украсен с 8 малахитови и 2 колони от лапис лазули. Църквата се издига на височина 101.5 м и побира повече от 14 000 души. Колоните са направени от монолитни късове червен гранит и тежат по 80 тона всяка. През 1928 г. църквата е затворена, за да бъде превърната в музей на атеизма, но през 1986 г. отново е предадена на църковните власти. Днес тя функционира като музей, но на най-значимите религиозни празници в нея се провеждат и църковни служби. Позлатеният купол на храма доминира над небето на Санкт Петербург и се вижда от целия град. Посетителите могат да се изкачат по стълбата с около 300 стъпала, за да достигнат панорамната площадка в основата на купола, откъдето се разкрива спираща дъха гледка към целия град.
Казанския събор

     Разхождайки се по Невски проспект човек не може да пропусне да види впечатляващата сграда на Казанския катедрален храм. Изградена между 1801 и 1811 година по проект на руския архитект Андрей Воронихин църквата се отличава с внушителните си размери и каменната колонада обгръщаща малка градина с фонтан по средата. При проектирането и архитектът е вдъхновен от Базиликата „Св.Петър” в Рим и я замисля като главната православна църква на Русия. След войната от 1812 година и разгрома на Наполеон църквата става паметник на руската победа. Похитените вражески знамена са поставени в храма, а известният фелдмаршал Михаил Кутузов, който спечелва най-важната военна кампания през 1812 година е погребан в него.Катедралния събор получава името си от чудодейната икона на Казанската Света Богородица, която се съхранява в него чак до втората половина на 30-те години на 20-ти век.
    Катедрален храм „Спас на крови” е чудесна църква в руски стил построена през 1883 година на мястото, където е убит от терористична бомба император Александър ІІ.

 Мястото на което е убит Цар Освободител Александър II-ри

    Изграждането на църквата е почти изцяло финансирано от императорското семейство и хиляди частни дарители. Както вътрешната част, така и външната са украсени с невероятни мозайки, проектирани и изпълнени от най-изтъкнатите руски художници от това време – Васнецов, Нестеров и Врубел. Интересен факт е, че въпреки очевидно руският и облик, нейният главен архитект, А.Парланд, не е руснак по рождение. Външният вид на храма напомня Московската църква „Св.Василий”. Уникалният и интериор е бил затворен за дълъг период, поради необходимостта от реставрация и е открит за посетители чак към края на 90-те години на миналия век. Много негови фрагменти са изпълнени от различни видове яспер, родонит и мрамор, а кубетата са покрити със скъпоценни камъни.
В непосредствена близост е "Миленковский сад" - много красив и добре подреден парк

Михайловския Дворец и Руският музей

Белоколонният Михайловски Дворец е бил построен между 1819 и 1825 година за Великият херцог Михаил, брат на императорите Александър I и Николай I. Към края на 19-ти век Дворецът е купен от правителството, за да се превърне в Руски музей на Александър III през 1898 година. В началото на 20-ти век е добавено едно ново крило, наречено Беноа, за да може да се побере разрастналата се колекция. Руският музей е отличен избор за онези, които се интересуват от изкуството на Русия от 12-ти до средата на 20-ти век. Колекцията на музея може са бъде сравнена само с тази на известната Третяковска галерия в Москва. Тя е невероятна и наброява над 320 000 творби – като се започне от икони от 12-ти век до платна на художниците от 20-ти век Шагал и Малевич.
    Меншиковия Дворец -  намира се  на Василевския остров срещу Ермитажа, но не можахме да стигнем до него, по-точно времето не ни стигна, ето какво имахме за него:
    Александър Меншиков /1673 – 1729 г./, любимец и компаньон на Петър Велики е бил от незначителен прозход, но е бил бързо издигнат от Петър Първи и става дук и губернатор на Санкт Петербург. Като губернатор той получава огромен дворец на Василевския остров, където е живял. Дворецът е бил най-луксозната къща построена в града и далеч превъзхожда резиденцията на самия Петър Велики. По тази причина тя е избрана да изпълнява редица официални функции. След смъртта на Петър през 1725 година на практика Меншиков управлява страната в продължение на 2 години, до 1727 година, когато е обвинен в кражба на хазната и е изпратен на заточение в Сибир с цялото си семейство. В днешно време, с напълно реставриран интериор, Дворецът съхранява колекция от руски културни артефакти от началото на 18-ти век.
За къмпингите в Петербург - оказаха се съвсем малко и непопулярни.  За тези имаше информация в мрежата, но на практика или бяха затворени или никой отдавна не бе чувал за тях.
Къмпинг Елизар 25€: Lat 59.89907 Long 30.42788
Къмпинг Терминал 15€ : Lat 59.88825 Long 30.28217
Стоянка расчитана на 5 машин. 1,5 км до метро (бесплатный трансфер, по расписанию) Охрана Электричество Туалет Вода

Къмпинг Виборгски 20€ : Lat 59.96247 Long 30.3477 ул. Комиссара Смирнова 15 (15a)
Охраняем паркинг в центъра на Санкт Петербург. Може да побере 30 камиона. Не много далеч са: Ермитаж - 2000 м, Метростанция -800 м, Магазини - 100 м, Ресторант - 100 м. Осигуряваме електричество, вода, черна и сива вода.

Камп „Пиколово” – 20€ : L.69589 Long 30.14012

Камп Tuutari – Ломоносов 32 € : Lat 59.69367 Long 30.17818

Единственият къмпинг, който можеше да се каже че предлага баня и тоалетна намерихме на Лесной проспект №16    (59.964978, 30.350141 ). Беше в двора на някакъв хотел, до тренировъчно игрище, както вече някъде писахме. Ползвахе се външна тоалетна и голяма палатка за баня и съблекална.

Няма го никъде - нито в нета, нито на картата. Как го намерихме? На един от указаните адреси - "Комиссара Смирнова" 15,  охраната, която пазеше някакво учереждение извика човека, който някога управлявал тук къмпинг. Той дойде и ни заведе в двора на някакъв сервиз, дето наистина имаше кемпер и каравана, но нямаше вода и тоалетни - къмпинг "Бобруйски" на ул. "Бобруйска" 11  (  59.965502, 30.354123  ).  Не ни хареса и тогава ни доведе на този "къмпинг.", който даже не може да се нарече и кемперстоп. Този човек остави и телефон за връзка: +7 921 953 7727 - Григорий.   dk-progress@mail.ru  . Тук бяхме две нощи за по  1500 рубли ( 20 € ). Имаше и два холандски кемпера с възрастни екипажи, които обаче не бяха склонни на контакти и въобще не видяхме навън.
      В Петербург има около 300 обекта за посещаване, но на всякъде е свързано с много чакане, независимо дали имаш или нямаш предварителна резервация. Даже групите с резервация бяха повече и трябваше да се изчакват повече.
 Какво например  заслужава внимание в Петербург:
Дворец Юсупов
Богат интериор и очарователна история - този жълт дворец някога бил дом на семейство Юсупови. Тук през 1916 г. е убит и Разпутин. За експозицията "Убийството на Григорий Распутин" се заплащат отделно. Актуална информация за работно време и билети вижте на уебсайта на музея
Адрес: 94, Набережная реки Мойки Уебсайт: www.yusupov-palace.ru

Александро-Невска Лавра
В гробището на този катедрален и манастирски комплекс лежат много популярни композитори и писатели. Това е и един от най-старите архитектурни комплекси в града, построен през 1710 г. Адрес: площад Александра Невского

Музей на Достоевски
Музеят на Достоевски е открит по случай 150 години от рождението му през 1971 г. Тази сграда е била последният му дом и мястото, където е написал "Братя Карамазови". Освен експозицията, тук можете да гледате и постановки или филми по негови произведения. Актуална информация за работно време и билети вижте на уебсайта на музея.
Уебсайт: md.spb.ru Адрес: Кузнечний переулок 5/2

Музей на Римски-Корсаков
В тази сграда композиторът Римски-Корсаков прекарва последните 15 години от живота си, като композира 11 от 15-те си опери. Тук редовно се организират музикални вечери. Актуална информация за работно време, събития и билети вижте на уебсайта на музея
Уебсайт: theatremuseum.ru

Петропавловската крепост
Островната крепост на Петър Велики с мрачна история и богата катедрала. В нея са погребани всички руски царе след Петър Велики. Можете да влезете безплатно в крепостта, плаща се за църквата и изложбите.

Апартаментът на Пушкин
Апартаментът, в който Пушкин е живял между 1836 и 1837 г., е запазен и до днес. Разполага с богата сбирка от експонати за живота и творчеството на поета. Актуална информация за работно време и билети вижте на уебсайта на музея
Адрес: Набережная реки Мойки 12. Уебсайт: www.museumpushkin.ru

Музей на Фаберже
Вижте колекция от шедьоврите на бижутера Петер Карл фаберже и научете историята на изящните инкрустирани със скъпоценни камъни великденски яйца. На място се предлагат информационни брошури и аудиогайдове на няколко езика. Работно време и цени на билети: Актуална информация за работно време и билети вижте на уебсайта на музея
Уебсайт: fabergemuseum.ru Прочетете подробна статия за музея на Фаберже в Санкт Петербург.

Кунсткамера – на Василевския остров
• 300 рубли за възрастни
• 100 рубли за ученици, студенти и кадети, както и за пенсионери
Можете да закупите билети не само в бокс-офиса, но и онлайн, на официалния сайт на музея.

Сити бус
Отпътуване: Ежедневно ( без понеделник) в 10:00 и 10:30 от Невски проспект 35 (метро Невски проспект, ъгъл на улица Думская и Невски проспект). Можете да закупите билети за екскурзията на уебсайта или в офиса за продажби на адрес: Невски проспект 22, 4-ти етаж (* асансьор), офис 6 (не купувайте билети на улицата!). На ваше разположение в офиса безплатно: тоалетна, питейна вода, карти на града и каталози на екскурзии. Също така инсталиран терминал за заплащане на телефон и вендинг кафе машина. Офисът е отворен всеки ден, работно време. Можете да платите за екскурзии в брой или с карта.
Възрастен - 2 000 ₽
пенсионер - 1 700 ₽
студент - 1 400 ₽
Дете (7-16 години) - 1 000 ₽
Дете (до 6 години) - 500 ₽
Чужденци (включително МИС)
Възрастен чужденец - 2 200 ₽
Студент, чужденец - 1 600 ₽
Дете (7-16 години), чужденец - 1 200 ₽
Дете (до 6 години), чужденец - 600 ₽

Сити тоур 14 спирки – спирка „Аврора” от 10:00 до 20:40 на всеки 40 мин.
Цени: 24ч. – 2000руб./ 54 лева 48 ч. – 2200 руб./ 60 лв. 24+кораб -2600 руб/ 70 лв. 48+кораб – 3000руб./82 лв. Начало от площад Островски - 59.932312, 30.337254

    Както и да е, почувствахме се изморени и преситени от Петербург и едва на седмия ден решихме да продължим през Виборг за  Финландия.
    Във Виборг спираме на централния площад с голяма статуя на  Ленин. Срещу нас има малък супер с народни цени. Напазарувахме за последно евтини продукти и тръгнахме да разглеждаме старини.

 Цените в супера са за последно приемливи за нашата кесия. От тук нататък в Скандинавия става скъпо.  Истинския хайвер обаче държи цена 4-5 000 рубли/кг. ( 100-150 лв./кг.)

 

Прави впечатление големия избор на твърд алкохол. За Финландия четох, че има забрана на концентратите и наистина в суперите не видяхме повече от вино.

В подножието на градската крепост имаше симфоничен концерт.

Виборг
Включен е в състава на Сребърния пръстен на Русия (съвкупност от средновековни селища в Северозападна Русия, в пояс около Санкт Петербург, бившата столица на страната).
Недалеч от финландската граница, на 122 км от Санкт Петербург, се намира руският град Виборг. Това е бившо средновековно шведско селище, възникнало около основания в края на XIII век от шведите Виборгски замък. През 1403 г. мястото получава статут на град, който има доста интересна и драматична история. До 1710 г. Виборг е изцяло под шведско владение. Петър Велики организира тринадесет хиляди войници и двеста и петдесет кораба, за да атакува по суша и вода града. През юни след тежко бомбардиране шведският гарнизон се предава и по силата на Нищадския мирен договор между Русия и Швеция от 1721 г. Виборг официално става част от Руската империя до 1917 г. Година по-късно отново настъпват преломни събития. През януари във Финландия започва гражданска война и Виборг се превръща в един от главните й центрове. Това всъщност преминава в първата Съветско-финландска война. Градът е втори по големина във Финландия до 1940 г., когато всъщност приключва финската му хегемония. Поради чуждото владичество населението говори ту шведски, ту фински, ту руски език и често губи националното си самосъзнание. Днес във Виборг живеят около 80 хиляди души, което го нарежда на второ място след Гатчина в Ленинградска област. Още може да се чуе финска реч, не само от финландски туристи и търговци, но и от самите жители на града. По-възрастните му обитатели си спомнят старите фински обичаи и култура. Тук може да се видят повече от 300 културно-исторически паметници, архитектурни и скулптурни монументи. От март 2010 г. Виборг става „Град на военната слава”. Виборгският замък досега продължава да е една от най-големите атракции на местността. Той е построен през 1293 г. върху малък остров на Балтийския бряг като мощна шведска крепост. Замъкът блокира главния търговски път между Велики Новгород и Балтийско море, както и между Ладожкото езеро и крепостта Карела. Замъкът впечатлява с високата си старинна кула, която била построена съобразно най-модерните военни постижения. Получила е името си благодарение на норвежкия крал Олаф, известен още и като светец. Била е най-високата кула в Скандинавия за времето си. Дебелината на стените й били около четири метра. През 1561 г. кулата е построена наново по специален указ на крал Густав Васа. Заради това преустройство тя е малко по-ниска, но стените й се увеличават в широчина и стават по-устойчиви към атаки. През 1564 г. са добавени допълнителни укрепления, сред които дебели външни стени и мощни бастиони, покрити с камъни. До замъка Виборг се стига чрез мостове, които са единствената връзка с крепостта. В нея редовно се провеждат най-различни културни прояви като изложби, фестивали и представления-възстановки, отвеждащи туристите в средновековната епоха. Има и музей. Обаче истинско предизвикателство си остава кулата Олаф, която и днес е една от най-високите в Скандинавия с височина 48,6 метра. Ако искате да се изкачите на върха й, ще трябва да преборите значително количество стъпала... Защото няма асансьор, но за сметка на това пък гледката отвисоко си заслужава и е идеално място за снимки. Разкрива се прекрасна панорама към целия град и Виборгския залив, на който може да се насладите на воля. Замъкът Виборг е единственият западен архитектурен паметник в Русия, който пази и показва традициите на западноевропейските средновековни военни съоръжения. Точно срещу него се намира Старият град, който е съхранил средновековната си осанка. Пълен е с руини и неподдържани, рушащи се старинни сгради, досущ напомнящи за древността. Има, разбира се, и красиви реставрирани постройки. Другата голяма забележителност е уникалният парк „Монрепо”, който очарова посетителите с неописуемата си природа, грабваща по всяко време на годината. Той е единствен по рода си скален парк в Русия от XVIII-XIX век. Разположен е на територията на бивш частен имот, който е бил собственост в продължение на 150 години на руски барони. Това е наистина впечатляващ остров-некропол на живописния бряг на Финския залив. Докъдето стига погледът, се виждат гори, скали и вода. Из парка още привличат вниманието интересни дървени постройки и паметници на архитектурата от времето на класицизма. Особено атрактивен е този на бог Нептун, гледащ към морето. Паркът „Монрепо” през вековете е печелел симпатиите на царските и императорските особи на Русия, Прусия, Швеция, както и на редица видни дейци на изкуството, които с нетърпение са посещавали това божествено място. Днес традицията е запазена. Хиляди руснаци и чужденци идват и се любуват на „Монрепо”, който е включен в Държавния историко-архитектурен и природен музей - резерват. Общата площ на парка е около 163 хектара, а историческата му част - 32 хектара. През 2015 г. навърши 255 години.
Изгледи от крепостта.

С голямо съжаление напускаме Голямата страна. Щом нещо трябва да свърши, не можем да го продължаваме до безкрай. Пък и времето е пари. До границата с Финландия мълчим.  Спираме само на една бензиностанция, от която пълня резервоара до горе, та и още две туби по 36 л. С тази нафта ще стигнем до  Берген.
Нощуваме на хубава отбивка с бензиностанция и туристически комплекс "Медвед"

       На границата обаче  ни претърсват основно - следят предимно за мигранти.  Отварят шкафа за дрехи, багажната кутия на банята, карат ме да разтоваря и веломотора  и да отворя  отзад багажното отделение.  Не стигнаха чак до тубите с нафта, защото щяхме да се почувстваме много неудобно пред чужденците след нас.
    На финландската страна митничарят ни кара само да отворим една кутия с прозрачен капак с домати и краставици и ни пуска. Вече сме в Скандинавия - Европа.
     Финландия е морска страна. Тя била владение на Швеция от 1323 г до 1809 г., от 1809 г. до 1917 г. е част от Руската империя. Едва на 6 декември 1917 г. Финландия става независима държава.
   Климатът е умерен-преходен, със засилващи се континентални характеристики на изток. Студен субполярен е климатът в Лапландия, която заема ¼ от площта на Финландия. Тук през полярното лято, в продължение на 73 дни слънцето не залязва 24 часа в денонощието. От тук и името на района - Земя на белите нощи. През мрачната полярна зима, в продължение на 51 денонощия слънцето не изгрява.
    Финландия е най-богатата на езера държава в света. Общият им брой е 87 000. Най-голямо е езерото Саймаа (4400 кв.км). Саймаа е сложна мрежа от естествени водни пътища, чийто води се оттичат в Лоджкото езеро в Русия. Финландия е много богата на гори. В страната е създадена гъста мрежа от национални паркове и резервати. Хълмовете в Националният парк “Коли” представляват останки от планински вериги, формирани преди 2 млрд. Години. Природата тук е невероятно съотношение от разпръснати гористи острови и полуострови сред бистрите езерни води.
    Водещи отрасли в страната са дърводобивът, дърво преработването и целуозно-хартиената промишленост.
    На път за Хелзинки се отбиваме в крайбрежния пристанищен град Котка, заинтригувани от името му. На фински обаче Котка значи орел. Е, поразгледахме го набързо, свършвайки с пристанището.

 

Влязохме и в един магазин за запознаване със цените във Финландия

 Концентрат тук не видяхме.

Следващият набелязан град във Финландия беше Порвоо
    На излизане от Русия удобно място за първа нощувка преди Хелзинки е Порвоо (Porvoo).
Порвоо е един от най-старите градове във Финландия. Разположен е на брега на река Porvoojoki. Тук цари задушевна, полуселска атмосфера. В същото време е богат откъм художествени галерии, отлични магазини и превъзходни ресторанти. Най-подходяща за разглеждане на града е пешеходната разходка.
Ако търсите величествени архитектурни монументи – няма да ги намерите в Порвоо. Но градчето има свой неповторим облик и нещо много магнетично.
GPS-ът ни води към целта. Само на метри сме от нея. GPS: 60.3853, 25.667
Супер безплатен паркинг покрай яхтено пристанище.

 Това е комплекс от стари запазени рибарски къщи с пазар в края на уличчката.

   В старата  част беше пълно с туристи, но в новата част преобладаваха мигранти - от всякакви бои и националности. Финландия попълва населението си и практикува свободен прием. Интересно защо руснаците следяха полкова стриктно за мигранти.
Мигрантите не изглеждаха много заети - повечето се разхождаха, седяха по стъпалата. Сигурно бяха на помощи.

Нощуваме на една отбивка по пътя за Хелзинки. Тук често спираха коли, шофьорите да попушат. Във Финландия не разрешават на водачите да си отклоняват вниманието.

 На сутринта тук спря и аварирал американски  автомобил-антика. Разговорихме се с шофьора - млад интелегентен мъж с вид на IT-специалист. Електрическата система била 6-волтова и трудно се намирали годни резервни части.

Скоро дойде и Пътната помощ и натовариха Понтиака. Денят започваше интересно.

В Хелзинки  минаваме транзит през града и спираме на Старото пристанище.

 Сградата на централната железопътна гара.

Самият град не предлага кой знае колко забележителности, както пишеше в туристическите брошури – „застроен е с типичната за скандинавските държави скромност“, но е чист, стилен и уреден. Безупречно. Много хубава гледка. На 1.5 км от центъра, може с колело.
     Хелзинки е разположен на брега на Финския залив, строго пазен от бурите на Балтийско море от над 300 скални острова. Наричат го „дъщерята на Балтийско море” или „Белият град на Севера”.

 Разходката ни из Хелзинки започва от пазара  на пристанището – една от забележителностите на града.

 Хелзинки е с население 579 016 души и е столица и най-големият град във Финландия. Разположен е на северния бряг на Финския залив в провинция Южна Финландия. В Хелзинки има две църкви, които заслужава да се видят. 

- Едната е Катедралата Успение Богородично, построена в руски стил и е най-голяма от този вид в скандинавските страни.  Наричат я  „бялата красавица” - Лутеранската катедрала - символът на Хелзинки. Огромна бяла сграда, една от причините градът да се слави като „белия град на Севера”. Ежегодно Лутеранската катедрала се посещава от около 50 000 туристи. Най-красивата част от катедралата са статуите на светците, разположени върху църквата. Мястото и разположението им е символ на това, че бдят над хората.

 -Втората църква е вкопана в скала (Темпелиаукио). Над земята е само куполът на църквата.Четохме, че не си заслужава да се търси.

Не знаем дали е тази, но  намираме друга.

- Успенската катедрала е църква от руския период на Хелзинки - най-големият източноправославен храм в Западна Европа. Има 14 купола, покрити с 22-каратово злато.

В Хелзинки заслужават да се видят още:
- президентския дворец,
- Сенатския площад с Лютеранската катедрала,
- парламента, - 60.172807, 24.932632
- зала „Финландия” - 60.175724, 24.933454
- Операта
Hop on hop off –30€ бус, 39€ бус+кораб ,

Казват че е важно на обектите, които посещаваме, да има японци. Това означава, че сме на правилното място. А тук те не липсват.

Крепост Суоменлина - 60.145335, 24.988164 - до там се  стига  корабче.
Крепостта „Суоменлина”, днес превърната в музей, е красива архитектурна постройка, издигната през втората половина на XVIII век и включена в през 1991 г. в списъка на ЮНЕСКО за културно природно наследсво. Крепостта се намира в Хелзинки и е изключителен пример за европейската военна архитектура от XVIII век.
Крепостта „Суоменлина” представлява голяма морска база, която е разпростяна на шест острова. Строежът й започва през 1747 г., за да може да се защити територията от засилващата се морска мощ на Русия. Проектът е на архитекта Аугустин Еренсверд, който за целта използва най-съвременните планове и работи по крепостта до своята смърт, като дори е погребан в „Суоменлина”.
Крепостта  е силно разрушена по време на Кримската война, но след края й е изцяло въстановена и разширена. Нови укрепления са добавени в периода 1914 г. -1917 г. След края на Първата световна война крепостта „Суоменлина” получава нова задача – превръща се в затворнически лагер на бунтовниците от Финската гражданска война през 1918 г.
През 1973 г. крепостта „Суоменлина” приключва със своята обвързаност с армията и преминава в ръцете на цивилната администрация. Днес крепостта е идеално място за излети, а в нея са поместени много музеи, художествено училище, театър, затвор със слаб режим, както и Финландската морска администрация.

В  Русия набивахме разни пелмени, квас, палачинки, борщ и др., а във Финландия ни бяха препоръчали да пробваме традиционна супа от сьомга…или на финландски Lohikeitto. Мега-омега вкусна супа! Намира се на пристанището на цени от 7-15€ в зависимост от изпълнението.
Да се пътува по Финландия е доста скучновато. Много път и гори, гори, гори.За това няма да ходим до Рованиеми и Дядо Коледа, а тругваме в ранния следобед на Запад към Турку, откъдето ще вземем ферибота за Стокхолм. Спираме направо на фериботния терминал и с неудоволствие установяваме на касата, че билети за  Vicking Line  няма до събота. Услужлив младеж, обаче ни упътва към Silia Line - друга фериботна линия в съседство,  чиято каса още не беше отворила.  Има и още един резервен вариант от Naantaly ( 60.461079, 22.040691 )  на 23 км. от тук, с  Finnlines , който е може би най-евтин, но до там не стигнахме.

Изчакваме търпеливо и купуваме билети за 20:15 h тази вечер. До Стокхолм за кемпер и двама човека ни взимат 260 € без каюта. За каюта се доплаща още 90€, което разбира се си спестяваме. От предишни пътувания знаем, че има общ салон, в който на три седалки се спи комфортно.
       Осигурили билетите, решаваме да се разшетаме из града.
Турку е град в Югозападна Финландия, център на провинция Западна Финландия. Разположен е при вливането на река Аура в Балтийско море и е защитен от най-големия архипелаг в Европа. Понастоящем е петият по големина град във Финландия, както и официално седалище на финландската лутеранска църква. Турку е финландският град с най-дълга история, тъй като е създаден през XIII век. Строителството на най-забележителните исторически паметници в Турку - Катедралата и Замъка, е започнато още през XIII век, но изграждането им трае столетия. Дълго време след създаването си градът е бил най-голям по население в страната, като между 1809 г.-1812 г. Турку е бил столица на Финландия. Идва времето, когато руснаците завладяват Финландия, и по тяхно решение преместват административините функции на столичния град в Хелзинки. В Турку е създаден и първият Кралски университет в страната. През 1827 г. в Турку се разразил огромен по мащабите си пожар, който унищожил по-голямата част от града.
      Турку реставрира голям брой от средновековните си църкви и то не защото финландците са много религиозни, а защото се възпитават в респект към традицията. Оцелелите в пожара стари дървени къщи в пожара пък са обединени в едно музейно селище – Луостаринмяки. Там може да бъде проследена историята на древните занаяти на хората, създали града - тъкане, плетене на дантели, правене и сушене на ръжен хляб с традиционна форма, която не може да се види на друго място по света. Заради огромното си историческо значение, Луостаринмяки неслучайно е обявен за културен обект под егидата на ЮНЕСКО, а през 1985 г. получава наградата “Златната ябълка“ на FIJET.
Друга забележителност на Турку е откритият през 1968 г. музей “Сибелиус”. В него е експонирана голяма колекция от музикални инструменти, литература и фотокопия на оригинални произведения на Ян Сибелиус.
Впечатляващата старинна фрегата “Суомен Йоутсен”, или “Финландски лебед”, през 1930 г. е преустроена за обучение на военноморския флот на Финландия. Тя е закотвена на брега на река Аура в централната част на града, за да напомня със своето величие и красота, че Турку е морски град с богата история в корабостроенето и пристанище, което дълги години е било връзка на града със света. Пристанището и днес е едно от най-важните в страната, защото през него се осъществява най-големият външнотърговски обмен на Финландия.

Друг интересен музей в Турку е музеят “Алтонен”, в който където са изложени голяма част от творбите на Вяйно Алтонен с присъщата им монументалност. Негови са и петте бронзови фигури, на които е дадено обединяващото име „Делата ни за бъдещето”, в пленарната зала на Финландския парламент – “Пионерът”, “Удовлетворен труженик”, “Бъдещето”, “Вярата” и “Жътварят”.
Като примери за финландска съвременна архитектура са избрани концертната зала, театърът, някои университетски сгради и Църквата на възкресението, построена през 1941 г., дело на един от големите архитекти на Финландия - Ерик Бригман.
Не смеем да се отдалечаваме много от пристанището и отиваме само до замъка, който е съвсем наблизо.

     Замъкът Турку се намира в  може да се нарече един от най-старите градове в страната заради своята 770-годишна история. Самият замък е кацнал живописно на устието на река Аура, и е най-известната забележителност в града. През Средновековието замъкът Турку е играл ролята на една от най-важните крепости на Шведското кралство, която е успяла да издържи няколко обсади и жестоки битки. Замъкът Турку е най-голямата средновековна сграда, оцеляла до днес във Финландия, а като цяло един от най-големите средновековни замъци оцелелите в Скандинавия.
Замъкът Турку се превръща през 1556 г. в резиденция на 18-годишния син на Густав I Васа – Йохан, който е направен от баща си дук на Финландия. „Турку” е достроен и обзаведен за сватбата на Йохан с полската принцеса Катерина Ягелоника през 1562 г. Само след осем месеца неговият брат Ерик ХIV напада Замъка, обсажда го и взема брат си и неговата съпруга за свои заложници до 1563 г. През 1614 г. пожар нанася големи щети на замъкът Турку и независимо, че е построен отново, малко от старото му величие е останало. След времето на шведския крал Густавус III задният двор е превърнат в затвор до 1891 г.
Реставрацията на Замъка Турку завършва през 1961 г. Днес в замъка са приютени музейна част, действаща църква и банкетна зала за специални гости. Преди да се сервира специалното меню, гостите имат необикновената възможност да видят представление, показващо драмата на тримата братя, стопанисвали замъка, разказана в стихове и съпроводена с музика.
Ферибот Vicking Турку-Стокхолм – 294€ 08:20 ч. на 11 и 12 .07.2019г.
Терминал Tallink Silia
60°26'08.0"N 22°13'17.8"E
60.435561, 22.221620
Хелзинки – Стокхолм – 380 €
    Ние както писахме имамаме билети за Silia Line за 260 € и час преди тръгването се нареждаме на терминала  за "Baltic Princess".

На борда сме разочаровани малко, защото няма общ  салон и трябва да седим на неудобни диванчета пред рецепцията. Пътуването трае десет часа и се очаква да пристигнем в 06:15 сутринта.  Пътуването обаче през архипелага  Aland, чийто острови са извънредно живописни.

Границата между Финландия и Швеция е едно островче и ако не си съсредоточен може и да не се разбере че влизаме в друга държава. 

                    Следва продължение - Част 3