Малък северен маршрут -Част 1

      Нарекохме го „малък” за разлика от Големия Северен Маршрут, по който всички пътуват - през Рованиеми, Нордкап и Лофотенските острови. И още По-Големия - през Шпицберген и  North Pole, по който кой знае защо никой не ходи, но това вече ще е нова тема.
         Пътуването на север е свързано с изминаване на дълги, скучни растояния, и за един месец предпочетохме да видим повече градове, хора и история, отколкото природа. Природата е хубаво нещо, но е свързано неминуемо с повечко ходене , а някой от нас започнаха да го избягват. Изглежда само защото ходенето е тегава, неквалифицирана работа . Оооо... не, не по причина на напредващата възраст, както мнозина вече си мислят. Така че стъкмихме един компромис.

      И така – през Сърбия, Унгария и Словения първо до Полша – там още не бяхме ходили. После подреждаме Литва, Латвия и Етония до Петрбург, на когото ще посветим цяла седмица. Едва ли скоро ще ходим натаък пак. И после Финландия, Швеция и Норвегия, до големия фиорд Зогнефьорд и Берген. От там започваме да се връщаме през Дания, Германия, Австрия и т.н. Общо не повече от 10 000 км. Интересно ще бъде – следвайте ни.
     Ето ни на старта – 8:00 h na 20.06.2019г - Видин. Радва ни, че все още сме "почти същите" :) – само 10 години от първата снимка.

Междуселските пътища действат успокояващо и настройват встъпително при дълго пътуване. Хора без работа - времето пари не струва. Винаги избираме панорамния път покрай Дунава чак до Нови Сад. После ще продължим на север до Суботица и Унгария.

Минаваме границата при Брегово и скоро отпред лъсва Дунава. На мен специално тези гледки никога няма да ми омръзнат.



А това направо си е новост – възстановената Голубачка крепост с всичките си седем кули.
      На унгарската граница сме около 19:30h. Прехвърлят ни от офис на офис за винетка (3500 форинта) - яд ги е че купуваме с форинти и накрая вземам от първата бензиностанция на OMV след границата. Безмалко се разминаваме с глобата, защото на пътя имаше полицейски патрул, но показахме форинтите и благосклонно ни пуснаха.
       Караме около час и ношуваме на спокойна отбивка ( 47.138979, 19.474348)след Кечкемет с вода, кафемашини и тоалетни.

       На другия ден около 10h сме вече в Будапеща. При това минаване имаме тук отложено разглеждане на Парламента и Рибарската крепост.

Будапеща - kоординати на паркинга до Парламента - 47.514204 , 19.062093
     Основни забележителности които са предмет на интерес тук са:
Парламента на брега на Дунава - 47.505705, 19.045490
Дунавската алея / „Обувките”
Академия на унгарските науки
Общинска концертна зала
Дворецът Грешам - 47.499662, 19.047922 Базиликата Св. Стефан - 47.500754, 19.053243
Верижен мост "Сечени"
Замъкът Буда - 47.496259, 19.039715
Кралския дворец - 47.497501, 19.035059
Църквата св. Матиас
Бастиона на Рибарите - 47.502210, 19.034821
Хълм Гелерт - 47.486569, 19.041236
Статуята на свободата
Цитаделата - 47.486978, 19.046070
Елизабет мост - 47.490824, 19.049015
Остров Маргит - 47.527006, 19.047135
Буда хълмовете на Парламента.
Разходка по Дунава с кораб - Цените на билетите по предварителни проучвания бяха. - 2400 форинта/ 15 лева/ за дете и 3900 форинта/ 24 лева/ за възрастен. 1 час – 17.96 лв.
Хоп он хоп оф – (47.500890, 19.053989) – 44 лв. (22 €)
      От тях преди бяхме посетили само хълма Гелерт със Цитаделата и Статуята на свободата в Пеща и сега като първа точка е Парламента на площад Лайош Кошут на около 20 минути пеша от паркинга.
        Сградата на унгарския парламент се отличава със своята величественост и красота. Има 365 кули - за всеки ден от годината, а височината от 96 метра е свързана с навършването на хиляда години през 1896 от пристигането на маджарите в Панония. Тъй като е построен от песъчливи камъни на брега на р. Дунав, влагата от реката всяка година разяжда стените му и поради многото детайли се налага да се извършват почти непрекъснати ремонти . При бомбардировките през Втората световна война е бил почти напълно разрушен, но след войната е възстановен. Основната фасада е към Дунав, но главният вход е от източната страна и представлява стълбище, украсено със статуите на два лъв


Пообиколихме Парламента.

От южната страна е паметника на граф Дюлла Андраши – политическа фигура в Австро-Унгария.

В непосредствена близост на стълбището към брега на Дунава е бронзовата пластика на Седналия поет Атила Йозеф или по-право Йозеф Атила, меланхолично съзерцаващ вечната река. До него като ненужно е захвърлено палтото му.Може би точно в този момент взема решението да се самоубие.

Срещу Парламента е забележителната сграда на Министерството на земеделието.

Наблизо е и зловещият Мемориал на обувките в памет на жертвите, разстреляни и издавени в Дунава от милицийте на Кръстосаните стрели през 1944-45 г.

„Обувките по брега на Дунава“ – композицията се намира южно от парламента по течението на реката и Унгарската академия на науките, между площад Roosevelt Square и Kossuth square и предизвиква истински вихър от емоции. Увековечава паметта на евреите, убити от нацистите по време на Втората световна война. Мемориалът представлява 60 чифта изоставени обувки от чугун, различни по размер и форма, мъжки, дамски, дори и детски, подредени на кея по брега на Дунав.

Веднага след Обувките е пристанът от който тръгват луксозните старовремски туристически параходи. Този специално много напомня на нашите стари дунавски кораби, които редовно правеха курсове между Видин и Русе, докато не бяха изместени от Ракетите и Метеорите. Вероятно предприемчивите унгарци са ги изкупили и сега са великолепна атракция.
        А непосредствено под него е моста Сечени, до който така и не стигнахме.

Верижният мост Сечени - заедно с парламента и замъка са символите на Будапеща. Моста е построен през 1849 година и това е и една от причините да се обединят Буда и Пеща. Преди 1849г. хората са разчитали на понтонен мост, който трябвало да бъде демонтиран, когато корабите преминавали по реката. Моста е взривяван от нацистите по време на Втората световна война, но е възстановен веднага след войната.

На отсрещния западен бряг е Крепостта на рибарите до която също не стигнахме, но ще споделим това, което научихме от нета.
      Рибарският бастион , представлява тераса със седем кули, разположена на Дворцовия хълм в Буда, на западния бряг на Дунав. Седемте кули на бастиона (пак седем!) символизират седемте маджарски (унгарски) племена, заселили се по Карпатския басейн през 896 г. Довел ги е хан Арпад двеста години след нашият Аспарух. Двата народа идват от един ареал някъде около днешен Авганистан. В двата езика са останали от онези времена доста общи думи, макар че унгарският се е запазил и принадлежи към Угро-финската езикова група, а прабългарският е претопен от славянския.
     Името на бастиона пък идва от Средновековието, когато група рибари защитили и опазили укреплението. Гледката от върха е наистина изумителна. Може да се види Дунава, острова Маргарет,източната част на града – Пеща, и хълма Гелерт. В бастиона се намира и статуята на Стефан I Унгарски, който е възседнал кон - първият унгарски крал. Върху пиедестала, на който е поставена статуята, са изобразени епизоди от живота на краля. Ако не държите да се качите до върха на кулите, няма нужда да си купувате билет. Цената на билетите зависи от това докъде искате да стигнете. Повечето балкони и седемте кули са безплатни (с изключение на най-горните им части, за които се заплаща малка такса, използвана за поддръжка на съоръжението). Най-лесно се стига до безплатните части на Рибарския бастион от църквата Матияш. Обикновено от средата на октомври до средата на март цялото съоръжение е с вход свободен.
    Отпадна и точката с Hop on-hop off като видяхме този автобус и бледите лица на пътниците в него.

     Много са предположенията за този автобус - ако не е отнесен от порой, наверно е изпуснала ръчната. Или е за превозване на затворници, или осъдени на удавяне, или самоубийци, съдейки по бледите лица на пътниците и т.н. Не можахме да се повозим нито на него нито на луксозния колесен кораб от времето на „Радецки”. Отложихме ги за следващото минаване.
    Поразходихме се покрай брега и докарах кемпера – не остана повече време. Следващата точка ще е в Краков.
     Около три след обяд навлизаме в Словакия. Пак винетка 10 € и я прекосяваме транзит през Зволен, Банска Бистрица и парк Ниске Татре в променлив дъжд. Дизела е 1.174 €/литъра.




     Спим на паркинг на 20 км. от Краков с бензиностанция и Макдоналдс.

     На сутринта паркираме в Краков право на брега на Висла, под Краковския замък близо до Краковския змей в еврейския квартал Kazimierz


Огнедишащия Краковски Змей или Smok Wawelski е символ на града.

Хълмът Вавел, Кралският Замък и Катедралата

Вавелската катедрала „Св. св. Станѝслав и Ва̀цлав“ е в пределите на кралския замък
      Величественият комплекс от готически и ренесансови сгради, които оформят хълма Вавел – Кралският дворец и Катедралата – се извисява над града от една висока скала над река Висла. Тук е била резиденцията на полските крале повече от 500 години, до края на ХVІ в., когато Варшава става столица на Полша.


Хълмът Вавел е символ на полското кралство: макар да е бил претършуван от нацистите, когато те го използват като местна щабквартира през Втората световна война. Залите все още са пълни с редки, огромни гоблени (най-голямата колекция от този вид в Европа), позлатени и изографисани тавани и богата барокова мебелировка. Вероятно ще бъдете заобиколени от групи полски ученици, които получават урок за тяхното славно минало, когато Краков – totius Poloniae urbs celeberrima, „най-прочутият полски град“ – будел завистта на цяла Европа.

Центърът на Краков е от два основни участъка - Старият град и Казимиеж - еврейския квартал, разделени от двореца "Вавел", извисяващ се помежду им. Тези три точки от картата на Краков са задължителните места, които трябва да бъдат посетени, дори и ако сте само за ден в града.
             Stare Mesto - 50.054042, 19.936075
Главния търговски площад (Rynek Glowny)- 50.061940, 19.936713


   Централният пазарен площад в Стария град на Краков датира от XIII в. Той е най-големият средновековен площад в Европа, както и една от най-популярните атракция в Полша. Площадът е ограден от исторически градски къщи и сгради, дворци и църкви. Централно място на площада заема търговската сграда „Сукенице”, възстановена в ренесансов стил през 1555 г.

                                              Паметника на Адам Мицкевич
На площада е Катедралата Света Мария (Мариацката катедрала) - духовната емблема на Краков



Тя е притегателен център за милиони туристи от цял свят, а и за всички поляци, които от малки са закърмени с легендите, витаещи около нея. През лятото, след като изкачите 240 стъпала до кулата на църквата, може да си направите красиви снимки на града. Извитите кули-близнаци са свидетел на много от жестоките събития, разтърсвали Краков през вековете.
Една от легендите е свързана с градежа на двете кули на катедралата. Те са построени от двама братя - зидари, които се състезавали кой ще изгради по-висока кула. В един момент съперничеството им дотолкова се разрастнало, че жителите намерили кръв в катедралата - единият брат убил другият! Така едната кула останала по-ниска от другата. А катедратала се превърнала в символ на братоубийството!

Църквата "св.св. Петър и Павел"

Знаменитата катедрала от 1364 г., наречена „светилището на нацията“, е била седалището на архиепископа Карол Войтила от 1963 г. до избирането му за папа Йоан Павел ІІ през 1978 г. Столетия наред полските крале са били коронясвани и погребвани тук; герои и мъченици също са погребани тук, сред безбройните параклиси и произведения на изкуството


    За разлика от Варшава, Краков е избегнал разрушенията през Втората световна война и неговата велика история и забележителна концентрация на архитектура са видни навсякъде. От замъка (и особено от кулата „Сигизмунд“ на катедралата) може да видите голяма част от Стария град (Stare Miasto), около 6 км2 запазени улици и столетни сгради и паметници, които са сред най-изящните и автентичните в Европа.

Църквата Св. Алберт
Една от най-старите църкви в града, датираща от 10и в.Адрес: ul. Sw. Wojciecha 11

Църквата "Света Тройца"

Кулата на Кметството
   Това е последната останала част от бившето кметство от XIV в. Тя случайно се превръща в наклонената кула на града – центърът и се е изменил с 55 см. Както изглежда това се дължи на вятъра.Адрес: Rynek Glowny

Maly rynek - Малкият пазар
       Тук ни свари дъжда, иначе нямаше да видим една малка истинска полска принцеса

Еврейският квартал „Kazmierz”
Това е старият квартал, в който са живели евреи над 500 години.

Старата Синагога - 50.051514, 19.948490
Тази синагога от XV в. е дом на постоянна изложба, наречена „Традиции и култура на полските евреи”. Районът около сградата е сниман във филма на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шнидлер”.  Адрес: Ulica Szeroka 24

Музей Чарториски (Czartoryski Museum)
       Огромна колекция на художествени произведения от Гърция и Египет, но може би най-интересната работа, която да видите е „Дамата с белката” на Леонардо да Винчи, както и „Пейзажът с добрия самарянин” на Рембранд. Адрес: Ulica sw Jana 19




Краковския музей

Не остана време да потърсим Портата Флориан - това е една от малкото оцелели части от отбранителната система, която преди е заобикаляла Стария град.
      Не намерихме и Къщата, в която е живял папа Йоан Павел Втори. Преди да стане папа той е бил кардинал именно на Краков. GPS: 50.0584, 19.9546 - 50 zs/24h ( 23 лв.) - удобен, охраняем паркинг , супер за разглеждане на града ако сте решили да нощувате тук.

Други интересни места около Краков:
      Разположена в покрайнините на Краков, солната мина „Величка” се смята за една от най-старите в света. Тя е била в експлоатация от XIII в. досега без прекъсване. Там има и подземен град, изцяло изграден от каменна сол. За параклиса на този град се смята, че има най-добрата акустика в цяла Европа. Към множеството древни скулптури, изваяни от сол, са добавени и нови скулптури на съвременни творци. Солната мина във Величка (Wieliczka) е построена през XIII в. и представлява цял подземен град със санаториум, театър, църква и кафене. Всичко, от стълбищата до полилеите, е направено от сол. Тя е само на 10 км от Краков. Маршрутът за обхождане е много голям - мината разполага с 300 км тунели, разположени на 9 нива, пълни със скулптури в различни сцени, изцяло направени от сол, изумителен е параклисът на кралица Кинга, за която се смята, че поставя началото на прокопаването и оформянето на мината.
   Концентрационните лагери Аусшвиц и Биркенау (Auschwitz-Birkenau)- 50.026947, 19.201302 Много отрезвяваща гледка за повечето туристи, но все пак е желателно да се види, когато сте в Краков, където са убити милиони евреи по време на Втората световна война. Повечето туристически агенции организират дневни турове до там.
       Около обяд тръгваме от Краков за Варшава. Растоянието е близо 300 км. и привечер след доста обикаляне намираме къмпинг "123" (52.21475, 20.96573) на 10-тина километра от цент

Стар къмпинг от соца , без особени екстри от веригата ACSI за 34€, но бяхме вече в сезона.
      По пътя към центъра Варшава изглежда като млада, разрастваща се столица с модерно, ново строителство.

Варшава
  Навигацията ни води право в целта - GPS: 52.2584, 21.0047 - платен паркинг (30 pz/24 h ) в малък парк около гара на пешеходно разстояние от Ринек Хловни.

Тръгваме по стръмна уличка към Висла и Площада на Стария град - Rynek Starego Miasta (52.249815, 21.012323)

Влизаме през кулите Барбакан, останали от старите градски зидове.

Старият град…

Старият град на Варшава(Stare Miasto) е най – старата историческа част от града. Намира се на брега на река Висла. Той е един от най – известните атракции във Варшава. В сърцето му се намира стария градски площад с неговите ресторанти, кафенета и магазини.

Централно място на площада заема бронзовата скулптура на Варшавската русалка, символ на столицата на Полша.

     В центъра на Rynek Starego Miasta е Статуята на Русалката – символ на Варшава, въоръжена с меч и щит, готова да защитава града.Околните улици имат запомняща се средновековна архитектура. Старият град е основан през XIII век и е укрепен с тухлени градски стени. Градът е построен около замъка на дюковете на Мазовия, който по – късно става кралски замък. Старите крепостни стени

    Имаше една забавна история за тях. Построяването им е било много скъпо и са се възлагали надежди градът да стане непревземаем. Обаче през 17-ти век, докато полския крал и войската били в Лвов, шведите нападнали и практически превзели града без бой… и поляците трябвало да си го отвоюват обратно, като така собственият им труд се обърнал срещу тях.
     Варшава, основана в края на XIII в., и градският й площад, известен като „Пазар на Стария град”, били културен център на Полша в продължение на пет столетия. Оригиналният „Пазар на Стария град” бил унищожен по време на Втората световна война, но възстановен почти веднага след края на войната.

     Един от шедьоврите на архитектурата в града е Монументът на крал Зигмунт III Ваза. Той е построен от крал Владислав V през 1644 г. в чест на баща му Зигмунт Ваза, който през 1596 г. премества столицата от Краков във Варшава. Монументът се извисява на 22 м. В дясната си ръка владетелят е хванал меч – символ на смелостта, а в лявата има кръст, изразяващ готовността му да се бори със злото. Статуята е разположена на площад Замкови. Според легенда, ако мечът на краля падне, със сигуронст ще последва нещастие.

      И едно място, което туристите не пропускат - Паметникът на малкия бунтовник. Впечатляващата Скулптура на малкото момче с голямата каска е изградена в памет на децата, борили се против окупаторите по време на варшавското въстание през 1944 г. За съжаление не го намерихме.
Друга забележителност, която не трябва да се пропуска е паметникът на Шопен
    Езерето пред паметника е във формата на сърце, защото музиката на Шопен докосва именно сърцата. От късна пролет до ранна есен, всяка неделя се провеждат безплатни концерти на открито, където пианисти свирят най-известните творби на Шопен. Родно място и Музеят „Шопен” са в Желязова Воля - 53 км западно от Варшава





Родната къща на Мария Кюри: Тази къща в стария град имаше интересна история. Варшава е срината почти 100% след края на Втората световна война. Между другото старият град на Варшава е единственият обект в списъка на ЮНЕСКО, който всъщност е възстановка. Нищо от тези хубави улици не е било останало след войната, но просто е реставрирано невероятно автентично.
     Има една история, че един професор от местната художествена академия имал сън, че града ще бъде разрушен и карал студентите си да рисуват много подробно всякакви сгради в стария град.
     Та за къщата – в нея живеела някаква старица, която много обичала да храни гълъбите. Всеки ден прекарвала известно време пред къщата си и ги хранила. Дори когато я разрушили, тя пак стояла пред останките на къщата си и хранила гълъбите. Затова след като възстановили сградата направили и скулптура на старицата.
    Какво още трябва да се види в Полша.
    Гданск е град, разположен на бреговете на Балтийско море. Историята му включва продължителна окупация от Ордена на Тевтонските рицари през XIV в. Тяхната крепост ярко контрастирала на съществуващия дотогава град, който хората започнали да наричат Altstadt, или „Стария град”. През XV в. Казимеж IV разрешил крепостта на Тевтонските рицари да бъде разрушена. В Стария град на Гданск има много здания от XVII в., сред които хамбари, мелници и църкви.
Малборг
Замъкът Малборк е построен през 1274 г. от Тевтонски рицари. Те го използвали като щаб, който им помогнал да разбият полските си врагове и да управляват северните балтийски територии. До оттеглянето на рицарите в Кьонигсберг през 1466 г., замъкът бил разширяван на няколко пъти, за да може да побере нарастващия им брой. Днес това е най-популярната туристическа атракция в град Малборк.
      Беловежката гора е участък, останал от вековните гори, които някога обхващали голяма част от Европа. Гората е разположена на границата между Полша и Република Беларус, и има гранични пунктове, които позволяват на туристите да пресекат границата пеша или с колело. В Беловежката гора живеят около 800 зубъра, които са защитен вид. Зубърите живеят в оградена територия, а организираните обиколки се извършват пеша или с теглени от коне каруци.

       Трябва да се опита и полската кухня. Традиционни полски ястия са супа от червено цвекло, зелеви сърми и pierogi(кнедли, пълнени напр. със зеле и гъби). Най-популярното традиционно ястие в Полша представлява яхния, приготвена от кисело и прясно зеле, различен вид месо, наденици, сушени сливи, гъби, лук и подправки. Яхнията се готви няколко дни и се сервира с картофи и хляб. Поляците обожават супите. Най-популярните супи са гъбената супа и боршът. Кебапът е най-популярната бърза закуска в Полша.
      Според полския фолклор само браковете сключени през месеците, които съдържат буквата „р“ могат да бъдат успешни.
      Измежду всички членове на Европейския съюз, поляците се женят най-рано.
В Полша именните дни са по-важни празници от рождените дни.
Град Катовице е полският Сан Франциско. Броят на гейовете в Полша е около 700 000! Владислав Варненчик е символ на гей движението в Полша.
Всички поляци са „експерти“ на тема политика и спорт.
     Красива е Варшава, красива, романтична и загадъчна. И поляците , въпреки миналото, уверено вървят напред. Градовете и селата са поддържани и личи добър житейски стандарт. Жалко че нямаме повече отделено време.




Поемаме в късния следобед към Литва и спим около Suwalki на място за почивка пред горско ресторанте с отворено за през нощта WC. (54.05375, 22.93721) в ароматна борова гора.

От тук нататък ще пътуваме в шпалир от вековни борове. Скучно и еднообразно с опасност от заспиване.

На сутринта забелязвам, че задна дясна гума е спаднала. Проверката показва, че изпуска покрай винтила, разслоила се е гумата от метала. Не след дълго намираме специализиран сервиз "Baumax" и момчетата набързо го сменят. За демонтаж, подмяна на винтила и монтаж с балансиране плащам с карта 25 злоти, около 11 лева, по-евтино от у нас.
      Границата с Литва се минава безпроблемно и около обяд паркираме във Вилнюс, до Министерството на отбраната.

     Ето и друг паркинг, удобен за разглеждане на града : GPS: 54.6778, 25.3022 - Downtown Forest Hostel & Camping – 24 евро, на 10-на минути от центъра.
Ето и два къмпинга, които могат да са от полза:
Къмпинг 100 места/30 мин. с автобус от центъра С 54.679501 И25.2251 за 11€, 5€ на човек плюс 6€ къпане (lavage);
Къмпинг 12€ + 3€ баня: С54.677799 , И 25.3022 – 6 места
       Градът обаче изглежда някакси провинциално, няма проблеми с паркирането и пътят ни довежда до улица Totoriu пред Министерството на отбраната, съвсем близо до Президентството и центъра.


Тук е и латвийската квартира на НАТО. Вероятно преди е била на Варшавския договор.

Тръгваме към група красиви сгради, които се оказват точно Президентството на република Латвия.

         Стария градски център на Вилнюс е известен като Бароковия град.

Вилнюс - "Чаровната столица с бароково сърце" - Стар град - 54.685871, 25.286871









- Църква „св. Ана” – Наполеон иска „да отнесе на длан”.Зарад нея Вилнюс е включен в Наследството на ЮНЕСКО

       Продължете към подножието на хълма Гедиминас, където в Катедралата „ св. Станислаус и Владислав”на Вилнюс  и ще откриете спокойствието. Има до кулата отпред една плочка на която като застанеш и си намислиш желание - то ще се сбъдне.

      Катедралата Свети Станислав и Свети Владислав е не само основната туристическа атракция на града, но и основен римокатолически храм на цялата страна. Всички пътища на старата част на града водят до площада на катедралата.

      От 1922 година църквата получава статут на базилика, който се присъжда от самия папа. Това е признание за значимостта на църквата.Фасадата на сградата е ярък пример за класически стил. Тя е украсена с колони, а на покрива са статуите на светиите Станислав, Казимир и Елена.
     На 57 м над площада се издига впечатляващата камбанария на катедралата.
В източния край на Катедралния площад се издига статуята на Гедиминас – Великият херцог на Литва и основател на Вилнюс.

Хълмът Гедиминас е знаков за Вилнюс, защото именно тук е основан градът. От 13-и век на хълма се издига кулата Гедиминас, от чийто връх пред посетителите се разкрива прекрасна гледка към Стария град.

На 10 минути пеша от катедралата и хълма започва Старият град. Тук се намира най-старият университет в Източна Европа – Университета на Вилнюс, недалеч в църквата Свети Йоан можете да видите 300-годишни стенописи.
     Оценен не само от ЮНЕСКО (включен е в списъка на световното наследство на организацията), но и от хилядите посетители, които прекарват часове наред в скитане из павираните му улички.Вилнюс ще остане в съзнанието ви с бароковата си атмосфера, с многобройните си хълмове, от които можете да се насладите на красиви гледки отвисоко, с оживените си кафенета денем и барове, неоново осветени вечер.



В южната част на Стария град се издига единствената запазена порта на града (от някогашните девет) – Портата на зората.В самата порта е вграден параклисът на Богородица, в който има чудотворна черно-златиста икона на Божията майка.
     Вилнюс може и на пръв поглед да изглежда малък град, но когато се поразходите, ще установите, че отвъд бароковото си сърце той има обширни квартали, изградени от класическата от времето на социализма комбинация бетон и стомана.


Дворецът на литовските велики херцози (Palace of the Grand Dukes) – сега резиденция на правителството на Литва.

Литва като цяло и в частност Вилнюс не се опитват да скрият и унищожат следите на своето социалистическо минало, а са го събрали в музеи. Докато сте в литовската столица, непременно посетете Музеят на КГБ, както го наричат местните хора. Официалното му наименование е Музеят на жертвите на геноцида и е бил щабквартира на КГБ и затвор до 1991 г. Вътре са изложени документи и свидетелства от репресивните мерки, които съветското правителство е предприело срещу жителите на Литва.

Ужупис
Най-вероятно не сте чували за Uzupis (Ужупис) („отвъд реката”) – една от най-малките републики в света. Тя се намира във Вилнюс и е с площ 1 кв. км.
      За да намерим Републиката се наложи да питаме. Мястото, което ни сочеше GPS-а не можеше добре да ни ориентира. Литовски естествено не знаехме и се чудехме на английски или на руски да питаме, за това спряхме до група млади хора на около 30-годишна възраст. Какво беше учудването ни, че те с удоволствие откликнаха на руски език. Естествено че разбират, но и продължаваха да изучават. Краткия разговор само ни упъти в правилната посока, но останахме с впечатление, че искаха да продължи разговора. Попитаха и ние от къде сме, как сме стигнали до тук. Ние обаче се стегнахме вероятно от близоста на литовската щабквартира на НАТО и възрастовата разлика, и предпочетохме след кратки отговори да продължим към Република Ужупис, която се оказа съвсем наблизо .Индикатор, че сте пристигнали на нейна територията е статуята на Ангела на Ужупис.

На 1 април 1997 г. квартал Ужупис обявява своята независимост като Република, а създателите й са местни артисти. Всяка година, на тази дата, жителите празнуват. Туристите получават печати в паспортите, когато преминават моста към квартала. Гостите използват местната валута, за да се черпят с бира, която тече от фонтана на площада в Ужупис.
На дълга стена е обявена Конституцията на Републиката, преведена на двадесетина езика.

Логото на Републиката. Имат си и своя валута и пощенски марки.



      Някога Ужупис е бил един от най-бедните и най-опасните квартали във Вилнюс, сборище на проститутки и наркомани. Всичко се променило след 90-те, когато в изоставени къщи започнали да се заселват хора на изкуството – поети, музиканти, художници, артисти. Те направили всичко, за да преобразят квартала. Изрисували стените с графити, създали арт-обекти, открили галерии, работилници, кафета.

 
 Оригинални и уютни са заведенията в кварталчето.










Има и кътчета , в които е запазена автентичната атмосфера на квартала, със сенчести улички и китни дворчета.




Републиката има президент, правителство, конституция, валута и дори военен флот от 4 лодки, които се използват предимно по време на паради.


Ужупис - Квартал на Вилнюс, който от грозно патенце се превръща в красив лебед. Бедният квартал на Вилнюс преди независимостта и демократизирането се превръща в сцена на същите тези събития, а основните участници са интелектуалци и артисти. Сега това е най-шик кварталът на града, най-арт, най-фешън, най-маняшки


Улицата на Литературата - на тази улица могат да се видят снимките и части от произведенията на известни литературни творци от миналото и от наши дни.




     Но какво ще е Вилнюс без кехлибара и цепелините (пълнени с месо картофи). Кехлибар за 3 €. На входа на Ужупис, след този железен мост в дясно има забележително магазинче, което работи и в събота и неделя. Тук може да намерите и евтини кехлибарени бижута - ръчна изработка. Тук може да си обмените и оригинална, републиканска валута, марки и монети и всякакви други сувенири. Един съвет към онези, които ще поискат да похапнат цепелини: поръчайте само един картоф, а не по два като нас. Това е храна за северни хора, вкусна, но мазничка, хранителна и засищаща.
     И не забравяйте - тук всички говорят руски. Не са го забравили, нещо повече - младите продължават да го учат.
     Тръгваме си от Ужупис и Вилнюс понесли топли спомени. Не очаквахме в тази далечна, непозната страна да открием толкова близки и познати неща, както по бит и култура, така и по топло, човешко отношение. Бяхме си като в нас.
    Тръгваме към Клайпеда - главното балтийско пристанище на Литва. Попътно може да се отбиете в Тракай, но ние бързахме и го пропуснахме.

Тракай - 54.652240, 24.933505
      Тракай (на литовски: Trakai) е исторически и курортен град в Източна Литва, Вилнюски окръг. Разположен е между 3 езера на 28 км югозападно от столицата Вилнюс, което го прави атрактивна туристическа дестинация.Градът се намира в историко-етниграфската област Аукщайтия. В региона му има 200 езера, най-дълбокото от които е Галве – 46,7 м.
   Малко градче с хубав замък, кацнал на брега на езеро. Мястото се намира на броени километри от столицата Вилнюс. Замъка и езерото обагрени от лъчите на гаснещото слънце, а наоколо пълно спокойствие. Няма тълпи от туристи, няма бутаница и постоянно щракащи фотоапарати.
Интересно,  Вилнюс   е разположен в безкрайна почти гола равнина, изпъстрена от езера и от време навреме минаваме през  мокри и мъгливи  брезови гори.

    В късния следобед поемаме към Клайпеда и Балтийско море. Смятаме по крайбрежието да подредим и трите балтийски републики. От Вилнюс до Клайпеда са около 300 км. Нощуваме на романтична отбивка със заведение в гората. Kavine Azuolas (54.88629, 24.18286).

    На другата сутрин минаваме и през Каунас - друг голям латвийски град, заслужаващ внимание. Може да се спре тук:GPS: GPS: 54.8919, 23.9145 – безплатен паркинг на голям МОЛ на островче в река Неман - идеален за разглеждане на града, но е забранено нощуването. Нямахме планувано разглеждане на града, но ето какво успяхме да запечатаме при транзитното минаване.







Една от най-големите забележителности на Каунас е Каунаският замък – първата постройка в града, около която той се е разраствал. Тук се провеждат всички важни събития за града и може да се види тук -(- 54.898882, 23.885615) Струва си и да се посети Паркът Сантакос, разположен по крайбрежната алея на река Нямуна.
         Клайпеда

   Град Клайпеда е основан от тевтонците през 1252 под името Мемел на мястото на селище на курландците. През 1254 градът получава любекско право и през следващите десетилетия тевтонците християнизират населението в областта. Според договора от 1422, установил границите между Прусия и Литва, Мемел остава в рамките на Прусия. Това положение се запазва до 1919, като през това време Мемел е най-източната точка на германските земи
      Преминаваме през целия град и паркираме в центъра, близо до река Дана. До малко площадче е закотвен платноходът "Meridianas" - бивш учебен кораб, сега плаващ ресторант.

Наоколо къщите са живописни, запазили атмосферата на 18-19-ти век, когато градът е бил голямо, богато пруско пристанище.

Старите пристанищни складове са превърнати в модерни питейни заведения, барове, кафета, офиси и магазини.




Попадаме на площад, заграден от кметството и малък базар на сувенири.

Тук имаме информация за едно природно чудо - Куршската коса – пясъчна коса дълга 98 км и разделяща куршската лагуна от Балтийско море. Имаме в плановете да я посетим и оставаме тук да нощуваме. Набелязали сме хубав къмпинг в покрайнините и скоро сме там. По пътя разглеждаме и модерните предградия на Клайпеда.

Къмпинг " Karles Kopas" 55.809836, 21.073445 на 13 км. от центъра. Хубав къмпинг за 15€ и добре поддържан, но хазайна беше малко вкиснат и не даваше да се пере, освен в перална за която се чакаше една седмица. Имаше много къмпинги наоколо, както и на Куршската коса, но не всички работеха.

На сутринта се сбогуваме и не след дълго паркираме на уличка до старото пристанище.

 Веднага ни нападат вехти капитани или поне с вехти капитански фуражки с предложения за 5€ да ни закарат отсреща на косата. И добре че не им се вързахме, защото общинския ферибот ни закара и ни върна за ни по-малко, ни повече от 1 (едно) евро!.

За разходката по Куршската коса бях подготвил специална каляска.

Куршската коса.
Това е едно от интересните и очарователни места в Европа. Представлява пясъчна ивица, ограждаща тихите и сладки води на Кршската лагуна от бурното и солено Балтийско море. Формирала се е преди повече от 5000 години. Тук се намират едни най-големите подвижни пясъчни дюни в Европа, достигащи 60 м височина. Дължината на косата е 100 км. Една част от нея (50 км) се намира в литовския район Неринга, другата (50 км) – на руска територия в Калининградска област. И двете части на Куршската коса са национални паркове, като цяло това чудо на природата е обявено от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство. Ширината на косата варира от 400 до 3800 метра

   От литовския град Клайпеда,  Куршската коса се отделя от малък пролив, по който редовно пътуват фериботи. Можете да ги вземете от пристанището на Клайпеда. Е, тези фериботи много ни притесняваха. Имахме информация, че цената за двупосочен билет за двама с кемпер е 90 евро. Доста солено! Решаваме да оставим пемпера на пристанището и да идем с пешеходния ферибот. Растоянието до острова от който зпочва косата е около 500 м. и след десетина минути сме там.

Пристигаме на кея на отсрещната страна и паля каляската още на пристана. На север от пристана има Морски музей, но тогава не го знаехме и го пропускаме.
Косата е кръстосана от пешеходни маршрути и асвалтирани пътеки и ние поемаме по една от тях.

Всъщност на косата има и двадесетина селища - по десетина от литовската и руската страна и са свързани с истинско асфалтов път.
Скоро се появяват и първите пясъчни дюни. Пешеходци и велосипедисти щъкат навсякъде.



А ние комфортно препускаме с триколката, за чудо и завист и на велосипедисти и на пешаци, плашейки местните гарги с мощно пърпорене.

На бреговата ивица плажуваха на групички и млади и стари и деца, но сякаш избягваха влизането във водата. Изглежда и сега през юни водата на Балтийско море е студена. Не предвиждахме къпане тук и не опитах водата.

     Щяхте да имате дълъг разказ от нас, и с посещение на селища, най-близкото от които бе на десетина километра, но....... спукахме гума още след първите 6-7 километра.. По-точно от натоварването гумата превъртяла върху каплата и откъснала вентила. Не бяхме изпробвали триколката в пресечена местност и на толкова дълго растояние и макар и със спукана гума, поехме обратно. Така безславно завърши това ни първо и единствено за пътуването возене с моторна каляска. Ще трябва да се поработи по проблема.

    На пристана обаче се налага да чакаме близо два часа, защото улучихме обедната почивка на ферибота. Използвах времето да сменя спуканата гума, заобиколен от снимащи и цъкащи туристи, но това си беше и единственото използване на триколката - други подходящи условия не се появиха. Същото билетче от едно евро важи и за връщане, независимо от часа. Благополучно се връщаме на "континента", разглобявам каляската и поемаме по крайбрежнана магистрала към Латвия и Рига.
    Пълня резервоара с гориво, защото тук дизела е 1.04€ (варира от 1.05 до 1.19 и е най-евтин до Русия. Интересно, но колкото доближавахме Русия, цената на горивата се качваха.)
   Препускаме по крайбрежен път А13, който след границата с Латвия преминава в път А11 и скоро сме в Лепая, на латвийска територия. Вече е около седем вечерта, когато намираме хубав къмпинг, най-близък до центъра на града.( 56.475971, 21.011610 )

Това беше къмпинга, в който най-сърдечно ни посрещнаха от цялото пътуване ( 15€ с ток, перална и баня). Собственика дойде специално да ни пита от какво имаме нужда, отключи ни помещението с пералната безплатно, та чак и ни донесе прах за пране.
Тук и за първи път усетихме удължаването на деня. Започна да стъмва чак около десет.
Изкъпани и изпрани вечеряхме на спокойствие. Освен нас имаше само още един кемпер в далечината. Къмпинга беше огромен и преброих и над десет бунгала.

Лиепая – трети по големина в Латвия след Рига и Даугавпилса
    Известен е като „Градът в който се раждат ветровете” - по едноименна песен.

С навлизането от периферията към центъра, Лепая прави впечатление на странен, но логичен град. След табелата започват модерни комплекси с трамвай и тролей.

Следват бедни рибарски райони от бившите покрайнини

 които постепенно преминават в големи къщи с цели имения.

Най в центъра има запазен архитектурен резерват от шарени традиционни къщи

Докато опряхме в китен крайбрежен парк с излаз на плажа и морето.

Канал свързва езерото Лепайя с Балтийско море

В района на Кароста - северно предградие на Лепая, има музей на гарнизонната охрана, единственият в Европа, бивш военен затвор "Karosta prison", по наше му - Гарнизонен арест, отворен за туристи.

   Тук посетителите, в допълнение към екскурзии, са поканени да изпитат за себе си всичко, което затворниците от няколко режима на управление са преживели и дори участват в играта „Бягство от СССР“ . През 2009 г. Karostu бил посетен и от международен екип на Ghost Hunters International . и след провеждане на изследвания бил обявен за място с най-голяма "плътност на призраците". През 2011 г. според CNN "Karosta prison" е сред десетте най-необичайни места в света, които избира сред туристическите забележителности от 80 страни по света.
    Толкоз за Лепая, потегляме в късния следобед за столицата Рига  и паркираме на крайбрежен къмпинг с прекрасен изглед към столицата.(56.965758, 24.080917) . Времето за малко се развали и заваля.


   Всъщност това е асфалтирания паркинг на яхтклуба, но това не пречеше да струва 20€ без баня, ток и тоалетна. Но от тук може да се вземе корабче до Рига за 15€ , съчетано с автобус отива вече на 28€.

    Сутринта тук се запознахме със слабичък, жилав кореец, южнокореец разбира се, който правеше сам с кемпер обиколка на Европа и планираше след две години да мине и през България. Имаше инсталирани 3-4 лаптопа и още толкова телевизора, навярно и работеше докато пътува или просто си беше богат, така и не разбрахме. Разменихме си телефони с покани за гостуване.

   Наблизо е и Riga City Camping.GPS: 56.956, 24.0808 - идеален за посещение на Рига! На 30 минути пеша от центъра, 18 €/24 h с ток, с ACSI карта, но нямаше места. Администратора учтиво ни предложи да си намерим преди да платим, но наистина нямаше.

На сутринта паркираме на платен паркинг някъде около центъра и тръгваме да разглеждаме.








   Изпънат врат, вдигнат нагоре поглед и уста, отворена от възхищение – това е типичната поза на туристите в Рига, когато се разхождат по улица „Алберта“ или по близката „Елизабетес“. Една до друга богато украсени къщи в стил ар нуво карат гостите да затаят дъх, и то не само на тези улици.
   Първа забележителност по пътя - Замъкът на Рига    (56.951475, 24.099859)

Виждаме го още отдалеч.
Първият замък на латвийската столица Рига през 1330 г. е построен за седалище на Ливонския орден, отдавна управлявал в Рига. По-късно той е седалище на светските сили на Русия и Швеция. Днес замъкът в Рига е резиденцията на латвийския президент. В него се помещават и 3 музея: на Чуждестранното изкуство, на Латвийската история и на Литературата.



Църквата Свети Петър- 56.949613, 24.105118



Сега, когато преглеждаме снимките виждаме, че Кулата на тази църква попада не в една и две снимки – толкова ни е впечатлила. Тя е най-високата сграда в Стария град и вместо с кръст е декорирана с петел. Търсенето е леко затруднено поради фактът, че има още две църкви с петел на купола.


Петелът се смята за защитник от злото. Тук се вярва, че сутрешната му песен може да изплаши дявола.
Истината е, че петлите се ползват като индикатор за вятъра, а Рига е пристанищен град и е посрещала и изпращала много кораби.
Църквата Свети Петър има интересна история. Построена е през 13 век, 6 пъти е удряна от светкавици, опожарявана е.
Според традицията, след изграждането на камбанарията, ръководителят на строежа е трябвало да седне на гърба на петела,
да изпие чаша вино и да я хвърли надолу. На колкото парчета се счупи чашата, толкова години ще просъществува кулата.
За зла участ, през 18 век, при поредната реставрация строителят изпуска изпразнената си чаша в купа сено на преминаваща каруца и чашата остава здрава. Всички са излашени, че кулата скоро ще се срути. Това обаче не се случва цели 200 години, до Втората световна война, когато изгоря заедно с църквата, точно на Петровден. от тогавашния петел са запазени само останки. Когато новата кула е завършена, точно на Петровден през 1973 г., архитектът възсяда петела, изпива чаша шампанско и я хвърля надолу. Тя се троши на хиляди парченца с големината на прашинки.
        Всичко това, както и по-голямата част от любопитните факти в този пътепис и по-нататък, са преписани от различни публикации в интернет, за което най-учтиво молим да ни извините, но имаче нямаше как да разберем къде какво трябва да гледаме, а и да ги разкажем на вас.
Къщата с котките (Kaky nams)




Нарича се така заради двете скулптури на черни котки, поставени на покрива на сградата. Котките в ядосана поза, с извит гръбнак
и вирната опашка, са поставени по поръчка на собственика на къщата, на който е отказано членство в Гилдията на търговците
в началото на миналия век. Той е обиден, нарежда скулптурите да бъдат обърнати с опашките към къщата, в която се помещава въпросната Гилдия (днес сградата на Кметството), за да им донесат нещастие и проклятие. Говори се, че всъщност проклятието е споходило скулптора, който пада от покрива, докато монтира произведенията си там. След дълга съдебна битка търговецът постига своето и е приет в Гилдията, а котките са обърнати в сегашната си посока.
Идва ред и на „черешката на тортата” - Къщата на Черноглавите (Melngalvju nams) Любимата ми сграда в Рига, вдясно на снимката. 56.947101, 24.106948

Това е била къщата на Братството на черните глави – гилдия на неженени немски търговци. Били са много богати и са се славели като най-големите веселяци в града. Организирали са празненства и всякакви други мероприятия. Братството е съществувало в редица градове от съюза Ханза. В Талин също видяхме сградата им. Архитектурният символи, с който визуално се свързва Рига. Едно страхотно бижу в сърцето на Стария град. Построена е през 14 век и е използвана за срещи и празненства. През Втората световна война е превърната в развалини, но през 1992 г. латвийците започват изграждането й наново и днес тя е напълно възстановена. Не е отворена за посещения.

Часовникът Лайма - часовниковата кула, в самото начало на Стария град, е била място за срещи още откакто е издигната - в началото на миналия век. От десетки години служи като реклама на латвийските шоколади „Лайма”. Говори се, че от тази точка за срещи са тръгнали много запознанства, завършили с брак. - 56.950351, 24.112082






„Няма друго място в света, където Арт нуво в такава степен да е повлиял облика на града“. В центъра на столицата на Латвия са запазени около 800 сгради от тази епоха. Паунът на фасадата показва благоденствие – градът дълго бил богат член на Ханзата (съюз на търговски гилдии в Северна Европа между XII и XVII век). Но понеже богатството трябва да бъде спечелено, като символ на старание са поставени катерички. По-интересни обаче са човешките фигури на фасадата, които поддържат еркер на втория етаж – мъж и жена голи до кръста. Дамата е избрана за най-красивата жена от камък в градски конкурс. „Казват, че никъде няма толкова много голи жени, колкото в Рига“.

Рижската опера е истински дворец на музиката.



Това впечатление се затвърждава от разходка по улица „Алберта“, която е сърцето на ар нуво в Рига. Тук най-добре могат да бъдат проследени различните стилови направления, които се появили в Латвия от края на XIX и началото на XX век. Тук е ар нуво на къщата на №2, охранявана от два сфинкса. Демонични лица и танцуващи голи жени украсяват иначе скромната фасада, която се извисява по-високо от покрива. Още по-пищни фигури с голи гърди, театрални маски и гирлянди от цветя се виждат на други къщи.



   На отсрещната страна се намира къщата на №11, която със заоблени и ъгловати еркери е пример за т. нар. национално-романтичен стил, който се обръща към латвийските дърворезби и традиционни орнаменти. Третият типичен за Латвия стил, наречен „вертикален“, се вижда на бяло-синята фасада на №8. Украсени женски глави и орнаменти, напомнящи цветове на бъз, изглеждат закачливо на иначе строго симетричната сграда.
   На ъгловата къща на №12, на пет етажа височина се издига спиращо дъха овално стълбище, изрисувано с борови клончета и шишарки. В приземния етаж на сградата от 2008 г. се намира ремонтираният Музей на ар нуво на Рига. В него е подредено автентично жилище от 1903 г., украсено с много флорални елементи „от латвийската природа“, както подчертава жената на касата.




Не остана време  за остров Рухну – перлата на залива на Рига. Нищо, друг ще разкаже.
По обяд напускаме Рига и се отправяме към Естония  по Е67 отново в шпалир от борови гори.

До като пътуваме по монотонната крайбрежна магистрала, ще споделим какво научихме предварително за тази малко известна нам бивша съветска република.
        Естония се намира в Североизточна Европа. Граничи с Латвия на юг, с Русия на изток, с Финландия на север, с Швеция на запад. Естония е сърцето на Балтийския регион - отъждествява се много повече с Финландия, отколкото с балтийските си съседки Латвия и Литва.
        Естония притежава над 1500 острова - най-голям е остров Сааремаа. На север от него е вторият по-големина остров Хийумаа.
      Лятото най-предпочитана дестинация е Талин - прекрасен град, разположен в залив на Балтийско море. През юли там се провежда Балтийският фолк фестивал - седмицата на балтийските песни, танци и празненства. На всеки пет години хор от 30 000 души изпълнява традиционни естонски песни на открита сцена в рамките на Фестивала на Естонската песен.
       Докато южноевропейските държави все още се борят за икономическото си оцеляване, една малка страна от северната част на ЕС не спира да излъчва положителни сигнали. Става дума за едномилионната Естония. Естония би могла да служи за пример на много от страните-членки на ЕС. По данни на Евростат, именно тя е направила най-малко нови дългове.
Тези радостни за Естония данни са плод на дългогодишен упорит труд. Всичко започна още през 1990-те години, когато трябва да изгражда икономиката си наново. Тогава се преобразува цялата валутна система и се прави балансиран бюджет с ниско ниво на дълговете, като успяват да запазят тази надеждна финансова система и до днес.
     През 2011 година едномилионната Естония въведе и еврото - и то в разгара на еврокризата. „Всички знаем, че еврото не е перфектно решение. Но ние се включихме във валутния съюз главно, за да спечелим доверието на нашите търговски партньори. Едно малко народно стопанство като нашето излъчва по-трудно положителни сигнали”, коментира Юхан Партс -  министър на икономиката в онези години. Така мислят и повечето естонци. Както преди, така и днес те одобряват общата европейска валута.
    В края на 1990-те години и началото на новия век бившата съветска република изуми икономическите експерти с годишен стопански ръст от близо 13 процента. Тогава много наблюдатели заговориха за „балтийския тигър”. Според Райнер Кател, който е един от най-известните политически и икономически анализатори в Естония, един от решаващите фактори за успеха на страната е нейното географско положение. „Естония е между Финландия и Швеция. Това привлича не само поток от туристи, но и поток от инвестиции. Износът към скандинавските държави също играе огромна роля за шеметния възход на Естония - тя изнася 23 процента от стоките си за Финландия и 15 на сто за Швеция. Това всъщност не е истински износ. Шведските и финландските фирми внасят материалите, стоките се произвеждат в Естония и след това се изнасят в двете страни. Всъщност Естония може да се смята за част от Финландия и Швеция. Естонците така или иначе с удоволствие окачествяват страната си като „петата скандинавска държава”, дори и само като разграничаване от десетилетния окупатор Русия.  И Естония има проблеми: средната работна заплата е едва 800 евро, а средната месечна пенсия - 320 евро, но така е било през 2012г.!!!

Малко поуморени от досегашните приключения, решаваме тази вечер да спрем по-раничко и на пътя ни е градчето Парну (Parnu).

Симпатично градче с оригинална архитектура, обхванато от петъчно  оживление. Пресичаме градчето и попадаме на градската зона за отдих. Отлично попадение.
Минаваме покрай голф клуба

 Отминаваме  палатков лагер и голям паркинг с няколко кемпера и  излизаме на крайбрежието. Там  всъщност има къмпинг с хотелче и ресторант.  58.386749, 24.366997
 Вилната зона на това малко , провинциално градче е забележително уредена.
"Doberani rannamaja"  или    " Къщата на плажа Доберан"

Тук  имаше всичко, което човешкото въображение би създало за едно истинско място за отдих и активна и пасивна почивка.  Браво на естонците.

 Платихме обичайните 15€ за мястото , ток  и химическа тоалетна   "USA Army", а за още  2€ можеше да се плзва банята на заведението. Беше студено и ветровито за нас и я пропуснахме. Изкарахме една вълшебна нощ на брега на Балтийско море.
        На  сутринта правим последни снимки и се отправяме към Талин.

Посрещат ни новите модерни комплекси, но не са ни интересни и скоро паркираме на едно площадче близо до тази оригинална сграда. Днес е събота и не се плаща, но за всеки случай плащаме 2-3 €.

Талин
Старият град ни грабна веднага със старинните си църкви и къщи, оживени  от  туристи улички  с  малки  магазинчета за сувенири и таверни.

 Старият град на Талин, който е част от Световното наследство на ЮНЕСКО, е разделен на две части: долно градче и горен град. Някога те са били разделени от порти, почти като два различни града. Днес комбинацията от горния град на хълма с висок варовик и долния град в подножието му образува експресивен силует, който се вижда от голямо разстояние както от сушата, така и от морето.

 Централния площад пред Старото кметство с кулата

Разходка по пешеходната зона Св. Катрин (St. Catherine’s Passage) - една от емблемите на Талин - уникална тясна калдъръмена улица, обградена с високи каменни стени. През деня тук работят заведения и павилиончета за ръчно изработени стоки. Вечерно време почти всичко е затворено.

 Основните забележителности на долния град включват градската стена и кулите. Първоначално варовиковата стена е била с дължина почти 4 километра, с 8 порти и 46 кули, днес около половината от стената и кулите все още стоят. Някои от кулите са отворени за посетители.

 Горният град е разположен на хълм, известен като Томпея   (59.435626, 24.737384)(, тясно свързан с историята и легендите на Естония. Основните забележителности тук са замъкът Томпея, сградата на естонският парламент (Riigikogu), двете църкви – катедралата „Св. Александър Невски“ и катедралата „Света Богородица“ и площадките за наблюдение.

  Руската православна църква  Св. Александър Невски - една от най-популярните забележителности в Талин. Богато украсена православна църква. Построена е през 1900 г., когато Естония е била част от Руската империя - 59.435734, 24.739174

На катедралния площад е и Домът в който е отсядъл Петър Велики, сега поща.

Също на площада, срещу главния вход е сградата на Естонския Парламент

 Парламентът на Естония – красива нова сграда, залепена за останките от замъка Томпей.

Разхождайки се из Горния град, съвсем естествено в тесните улички се оформи неформална групичка, която се намъкна в нечии двор с великолепна панорама към покривите на града.

На излизане от двора с панорамната площадка се оказахме заключени с яка решетка от ковано желязо.  И тук пролича кой от къде е - част от нас се заеха с ключалката :) , а другата явно по-интелегентна част, започна да звъни по вратите .  Не след дълго се появи младо момиче, явно ядосано,  и  на свой си английски ни уведоми, че това е частен имот.  Гузни и с подвити опашки се измъкнахме от двора, но все пак  мърморещи, че такъв изглед е приватизиран.

Катедралата „Света Богородица”
Най-старата църква в Естония, известна още като кулата, е построена през 13 век, но многократните модификации я превръщат в очарователна комбинация от архитектурни стилове.

Внушителната катедрала Свети Олаф (St. Olaf’s church) – едно от най-знаковите места в естонската столица, която дълго съзерцавахме отвисоко.

  Талинския държавен драматичен театър обитава оригинална  сграда

 Тази нощ преспахме самотно на един голям платен паркинг някъде в новата част на Долния град

Следващия ден е посветен на сувенири, подаръци и магнитчета

Решаваме, че можем да посветим още малко време на този прекрасен град и се отправяме към Военно-морския музей. Минаваме през един супер модерен квартал

Ето я и модерната сграда на музея.  15€ за вход в залата ни се видяха много, за това ще разгледаме само безплатните открити площи.

 

Талин се оказа един очарователен град, останаха още стотици снимки за споделяне, но стига толкова, Имаме още да посетим и Нарва, но първо ще преспим в един забележителен къмпинг.
"Vana Olgina Mois"  (59.390982, 28.105552). Още преди входа ни пресреща мужик с пушка и тачанка. Да, истинска тачанка на каруца.

 

Следва гроба на Анна Олгина Мойс - починала 1374-та година. Така и не разбрахме каква е нейната история и защо имението носи нейното име.

На поляната има и един автентичен Запорожец.

Нататък ще покажа само снимките - коментара ще оставя на вашето въображение.

Какво ли нямаше в тази ферма-къмпинг: зарибено езерце с разпадащ се катер,  конна база, голямо закрито барбекю, малък пчелн, фермерски постройки, таверна, баня - всичко в традиционнен местен автентичен стил. Това беше най-чудатия къмпинг, който бяхме виждали.
Стопани бяха руско семейство, което беше купило имота преди години и го беше разработило в няколко проекта, повече с цел печалба. Чувстваше се обаче грижата към посетителите.
    На сутринта си вземаме довиждане с хазяйте и се отправяме към следващата атракция - граничният град Нарва, моста над река Нарва и отсрещният руски вече Ивангород.

 
Нарва
     Нарва е доминирана от замъка от 15-ти век, като 51-метровата дълга кула Херман е най-характерната му забележителност. Разположен в близост до живописните водопади, к омплексът на "Кринхолм Производство"  е един от най-големите текстилни  фабрики  в Северна Европа от 19-ти век.  На стадион "Нарва Кринохолми" тренира и футболния отбор на Мейстрилига, ФК "Нарва Транс".
   Други забележителни сгради  са няколко шведски имения от 17-ти век, барокова кметска сграда (1668—71) и останки от укрепленията на Ерик Далберг - шведски инжинер на фортификационни съоръжения.
     Отвъд река Нарва е руската крепост Ивангород, основана от великия княз Иван III от Московието през 1492 г. и известна в западните източници като контра-Нарва. През съветските времена Нарва и Ивангород са били побратимени градове, въпреки че принадлежат към различни републики. Преди Втората световна война Ивангород (естонец: Jaanilinn) е бил администриран като част от Нарва.

По променадата под моста цареше изключително спокойствие и неделно настроение. Пътуваше шарено детско влакче и звучаха руски детски песнички от "Чебурашка и крокодила Гена"   Продаваха сладолед  и цветя.

          Разгледахме  крепостите и моста и се върнахме в града да тразберем как става преминаването. Оказа се доста по-сложно от граничните преминавания до сега. Трябваше да се върнем в началото на града и на първия светофар да завием наляво и да караме до някакъв билборд  на 1-2 км., където е "Зона ожидания" . След бариерата в ляво на гишето  вдясно  се плаща такса  4.50€ за обработка на документите или такса преминаване, така и не обясниха, но май повече не плащахме.  След това по коридор №4 се стига до "Домик №2" и се гледа светлинно табло насреща,  докато ти излезе номера на колата. Носят се на гишето документите, ткъдето се попълват декларации и май се получаваше някакъв граничен лист от проверката. Чак тогава отново се връщаме в града, в началото на моста и преминаваме след автоматичната бариера за граничен контрол. Пое ни симпатична митничарка на средна възраст, взе ни документите и ни насочи към пункта за проверка. Пред нас един бус бе разтоварен и вкараха куче да го обдуши. Ние с кемпера обаче минахме леко и само влязоха на оглед.  Тази процедура обаче ни отне час и половина. Накрая щастливи преминаваме моста, а на руската страна проверката минава още по-лесно. Още по-щастливи поемаме към Санкт Петербург, или по-скоро Петерхоф.
     Въпреки, че са толкова малки, и трите прибалтийски държави се различават една от друга и това се усеща.
    Първо езиците – естонският е близък до финландския и няма нищо общо с латвийския и литовския. Последните два си мислехме, че са доста близки… оказа се, че не са. Разбират се малко от малко, но не могат да си общуват, говорейки майчините си езици. Широко обаче  продължава да се използва руския.
Трите им столици  са също доста различни – Талин е един от най-добре запазените средновековни градове в Европа, докато в Рига има и много барокова архитектура. Той е най-големият от трите. В стария град във Вилнюс се преплитат много стилове,  очарователно беше спокойствието по улиците на стария град. Можеше безпроблемно да се паркира, докато в другите столици  паркирането е платено. По никакъв начин човек не се чувства в столица на друга държава, туристи също нямаше много, за разлика от Рига и Талин.
     И трите републики бяха запазили националния си облик и традиции и уверено вървяха напред.

                          Следва продължение!