Една седмица в съседна Румъния

Лятото на 2015-та беше тръгнало да си отива. Със съжаление си спомняхме за хубавите дни и за предишното пътуване, и за да продължим тръпката решаваме хей така, по съседски да отскочим до Румъния. До сега винаги я пренебрегвахме, въпреки „че ни е през барата”, но големия син, който даже живее в София, беше ходил на обиколка там преди две години, във форума имаше два-три пътеписа, Златко и Кремена ( миналогодишните ни спътници) скоро бяха ходили и всички бяха ако не във възторг, то поне доволни от това което са видели. За една седмица начертаваме маршрута и правим подготовката . Програмата е също за една седмица, колкото 7-дневната "ровинета" и този път без всякакви допълнителни застраховки и автоасистанси.
Ето го маршрута:
ден 1. Видин - Крайова – Питещи – Куртя де Арджеш – камп преди язовира Видрару
ден 2. от кампа – Къпъцънени Пъмънтени (да, има такова пише се Capatanenii Pamanteni и там е замъка Поенари ( Poienari) на Влад Цепеш , има и едноименно селище – Трансфагарашан – яз. Видрару – камп Ро Карта (Ro Carta)(Аурел Влайку - )
ден 3. от камп Ро Карта – Сибиел = Сибиу – Кристиан – Хунедоара (замъка Корвин) – до камп Салище (Salistea)
ден 4. Салище –Алба Юлия – Турда – Сигишоара
ден 5. Сигишоара – Брашов – Бран – Вампирекампинг
ден 6. Вампирекампинг – Синая – Букурещ
ден 7. пътуване обратно през Александрия – Калафат
Тръгваме на 01 септември 2015-та рано сутринта през Дунав мост 2.
Ето това пак сме ние – снимките не са едни и същи, просто за да ни видите как изглеждаме при тръгването ( за да се забележат евентуални разлики при завръщане ).
      Времето е чудесно и пресичаме безпроблемно границата по Дунав мост. За тези, които не са виждали новият мост ето го.

Тук ж.п. линията идва отгоре и „слиза” в средата на нивото на магистралните ленти.





      Плаща се на румънската страна, след като се мине моста, таксата е 12 лв. или 6? на връщане. Ще коментирам малко „ровинетите” – румънските винетки. Момичето на митническия контрол ни посъветва тук да си купим винетка, за нас е три евро. Редя се на касите след ГКПП-то, но не могат да ми дадат за по-малко от 6 ?. Да видя на бензиностанциите. На първата бензиностанция обаче за мен била 8?. Отивам на следващата, показват един лист с картинки и аз соча леката кола. Пет евро! Плащам, че ми омръзва вече да се циганим и виждам това

Rovineta-та струва 13.29 лей или 3?. Питам за ресто – отговарят ми че отивало за трансферни такси, банкови преводи и VAT….!? Синът ми беше стигнал до Плоещ докато си купи винетка, но не ми се рискува. Не е въпросът до пари , а до принципа. Решението е да се плаща навсякъде в Румъния с лей, иначе е валиден "трънския курс"

В Калафат сме ходили 4-5 пъти и сега не се отбиваме, въпреки че е много хубаво градче.
Пътят до Крайова е средна хубост – пътува се приятно, през подредени села, като се има в предвид, че това е сравнително беден край на Румъния. Повечето имена на селища, като Търнава (Tirnawa), Basarabi, Божур (Bojur), , Braniste, Slatina звучат по български.

Малко подробно започвам, но и на нас ни беше интересно как от близо изглежда Румъния – страната с която „ни поставят в една кошница” в ЕС. След 80 км. навлизаме в Крайова – 250 000-ден град административен център на окръг Долж, най-голям в област Олтения и историческа столица на Влашко. Името и се свързва с нашият цар Иван-Асен I. През 1718г. се освобождават от турците, преминават към Австроунгария, но от 1726г. започват анархистични процеси и особено в периода 1735-1770г. тук няма реална власт. Опожарен и превзет е за кратко от Осман Пазвантоглу , видинският самодържец през 1806г. Чувствително прогресира след руско-турската война от 1828-29 г. За освобождението на Видин 1878г. загиват 4 000 румънци.
Сега Крайова е и университетски център, има младежи и от видинския край които са завършили медицина тук по линията на трансграничното сътрудничество. Ботаническата градина на селскостопанския факултет е забележителна.
Ето какво интересно може да се види в Крайова: площад Михай Витязул, парк Николае Романеску, сградата на арт-музея, музей на Олтения, църквата на манастира Кошуна 1483г.( в западната част на града), катедралата Свантул Димитар.





Музеят на изкуството е много помпозен късно-бароков замък.



Площад „Михай Витязул”

Кметството и префектурата



Музеят на Олтения

Операта с паметника на Карл I.

Новата търговска част.



          Малко от това, което знам за Румъния и което разбрах при писането на пътеписа.
По Христово време както нашите, така и днешните румънски земи са населявани от тракийски племена, Романия в частност от даки и гети. Император Траян, разширявайки римската империя води няколко войни с тракийския вожд Дечебал , като накрая превзема и столицата Сармизегетуза и извършва първия геноцид в историята - този над даките. Рим владее тези земи до 275г. сл.н.е. след което в Романия към даките гетите и римляните се заселват и славяни след VI-ти век, а след VIII- ми век голяма част от тези земи са в рамките на Българската държава.. Тук минават и маджари, скити, хазари, кумани. След IV-тия кръстоносен поход 1208 г. тук се настаняват латинците, които не са преставали да смятат тези земи за римска провинция, като преобладават французите – те са в основана на румънския език. През XIV-ти век се създават княжества Молдова и Влахия, които след XVI-ти век са под властта на османската империя, но имат относителна самостоятелност, плащали са само налози. . Тези земи обаче в действителност никога не са били в границите на османската империя – никъде тук няма джамии. Обединител, създател и първи владетел на княжество Румъния е Александру Йоан Куза I-ви през 1861 г. Профренската му ориентация не е удобна на Русия и Османската империя и с дворцов преврат е свален и заточен в Хайделберг и на негово място е избран утвърден европейски княз – Карл I-ви Хоенцолерн-Зигмаринген, подобно на нашият Александър Батемберг, но се задържа на престола 48 години и успява да направи много за младата румънска държава, както за европейската и интеграция - реформи , инвестиции, култура и забележителни строежи. Така Румъния бързо придобива европейски облик. След Втората Св. Война, Румъния преминава в сферата на влияние на Съветския съюз, но през 60-те години постепенно се отделя и изпада в политическа и социална изолация и за това знаем толкова малко за тази ни съседка. Даже в дунавската регата ТИД се включва чак след 2012г. въпреки че е член на ЕС от 01.01. 2007г. Регатата е основана през 1955г. от словаци и унгарци, България се включва през 1967г. и до 2012 г. финалът е в Силистра, а сега вече е до Сулина на Черно море.
До средата на 18-ти век в Румъния се говори на старобългарски и среднобългарски, а до средата на 19-ти век се пише на кирилица, когато започва процес на бърза романизация. Въпреки това около 30% от днешния разговорен румънски са български или близки до българските думи. Еднакви са например : пещера, мина, евтино, време, болнав, грижа, добитък, премеждие, отдих, вина, тайна , причина и мн. мн. други, така че ако имате проблеми при общуването опитайте и на български.
Пиша го това защото и за мен тези неща бяха нови и така,
почувствах тази страна близка и се извинявам, ако съм ви занимавал излишно. Румънците от своя страна се оказаха също жадни за контакти и взаимно опознаване и са една добра туристическа дестинация, а се оказа и че наистина имат много какво да покажат.
Продължаваме пътешествието през Питещ. Тук в Миовени (Mioveni) след Питещ са заводите Дачия, но пътя ни е малко в ляво.




Техническия колеж в Питещи



Не виждаме заводите, трябва да са доста в дясно от маршрута ни. Пътуваме за Куртя де Арджеш ( в превод дворец на река Арджеш) - много красиво селище с 32 000 ж . бивша столица на Влашко. Това ни се случи на пътя, но нямаме информация какво е.

       Тук обаче има много забележителности, повечето свързани тясно с българската история. Важна е княжеската , воеводска църква”
Св. Никола” до която е паметника на Иванко (Йоан) Бесараб I-ви – български воевода, част от българската аристокрация, имал за задача да пази Търново от маджарите. Разбива ги блестящо в 1330г. при Посада. Същият е основател на скалния манастир при с. Басарбово до Русе. Друго е по-интересно – той е основател на династията Бесараб, която приключва с Влад Цепеш-Дракула. Погребан е до цар Калоян в Търново.

      В тази църква се пазели и мощите на българската св. Филотея Търновска, – сега светица-пазителка на Румъния - много интересна история, която може да се прочете тук: http://patepis.com/?p=61990 От този пътепис ще разберете, че тук при Куртя де Арджеш загива в битка с турците и Крали Марко, както и историята на последните български царе.
В манастира на Куртя де Арджеш, в манастирската църква

по традиция се погребват румънските монарси. Изобразена е и на банкнотата от една лея.
Построяването на този първи влашки манастир и храм легендарно се приписва на майстор Манол и се свързва с първия влашки войвода Раду Негру. Всички надписи в манастирската църква са на т.нар. влахо-молдовска редакция на старобългарския език. Там сега са положени и мощите на св.Филотея Търновска - мощи, помогнали на хиляди варващи.
         В интерес на истината тези забележителности не видяхме, пропуснахме ги в търсене на къмпинг. И намерихме това.



Къмпинга при Куртя де Арджеш „Валентино” С 45*12’47.2”;И 24*39’40.7” Паркирахме в двора за 30 лей (13 лева). Бунгалата бяха по 40 лей. Приятна триетажна сграда с механа на първия етаж която в този късен час вече не работеше. Много спокойно място в началото на Трансфагарашан. Така завърши нашият първи ден.

       От Куртя де Арджеш започва и панорамното шосе Трансфагарашан. Това, че е построено от Николае Чаушеско за да се бяга при съветска инвазия са градски легенди . – и от двете му страни има скоростни първокласни пътища. Трансфагарашан си е чисто турстическа атракция и то много красива. Няма да изпадаме в подробноси и ще споменем само най-основните пунктове. Шосето живописно следва право на север ждрелото на река Арджеш.

След 30-тина км. веднага след един тунел неминуемо се попада на язовира Видрару.





Баражната стената е висока 43 м.





На около 6 км. след Видрару е замъка Поенари (Poenari) - май единственият наистина принадлежал на Влад Цепеш, известният граф Дракула. Ще го познаете по къмпинга в подножието му.



Замъкът Поенари е разположен върху хълм на границата между Валахия и Трансилвания. Построен е през тринадесети век, но след това е бил изоставен и постепенно е бил разрушен от времето. Мястото е очарователно, трябва обаче да се изкачат 1480 стъпала по стръмна пътека с една почивна площадка.

Замъка е горе на билото над кемпера.



Входът е 2 лей – 86 стотинки, но не си спомняме само за пенсионери ли беше. Както и да е – у нас май никъде няма такава такса.



Замъкът е строен на два етапа – първо от Негру Вода през 13-ти век и от Влад Цепеш в 1457г. когато на Великден принуждава жителите на град Търговище „да работят докато дрехите им изгният „ на строежа на замъка, като наказание за това, че са участвали в убийството на брат му Мирча и в конспирация за отравянето му.


Укреплението е било за 5-7 войници, но вече няма цялостен вид и е почти в руини, особено след земетресението от 1915г. Поглед към долината

Замъкът е привлекателна дестинация за търсачи на духове и призраци. Има легенди, че в руините на замъка все още обитават духове на убитите войници и на вампири. Тайнствената гора до замъка само засилва това усещане, особено когато падне мрак. Около руините често могат да се видят светлинки, които обаче не са фенери, и не е ясно какво точно представляват.

Рокерски душ.

Див къмпинг



Продължаваме по Трансфагарашан и стигаме билото и езерото Бали. Тук около голям паркинг има истински панаир, с множество магазини за сувенири и местни хранителни деликатеси приготвени по традиционни рецепти, хижи, хотели, ресторанти и др.









Цените на деликатесите са ниски, толкова ниски че и ние, които избягваме всякакви хранителни разходи в чужбина, се запасяваме чак до края на тура. Продължаваме по северните склонове на трасето.

От тук започват прочутите змейки.











      Въпреки удоволствието, спуснахме се само веднъж по трасето и за това ни остана доста време до вечерта. Решаваме да не спим в къмпинг Ро Карта(С45*47’1.8”;И24*34’2.2”) , който е някъде около Т-образното кръстовище на Трансфагарашан и пътя Брашов-Сибиу и продължаваме направо за Сибиу. В града на една бензиностанция питам таксиметраджия за близък къмпинг и той услужливо ми записва адреса на най-близкия; къмпинг „Ананас” в Cisnadioara ( С 45*42’26”; И 24*06’19.2”) на 12 км. южно от Сибиу.



Цените са 54 лей (23 лева) без ток и 70 лей (30 лева) със ток. Малко скъпичко за екстрите, които предлага. Wi Fi мисля че е безплатен.
Следващият близък къмпинг е в Салище на 22 км. западно от Сибиу.
       На сутринта се връщаме в Сибиу и първо попадаме на етно парка Астра, който е най-големият в Европа и втори в света музей на открито. Нещо като габровския „Етър” само че по-голямо.
Намира се точно на пътя от къмпинга към центъра.



Проекта за консервация и реставрация на етнографското наследство
на Румъния в резервата Думбрава до Сибиу е на площ от 960 декара и на стойност три млн. евро. Открит е през 1963 г. и тук са събрани от цялата страна около 400 експоната на цели традиционни съоръжения - мелници; вятърни водни и плаващи, тепавици, гатери, ковачници, коларски работилници, плавателни средства, просто традиционни къщи, демонтирани, пренесени, монтирани и консервиран, така че изглеждат като сега произведени. Парка се поддържа в идеален вид вече 50 години.

















Тук е най-голямата колекция в света от мелници. Всичките са действащи и могат да се пуснат в работа.





















В съседство с парка има и братска могила на геройте и ветераните от войните в Сибиу

На парка посветихме близо два часа и поемаме към центъра.
Градаът ни посреща с нормандски интериор, все едно попадаш в другата Румъния. Зарад тези прозорчета по покривите, го наричат и „градът на кривите очи”.

Към центъра все още са запазени градските крепостни стени и средновековния изглед.



Нагоре към Горния град и Големия площад.




Внимание заслужава забележителната барокова сграда, изпълнявала роля на резиденция на губернатора на Трансилвания – Самуел фон Брукентал - Дворецът Брукентал , първият музей в Румъния от 1815г, превърнал се в истински храм на изкуството. Тук се пазят платна на Рубенс, Ван Дайк, Тициан, Ботичели и много други художници, както и богатата библиотека на бившия губернатор. Има и раздел със съвременна румънска живопис. Неговото име носи също и Природонаучният музей.
Малка разходка из замъка Брукентал. Входа е мисля че беше 10+6 лей за модерната румънска живопис. Не се разрешава фотографирането и снимките не са много фокусирани.









В късно-готически стил на Големия площад (Platul Mare) , срещу Брукентал е и градската катедрала. Отзад в дясно се вижда кулата на кметството на Малкият площад (Platul Mica).

В тази част на Румъния, Трансилвания е под силно западноевропейското влияние. Даже градовете имат по две имена – Сибиу е известно и като Hermannstad на немски, но има и унгарско име Nagiseben. Повечето градове тук са основани от саксонците през 12-ти век. Седем от основаните градове определят и немското наименование на Трансилвания – Siebenburgen. Хубавото е че така, ние и турците сме ги владели за кратко.
           Протестанската катедрала

Сред достойнствата на Сибиу са и следните (препечатано от Уикипедия)
1292 - първата болница в днешна Румъния.
1380 - първото документирано училище в днешна Румъния.
1494 - първата аптека в днешна Румъния.
1534 - първата фабрика за хартия в днешна Румъния.
1544 - първата книга на румънски език е напечатана в Сибиу.
1551 - експериментът на Конрад Хаас с ракети.
1671 - метанол е открит в близост до Сибиу.
1782 - Франз Йозеф Мюлер открива елемента телур.
1788 - първият театър в днешна Румъния.
1795 - първият далекопровод в югоизточна Европа.
1797 - Самоел фон Ханеман отваря първата в света хомеопатична лаборатория.
1817 - „Брукента Музей“ е първият музей в днешна Румъния.
1896 - първо използване на електричество в днешна Румъния, и първи далекопровод в югоизточна Европа.
1904 - вторият град в Европа използвал задвижван от електричество трамвай.
1928 - първият зоопарк в Румъния.
1989 - вторият град, участвал в румънската революция.
2007 - културна столица на Европа
             Малкият площад (Platul Mica)

Проходът от Горният град ( Orasul de sus) към Долния град (Orasul de jos). Сибиу има собствена неповторима атмосфера.





От сутринта до 13.00 успяхме да видим и етнопарка „Астра” и да разгледаме Сибиу, така че си взимаме Ферди -кемпера и в 16.00 сме в Хунедоара, точно пред замъка Корвин. Намира се в града и няма да го пропуснете.

        Хунедоара в превод Селище на Хуниади има същои немско име – Eisenmarkt в превод Пазар на желязо, което го нарежда в седемте града на на Трансилвания. Основан е от саксонците като миньорско селище. Намира се почти на границата с Банат.
Замъка в Хунедоара , наречен Корвин (Гарванът) е фамилния замък на династията Хуниади. Подарен е на Януш Хуниади Серб от крал Зигмунд през 14-ти век. Истинско реконструиране и дострояване се прави от внука му Ян Хуниади в периода 1446-1453г.
От всички замъци, видени до сега този най се покрива с представата за класически боен готически замък. Издигнат е на брега на река Злащ. Този си вид е добил след няколко исторически застроявания, всяко от които е добавяло елементи от своето време. Последната реставрация е извършена през 70-те години на миналия век, след десетилетия забрава и разруха. Вход 10 лей за пенсионери.

      Като едно от най-важните притежания на Янош Хуняди замъкът е силно променен по негово време. Той се превръща в истински господарски дом, не само стратегически укрепена позиция. С течение на годините собствениците на замъка променят неговия облик, добавяйки кули, зали и стаи за гости. Галерията и донжонът - последната защитна кула (наречена „Небойса“, от църковнославянски: „Не се страхувай“), остават неизменени от времето на Янош Хуняди, а с кулата на Капистрано (наречена нафранцисканския монах, бил се в Битката при Белград през 1456 г.) са някои от най-забележителните сгради в замъка. Други важни постройки са Залата на рицарите (голяма зала за прием на гости), Боздугановата кула, Бялата крепост (използвана като стая за съхранение на провизии) и Залата на събранието, на чийто стени са нарисувани портрети на разни владетели (сред тях са Матей Бесараб, княз на Влахия и Васил Лупу, княз на Молдова). В крилото от замъка, наречено „Мантия“, може да бъде видян портретът на гарвана, от който наследниците на Хуняди са взели фамилното си име - Корвин.
Смята, се че тук Влад III Влашки (по-известен като Влад Цепеш, т.е. „набивача на кол“ или Влад Дракула) е държан като затворник 7 години, след като пада от власт през 1462 г. Двата рода – Хуниади и Бесараб-Цепеш са били враждуващи. Известно е как Влад Цепеш наказва жителите на Търговище за подкрепата им на Хуниади.

Малка разходка из замъка.



Кулата „Боздуган” с фигурата на рицар на шпила.






Залата на рицарите


Залата за събрания


Витраж с портрет на Януш Хунияди





Църквата със саркофага на Ян Хуниади

В двора, близо до църквата, изградена по времето на Влад III, има дълбок около 30 м кладенец. Смята се, че е изкопан от 12 турски пленници, на които било обещано, че щом стигнат вода, ще бъдат освободени. След 15 години те завършват кладенеца, но кралят умрял, а наследилата го кралица отказала да ги пусне. Смята се, че надписът на стената на кладенеца означава „Вода имате, но душа нямате!“. Специалистите обаче го разчитат като „Този, който е написал това, е Хасан, живял като роб на неверниците в крепостта край църквата“.

През февруари 2007 г. замъкът Хуняди е изследван за духове в британския паранормален сериал „Most Haunted Live!“ за 3-дневно разследване на духовете, за които се казва, че обитават замъка. Резултатите са неубедителни.

Кулата „Небойса” – донжонът (последното убежище) на замъка








Надолу към тъмниците.






Привършваме обиколката и през града тръгваме да си търсим къмпинга. Важно!!! Ако имате време, на 40 км. югозападно се намира Сармизегетуза – легендарната сполица на даките и техния Стоунхендж. Ние ги пропуснахме.
Кметството на Хунедоара.



Къмпинга се намира в огромен двор на една къща в селището Аурел Влайку ( С 45*54’51.3”; И 23*16’45.7”) Нощувката беше 60 лей. Влиза се направо от улицата в тесен портал. Собственика е шахматист и другата седмица щеше да бъде на турнир във Варна.





На следващият, четвърти ден от пътуването на ред е Алба Юлия – най-красивият град от обиколката. Паркираме в центъра и търсим туристическо бюро, което се оказва Информационния център на втория етаж в общината. Дават ни книжка и карта.



Главна забележителност тук е Цитаделата Алба Каролина или Читате на румънски, която се намира наблизо и отиваме пеша. Изградена е по планове на френския военен архитект Ваубан по поръка на Карл IV-ти и града се именува Карлсбург. Цитаделата е на площ 700 дка, има 7 порти и 12 км. стени . Фактически тук са три крепостни съоръжения – стана Роман 106 г., средновековна крепост 16-17 в. и Каролина Белият замък – Vauban -18 в. луксозен княжески дворец. Входа в цитаделата е безплатен.

Алба Юлия, на български Белград, на немски Karlsburg , на унгарски Fehervar е разположен на река Муреш. Този град е първата столица на трите обединени княжества Трансилвания, Влахия и Молдова.




Тук, веднага след Трета порта, срещнах един набор.



В Цитаделата на Алба Юлия трябва да се дойде обезателно в 12.00 на обяд или малко по-рано. Голяма атракция е церемонията „Смяната на караула”. Това е церемония, започваща от 3-та към 4-та порта и включваща мушкетари, барабанчици и кавалерия. В съботни дни церемонията включва и оръдейни салюти в чест на знамето. Великолепно зрелище! Не трябва да се изпуска! Почивен ден в понеделник.









Тук става смяната на караула, но правих клипче и нямаме пълна снмика. Церемониала е запомнящ се! Зад конниците е Романо-католическия теологичен институт.


Самата цитадела изобилства на забележителности
Римокатолическата катедрала „Св. Архангел Михаил” най-старата катедрала в Румъния. Тук има 3 гробници; на Янку де Хунедоара, кралица Изабела и Януш Хуняди). Има и орган с 2 209 тръби.

Двореца на Принцовете и паметника на Михай Витязул


Университетската Библиотека и Университета „01.декември.1918г.”







Присъединяването на Трансилвания към Румъния (Трианонски договор) е прокламирано с декларация на 1 декември 1918 г. именно в град Алба Юлия. Датата Първи декември се чества като национален празник на Румъния.





През 1922 г. крал Фердинанд I и кралица Мария са короновани в Алба Юлия в православната катедрала, построена специално за случая.



Случихме момента, когато и майка (баба) Тереза е тук.





Имаше безброй подобни композиции. Тези са пред Палатата на Съединението, първоначално военно казино, където през 1918г. заседава Великата Асамблея по съединението на Румъния.



Тези двамата изглеждаха много важни и начетени, но нищо не можаха да ми кажат.







Разположеният отвън на равелина пред Трета порта, Обелиск на тримата герой Хорея, Клошка и Кришан от румънското въстание срещу австроунгарците през 1784г., умъртвени тук чрез разпъване на колело – за последно в Австроунгария.





До тази римска вълчица под цитаделата бяхме паркирали. Подарък е от Джан Франко Франкароло от побратимения град Алесандриа.


         С това ни се изчерпва програмата в Алба Юлия – може би най-красивият град от всички които въобще бяхме посещавали и поемаме към Турда , където ни очаква най-голямата солна мина и нейните атракции. От Алба Юлия тръгваме около един на обяд и В Турда пристигаме около 14:30. Турда е прашно миньорско градче и освен с най-голямата пещера се слави и с голямата си солна мина. Според собственика на къмпинга, той би предпочел пещерата, но ние на пещери сме се нагледали и директно се отправяме към салината. Намира се на 2-3 км. извън града, но има и табели.


Футуристичния вход на мината


Да се спуснеш в солната мина Салина в Турда, е все едно да слезеш до центъра на земята. Обстановката обаче е въвеждаща. Посреща те разведряваща художествена галерия:








След разходка по входната галерия, чиито стени са покрити със солни кристали (сол е, няма нужда да близвате за проверка, ние вече го направихме!), следва поредица от галерии. Стените са в преливащи се нюанси на сивото или са покрити с бели кристали. Все едно виждате разрез на земната кора, както я рисуват в учебниците



До дъното може да се слезе по стъпала, само трябва да се преодолеят 16 етажа, но има и асансьор и всички се редим там.



Поглед в бездната. Долу е зала „Рудолф”



В една от залите се лекуват (докато играят) деца - въздухът и солните изпарения са с медицински доказани ползи срещу алергии и заболявания на дихателната система.



Има и малък солен параклис.



В друга можете да видите уреда "кривак" - задвижвана от коне система за пренасяне на солта от долните нива на мината нагоре към повърхността.
В трета - Залата на ехото - под краката ви се спуска 112-метрова бездна. Ако извикате в нея, ще чуете кристално ясно ехо.
Най-хубавата част обаче предстои. В едната зала има стълби надолу (Стълбите на богатите), които ви отвеждат до онази част на мината, заради която си струва да пропътувате целия път от България - големите подземните зали.






Тук можете да играете мини голф, тенис на маса, боулинг, билярд, за децата има площадка.




Залата на Рудолф е огромна кухина под земята с височина от 15 етажа (можете да слезете по стълбите или да вземете панорамния стъклен асансьор, както направихме ние). По тавана с годините са се оформили солни сталактити, а в центъра се издига огромно виенско колело, което много бавно и полека се върти, за да може да се огледа залата от всички страни.


Едно мрачно и потискащо място, каквито по принцип са мините, е превърнато в пещера на забавленията, където може да прекарате здравословно цял ден.
Тук обаче не е дъното на мината. Очакват ви още 13 етажа надолу, и още един асансьор, след което достигате до мястото, което по-рано сте видели отвисоко - езерото с лодките. По естетичен дървен мост можете да стигнете до остров в средата и да изпробвате уменията си за гребане в солена вода. Тук няма опасност от удавяне – солеността е над 30% - повече от тази на Мъртво море.









В наши дни няма как тук да срещнете миньори, които изтръгват последните солни кристалчета от някой ъгъл на мината Салина. Сол тук се добива от най-древни времена (да се разбира Древен Рим) до 1932 г. Следват 60 години почивка, след което мината е отворена като туристическа атракция. Отвън идваха нови любопитни.



Полезна информация:
Солната мина Салина се намира в град Турда на 400 км от Букурещ и на 250 км от Брашов. Добър вариант е да използвате Брашов или Сигишоара като отправна точка. Работи от 9 до 17 часа всеки ден. Входната такса е 20 румънски леи (10 леи за деца). Имайте предвид, че температурата вътре целогодишно е около 10-12 градуса, както и че внасянето и консумирането на храна в мината е забранено (хапнете преди това). Актуална информация можете да намерите тук.
На пет километра от румънския град Совата, в окръг Харгита( Трансилвания), се намира курортът Прайд, известен на първо място със своята солна мина ( С 46*35’36.7”; И 25*4’21’5”). Там традициите за добиване на сол датират още от миналото. През II век от н. е. на това място са властвали римляните, които, на практика , са построили солните шахти. След падането на Римската империя добивът на сол е бил продължен от авари и булгари. Геологически Прайд е солен хълм с височина 567 метра. След стотиците години използване запасите са се поизчерпали, но мината не е била изоставена. Сега огромните подземни пространства са част от курортен комплекс.
Солна мина в Слъник ( С 45*14’7.7”; И 25*56’24.3”) се смята за най-голямата солна мина в Европа. Достъпът до нея е възможен с помощта на асансьор, който се спуска на 208 метра дълбочина, което отнема около 3 минути. Температурата в мината е постоянна 12 С. Влажността на въздуха е около 50%, богат на натриеви йони, които имат силно въздействие при лечението на белодробни заболявания.
Мината е представена в 14 зали, които включват спортни игрища, зала с маси за билярд, бар. Туристите могат да се възхищават на красивите статуи от сол на Дечебал и Траян. Други забележителности в района са Пещерата на булката и Езерото на овчаря, както и Солната планина.
OCNELE MARI е бивша солна мина. Понастоящем е устроена като музей и е отворена за посетители. Разположена е върху площ от 10 дка. До нея се достига с минибус по подземен тунел с дължина 1300 м, който слиза на 29 м под повърхността. Температурата вътре е 13-15. Въздухът е много подходящ за хора с белодробни проблеми. Височината на залите е 8 м. Тук се намира най-голямата подземна църква в Румъния. Има още музей, ресторант, магазин за сувенири, спортни игрища и др. Интерес представляват солните образувания по стените.

Малка разходка на излизане от Турда и поемаме към Сегишоара





От тук нататък с малки отклонения главен герой ще е Дракула
     Отиваме в Сегишоара ( Schasburg, Segeswar) – 30 000-ден град , общински център на брега на река Тарнава Маре.
Първо търсим къмпинг, а той се оказва на много видно място, но малко трудно за откриване. Точно зад катедралата „Св. Тройца”.


Y


В къмпинг „Акварис” ( C 46*13’24.2”;И24*47;46”) за 50 лей предлагат и басейн



Имаме време за една обиколка на центъра.





От Сегишора, не си тръгвайте преди да сте опитали местния специалитет "мичи", който се прави от мляно свинско месо, като се пече на скара и се сервира с горчица и хляб.
      На сутринта леко ръми, но въпреки дъждовният ден градът е с автентична старинност, извънредно живописен и шарен . Състои се пак от Долен и Горен град,като горният е обитаема цитадела под закрилата на ЮНЕСКО.





В бистрото на тази къща правят чудесно сутрешно кафе. Седим и се наслаждаваме на събуждащия се град.





Поемаме към цитаделата.







Минаваме под Часовниковата кула от 12-ти век Сега тук се помещава музей и експозиция на средновековни мъчения. Гледката от върха е най-добрата в града.



Веднага след кулата, на площадчето е родната къща на Дракула





На табелката пише „ В тази къща е живял между 1431-1435 румънският владетел Влад Дракул сина на Мирча Стари”.



„Истинският Влад Тепеш - биография, описана от Стоян Петров
       Влад Цепеш или Тепеш както се пише, се ражда на 07-ми декември 1431 в цитаделата на крепостта Сигнишоара. Баща му Влад Дракул по онова време е военен губернатор на Трансилвания – пост, на който го е назначил император Сигизмунд. Според някои, наскоро публикувани, изследвания на румънски и унгарски историци, Влад е бил член малко известния Орден на Дракона, създаден през 1387 от императора и съпругата му Барбара Джили. Това рицарско братство, много наподобяващо ордените на Тамплиерите или Йоанитите, е трябвало да защитава католическата вяра и организира кръстоносни походи срещу заливащите Балканите турски пълчища. Именно споменът за принадлежността на Влад-старши към ордена, кара по-късно румънските боляри да кръстят сина му “Дракула” (едно от значенията на тази дума е “синът на Дракона”). Между другото, червеният костюм и черният плащ на графа от романите на Стоукър са точно копие на дрехите, носени някога от членуващите в Ордена на Дракона.
През зимата на 1436-37 Влад-старши е провъзгласен за княз на Влахия и младият принц прекарва следващите шест години в неговия дворец в столицата Търговище. Той е само на единайсет, когато баща му е принуден да го изпрати, заедно с по-малкия си син Раду, като заложник на султан Мурад ІІ. Униженията, на които е подложен там, изглежда са причина за особения характер, необузданите прояви на невероятна жестокост, както и за искрената му омраза към турците. Така или иначе, през 1448 Влад Тепеш напуска Одрин за да заеме престола на своя баща (станал жертва на заговор, подклаждан от полско-унгарския крал Владислав ІІ) и на по-големия си брат Мирча, управлявал в продължение на само няколко месеца.
Опитът да проникне в Търговище с помощта на отряд турска кавалерия, даден му от Мустафа Хасан паша обаче пропада, след като 17-годишният принц е разбит на бойното поле от друг претендент за трона, подкрепян от унгарския крал. Следват цели осем години на кървави междуособици докато през 1456 Влад Тепеш, по онова време вече известен като “Дракула”, успява да убие съперника си, поставяйки началото на второто си царуване във Влашко.
Естествено, малко след влизането в Търговище се заема да отмъсти за смъртта на баща си и своя брат Мирча. Навръх Великден, през 1459, петстотин болярски семейства, участвали в заговора са арестувани. Всички възрастни мъже са набити на кол, а останалите - заставени да изминат пеша осемдесеткилометровото разстояние до градчето Поенари, като по пътя са подложени на невероятни мъчения. По заповед на Тепеш оцелелите участват във възстановяването на едно старо укрепление на рицарите-тамплиери Поинари на река Арджеш, остатъците от което и днес са наричани от местните жители “Замъкът на Дракула”.
Сред западните историци Влад Тепеш е известен като един от най-жестоките влашки владетели
Било съвсем обичайно да нарежда противниците му да бъдат одирани, сварявани, разчленявани, ослепявани, душени, горени или погребвани живи. Когато бил в по-добро настроение пък нареждал да им бъдат отрязвани ушите, носовете или езиците. Но повече от всичко предпочитал набиването на кол, откъдето идва и другият му прякор “Тепеш”. Дори сред турците Дракула бил повече известен като “Казъоглу бей” (т.е. “князът, който набива на кол”). За румънските изследователи обаче, Влад Тепеш е преди всичко изразител на “румънския протонационализъм”, тъй като, според тях, жестокостите му били насочени срещу “болярския сепаратизъм, чуждестранната търговска конкуренция, и турските завоеватели”. Така през 1457, 1459 и 1460 Дракула заповядал да бъдат набити на кол всички саксонски търговци в княжеството му, обвинени, че не спазват наложените от него закони, докарвайки до фалит влашките си “колеги”.
Има много истории, илюстриращи житейската философия на Влад Тепеш Дракула. Знае се например, че е бил особено чувствителен към наложените от него представи за честност и ред в държавата. Почти всяко престъпление, от измама или кражба до убийство, се наказвало с набиване на кол. Казват, че след като няколко години въвеждал ред по този начин, Дракула заповядал да поставят на централния площад в столицата Търговище голям златен съд, от който можел да пие вода всеки минувач. Според историците, съдът си останал там до края на царуването му, без някой да се изкуши и го открадне. Князът, освен това, много държал всичките му поданици да работят. Веднъж устроил голям благотворителен пир за просяци, скитници и сакати от цяла Влахия, след който залата, където се събрали всички, била обградена от княжеската охрана и запалена. Никой не оцелял.
През 1444г. Влад Дракула, бащата на Цепеш, участва в похода на Владислав Варненчик с 3 000 власи (според някой източници 7 000) независимо от разгрома плячкосва стана на Мурад II-ри и околните селища.
В началото на 1462 Влад започнал мощна военна кампания срещу турците по цялото долно течение на Дунав -изключително рисковано мероприятие предвид огромното превъзходство на армиите на султан Мехмед ІІ Завоевателя. Въпреки това, през цялата година, Дракула жънел победа след победа. За да се реваншира, султанът минал Дунава с огромна армия, насочвайки се към Търговище. Неспособен да се противопостави открито на многократно превъзхождащите го турци, Влад бавно отстъпвал към столицата, оставяйки след себе си само пепелища и отровени кладенци. Наближавайки Търговище, пред очите на смаяните нашественици се открила
Ужасяваща гледка
– цялото поле пред града било покрито с останките от набитите на кол повече от 20 000 турски заложници и пленници. На кол с позлатен връх бил набит Хамза паша, пашата на Видин. Дори и най-коравосърдечните бойци от султанската армия, участвали преди това в щурма на Константинопол, били потресени, а самият Мехмед ІІ моментално заповядал отстъпление.
Това не е измислица и няма нищо общо с романа на Стоукър за Дракула. Защото най-известният вампир в историята действително е бил по нашите земи и точно така е изглежал брегът на Дунав между Видин и Никопол през първите месеци на 1462 г. Убитите са 23 886 души и то без тези, които са изгорели в опожарените градове и села по северната граница на Османската империя. Самият граф Дракула описва детайли от касапницата в писмото си от 11 февруари 1462 г. до Матей Корвин. Оттам нататък войната срещу Дракула продължила с други средства. В играта бил включен по-малкият му брат Раду, фаворит на султана, който дотогава живеел в турската столица. Начело на многобройни турски отряди и присъединили се към тях влашки боляри Раду принудил Влад Тепеш да се укрие в крепостта си Поинари на река Арджеш, която скоро била обсадена. Според легендата, за да не попадне в ръцете на турците жената на Дракула се хвърлила от бойниците във водите на Арджеш (сцена, пресъздадена столетия по-късно във филма на Френсис Форд Копола за карпатския вампир). Самият Влад обаче успял да се измъкне от ръцете на брат си и, с помощта на местни селяни, седем братя ковачи които заблудили турската потеря с фалшиви следи от подкови. Стигнал до Трансилвания, където поискал подкрепа от унгарския крал Матияш Корвин. Но, вместо помощ, кралят заповядал да го арестуват, така че Дракула прекарал следващите няколко години като негов затворник във Корвин и Вишеград. Все пак, по-късно той не само успява да се измъкне от унгарски плен, но и след поредица от кървави сражения, още веднъж да заеме трона на Влахия през 1475. Според повечето историци, Дракула е убит от собствените си боляри по време на поредна битка с турците през декември следващата година.
Днес обаче, историята на Дракула е просто част от румънската туристическа индустрия.



Примамливо поканени от надписа, даваме по 5 лей и се качваме по стълбите в родната къща на Дракула, където е прекарал първите си 4 години. Веднага горе в антрето ни посреща експозиция с първите играчки на малкия Владко.



И първото му метално костюмче. Модната линия е била такава.



Вътре в стаите ни посреща пълен мрак.



На светкавиците на фотоапаратите разбираме, че това е детското креватче на Владко, в което той се е прибирал сутрин уморен от палави игри. Да им имам хумора на румънците!






А това е картинка, която ни напомня как баба му го е хранила на закуска – „Хайде да боднеме едного за баааба … и едного за деееди…”



И това е май всичко.
„Приятно впечатлени” взимаме си довиждане с Владко, като обещаваме да идем и на погребението му…. Или вече бяхме!? И излизаме на чист въздух.



Долу има приятен бар-ресторант вероятно бившата бебешка кухня.



Пътуванията “по стъпките на вампира” задължително присъстват в офертите на всички големи местни тур-оператори. Повечето от тях включват посещение на Сигнишоара – родният град на Влад, манастира в Снагов, където според легендата тялото на влашкия княз е било изгорено след убийството му (всъщност той е бил убит с кол в сърцето, след това обезглавен и главата му е пратена в Стамбул, а наскоро там е открит обезглавен скелет), замъкът Бран – една великолепна романтична постройка, фигурираща в румънските справочници като “замъка на Дракула”, селцето Арефу, където местните жители до днес разказват предания за неговото “кърваво но справедливо” управление, средновековната крепост на Брашов, откъдето князът предвождал нападенията срещу саксонските заселници в Трансилвания и, разбира се, “Куртя Домняска” – дворецът на Дракула в Букурещ. За онези, които държат да се потопят по-дълбоко във фантастичната атмосфера на “вампирските легенди”, местните ресторанти предлагат стек “а ла Дракула”, без да забравяме и възможността да преспят в леглото на графа в наскоро построения край Бистрица хотел “Замъкът на Дракула”. Затова едва ли е странно, че напоследък все повече богати западняци предпочитат да прекарат Коледа именно тук, в Карпатите, вместо на Бахамите например.
А тук в Романо-Германския културен център, често е отсядал Принц Чарлз.



Има и една интересна средновековна покрита стълба, която води до немски лицей, Евангелистка църква и гробище.







В Старият град има три улички – една от тях води до Кулата на Обущарите.



Друга важна забележителност на Сигишоара е от дясно пред Романо-католическата базилика „Св. Йосиф” - паметника на Шандор Петьофи – загинал тук загадъчно след революцията от 1848г





На тръгване пред кметството в наша чест бяха импровизирали пищна сватба. Да им е честито на младоженците - ха-ха -ха!



Отиваме в Брашов.

Брашов също е основан от немски колонисти през 12-ти век. и е носил името Кронщад.
Централния градски площад



Това освен градският музей, може би е било и нещо друго.





Черната църква – лутеранската църква „Св. Мария” е построена от трансилвански сакси, а строителни работници са били българи. Строена е около 100 г. след 1385 г. и сега е главна забележителност.



Тя е най-голямата готическа постройка в Румъния. Обгорена е по времето на Голямата турска война от 1689г. при навлизането на австрийските войски и от тук носи името си.





Входът в църквата е 3 лей за възрастни и 1.50 за деца. В момента обаче има сватба и не можем да се насладим на органа. Отвън има програмата на концертите. Ето ги и сватбарите.







Из уличките на Брашов













Кметството



Цитаделата на Брашов – вход 4 лей ( 7 лей за чужденци).



Но главна атракция и цел на нашето посещение е замъка в Бран – носещ славата на замъка на Дракула, намира се в много красива местност, на 30 км югозападно от Брашов. По пътя се минава и покрай замъка в Рашнов, но бързаме - винетката изтича.





Жителите на Брашов са го построили със собствени пари през 1382 г. и в замяна на това са освободени от данъци в хазната на Румъния за няколко стотин години напред. Собствениците на замъка от началото на неговото съществуване са много. В самото началото той е принадлежал на господаря Мирча Стария - баща на Влад II Дракул и дядо на Влад III Цепеш, а след това е преминал в притежание на жителите на Брашов. Сред местните хора се носят легенди, че именно в замъка Бран по време на походите си е отсядал Влад Цепеш – Дракула. Достоверно е само от записите на летописците , че Матияш Корвин заточил Влад Цепеш в стая на замъка, в която затворникът прекарал около два месеца. След това преместват Влад Цепеш във Корвин и Вишеград. Замъкът е построен от жителите на Брашов през XIII век, за да укрепят защитната граница между Трансилвания и Влахия. Там се е помещавала и митницата по онова време за конкретната граница. Дворецът търпи няколко преустройства през годините и често е използван за резиденция от различните крале и кралици.
Тръгвайки от паркинга се преминава през малко селище от атрактивни заведения и множество сувенирни магазини. Тук индустрията „Влад Цепеш” е в стихията си.







Замъкът е враснал в трапецовидна скала.





Вътрешния двор на замъка.





В дъното се вижда теглилката, на която се проверявало за вещерство. Обикновено една жена била обвинявана, ако е била по-лека от библията. Кладенеца се предполага че е бил вход към тунел за бягство.
Сега в него се хвърлят пари.







Местните жители поднасят замъка като подарък на кралица Мария, съпруга на Фердинанд, през декември 1920 г. за това, че през 1918 г. тя е допринесла за обединяването на румънските провинции. По-нататък замъкът Бран е реконструиран под зоркото око на Карел Лиман, чешки архитект. Реконструкцията продължава седем години (1920-1927), а след това замъкът става неузнаваем: красива резиденция, която е заобиколена от всички страни с алеи, паркове, тераси и кладенци.









В периода между войните тук е аранжиран апартамент и за принц Николае- по-малъкият брат на Карол II и регент на малолетния Михай.









А историята на Влад Цепеш е изложена предимно с няколко текстови пана.









Мистерията около смъртта на Влад Цепеш – убит в заговор или убит по погрешка? – превод на текста
      Историите за смъртта на Влад Цепеш, известният румънски владетел , са толкова различни колкото и детайлите са спорни. Ето защо съобразно някой източници Влад Цепеш е бил предполагаемо предаден от благородниците (болярите) и е бил убит през зимата на 1476 или 1477 г., като е прободен в гърба с копие, което си е предумишлено убийство
Стефан Велики е казал следното – „ ….веднага сле като (той напуска Влашко, вероятно) верният му Басараб се върна и го намери сам, убит. И заедно с него той намери че много от неговите хора са били убити, с изключение на десет. Тъй като всичко това се е случило преди това, е бил известен Стефан Велики от неговите десет молдовани- копиеносци, които, след като се опитали да защитят Влад Цепеш, едва спасили собствения си живот, и тази история като да е истина.”
Mihaj Bacignoli пише факти, доказани традиционно от устни предания и отнасящи се до смъртта на Влад Цепещ. В народните предания е записано, че в един определен момент, е възникнало остро несъгласие между Влад Цепеш, болярите и съветниците. Те намекват и за отношенията между Влашко и Високата Порта. Болярите, които били враждебно настроени към владетеля, настоявали Влад Цепеш да се подчини на султана и да окаже почит на османците веднага. Влад Цепеш отговорил, че докато е жив това няма да се случи. След това от страх, болярите решават да го убият.
Благочестиви Efrosin основавайки се на някои разкази обобщава трагичния край на Влад Цепеш така;
"Той е живял във Влашко и отоманската армия дойде върху него, за да го оберат, Той ги атакува и след това те избягали. Армията на Влад започнала да ги избива безмилостно и той ги прогонил далеч. От радост Влад Цепеш отиде на хълма , за да види как ще бъдат изклани и той отива далеч от войските си , облечен като отоманин. Неговите хора го помислили за отоманин и един от тях го намушкал с копието си. Осъзнавайки, че е на път да бъде убит от собствените си хора, той веднага убива петима от нападателите си. Hо тогава е бил пронизан от много копия, и по този начин е убит. ”
Според австрийския хроникьор Яков, Влад Цепеш е бил убит от свой слуга, който е бил подкупен от Високата порта, защото Влад е причинил голяма ущърб на султана.
Слугата отдавна го наблюдавал и когато го видял да язди сам, го пронизал в гърба с копие. И тези писания на австрийският хронист доказват, че Влад Цепеш е станал жертва на предателство и убийство.
Славянските историци подкрепени от Стефан Велики и Minhaj Bagnoli , казват че смъртта на Влад Цепеш може да е настъпилила и по време на битка. Вече е известно, че Османската империя е успяла да привлече голям брой влашки благородници на своя страна. Те действали веднага и в точното време когато Laiota Basarab се върнал с помощ, за да се получи Цепеш трона си обратно. Болярите не били съгласни с политиката на Влад и трябвало да го елиминират.
Така убийството му да се планира по време на битка, в която османците са на път да загубят може да се обясни. Дори предположението, че Влад е бил облечен като врага - според някои автори той не може да бъде объркана с османците от хората си ; той е в края на краищата владетеля на Влашко и е бил заобиколен от охрана и хора, близки до него. Освен това, както се казва, това не е първият път, когато е правил нещо подобно. Като се вземат предвид тези факти става ясно е, че Влад Цепеш е бил убит и тези, който са го убили са били платени от неговите врагове.
В заключение Влад Цепеш наистина е убит, а не е загинал в битка.


Излизаме през таен страничен изход.


Е.... кажете ми сега, след като толкова подробно ви разказах всичко.... и снимки има в излишък....защо да ходите в Румъния?!!
Ами защото никъде не видяхте Влад Цепеш . Ето за това ще идете и ще си го видите сами там някъде. Ако не го видите - купете си магнитчета. А сигурно има и още хиляда неща, които ние не видяхме, но вие ще откриете за себе си.
От Брашов ако тръгнете далеч, далеч на север, на границата с Украйна в Марамуреш ще откриете селцето Sapanta. Известно е с Веселото си Гробище - какво представлява ще разберем от вашите пътеписи.
    На идване в Бран се регистрирахме във Вампирекъмпинг и сега се връщаме там. Намира се в Бран ( С 45*31’42.0”; И25*22’16.3”), на път за замъка в южния край на града.



Това е рецепцията до сервизните помещения и малка кръчма. Съдържателят е голям арабия с чувство за хумор без да е арогантен. Говори всички езици.



Настаняваме се в началото, за да сме близо до банята и от тук ни започна лошото време. Имайте още малко търпение - остават ни само Синая и Букурещ.


        Градчето Синая се намира в Карпатите, на 120 км. северно от Букурещ, на 10 км. от Трансилвания и на 700-800 м. н. в. Възниква около Синайския манастир.
            Забележителни тук са:
Манастира Синая
Кралският замък „Пелеш”
Кралският замък „Пелешор”
Казино „Синая”
Църква „Св.Пророк Илия”
Старата железопътна гара
В покрайнините на градчето и в подножието на кралския комплекс е организирано паркиране, мисля че беше 10 лей ( 4.30 лв.)за цял ден.
Следва около 500-600 м. изкачване по павиран път през хубава вековна гора – природен резерват. Забранено е късането на божури и еделвайси.



От далеч се вижда първо кралския замък „Пелеш”.



Навлизаме в кралските владения.





От тук се влиза в сграден комплекс, някой къщи от които се ползват от правителството.









Вила Economat – кафе-бар и музей „Пелеш” Може би това е вилата на Джодже Енеско.





Замъка „Пелешор” – малкия Пелеш





Замъкът „Пелишор“ - намира се недалеч от замъка „Пелеш“, тъй като са част от един и същ комплекс. „Пелишор“ е построен на прага на XX в. като резиденция за наследника на Карол I (негов племеник) – Крал Фердинанд и съпругата му Кралица Мери. В стил Арт Нуво, с интериор по австрийски модел, но с византийски и келтски елементи – личният стил на кралицата, която взимала активно участие в обзавеждането. От 2006 г. замъкът принадлежи на наследниците на кралската фамилия, които отказват да го продадат на държавата, за да продължи да изпълнява функциите си на музей – както се случи със замъкът „Пелеш“ и каквато е била първоначалната уговорка. Въпреки това е отворен за посещения



Тук са входните такси (20,10 и 5 лей) , като фото и видео се заплащат допълнително( 32 и 53 лей)





Следва съвсем наблизо същинският, големият замък Пелеш.



За разглеждане на „Пелеш” има голяма опашка, но върви бързо. Посещението е на групи с езиков гид и снимането се заплаща също допълнително. Екскурзоводът обясни че замъкът е реституиран и е даден под наем на румънската държава от наследниците на кралското семейство.












       Замъкът „Пелеш“ е построен през 1883 г. в германски ренесансов стил, с елементи от стиловете рококо, барок и мавритан, и кръстен на течащата наблизо река Пелеш. Днес той се смята за един от най-красивите и най-добре запазени замъци в Европа. И това не е случайно – издигайки го, Карол I искал да наложи родната си баварска култура в румънската действителност. Интериорът и екстериорът са богато украсени с дърворезби и сцени от опери на Вагнер, съхранени са скулптури, живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, книги, гоблени, килими и книги, събирани от цяла Източна и Централна Европа. На входа ви очаква статуята на самия Карол I, а в градините – още статуи, фонтани и декоративни елементи.
Хубаво е казано, за това го препечатвам без изменения. Влизаме в замъка, но нямаме снимки от интериора.











Слизаме на връщане при манастира „Синая”





Манастира е основан от принц Михай Кантакузин през 17-ти век, след поклонничество в Светите места и по-специално планината Синая в Египет, където Мойсей получава 10-те божи заповеди. Първоначално манастира е бил предназначен за 12 монаси, колкото са били апостолите.




      Заслужава си и една разходка с телекабината – италиянски кабинков лифт от преди 70 години, състоящ се от две кабини движещи се по кабел. Изкачват ви над една долина до височина 1400 м. и 2000 м. н.в. Синая е ски-курорт и има и други лифтове. Времето обаче беше мъгливо и тази точка отпадна.
    Правим малка разходка из Синая. Кметството на Синая.






Направи ни впечатление, че много от вилите се продават. Бяхме спрели до малко ресторантче и попитахме за „ чорба де бурта” – познатата у нас шкембе чорба, но подправена със сметана и люта чушка. Струваше 8 лей ( 3.5 лв.) почти навсякъде.



Поемаме към Букурещ във времето на най засиления трафик, когато всички се прибират и имаше много полицейски постове, но не спират излишно.



Навсякъде в Румъния имаше подобни сувенирни отбивки. И стоките навсякъде си бяха еднакви.





Около нас Карпатите се извисяваха, обвити в мъгла.





Пристигаме в Букурещ в лек дъжд и направо в къмпинга ( С 44*31’2.7”; И 26*5’30.6”). Струва 80 лей но взимат 20?. Много мизерен за столичен.



На другият ден паркираме около центъра, денят е хубав и намираме обиколния автобус. Отзад е Домът на свободната преса.





На Букурещ не му липсва мащаб. Сградата на Парламента – втората по големина обществена сграда в света след Пентагона.












     Румънска легенда разказва, че градът е основан на бреговете на река Дъмбовица от пастир, според различни варианти княз, престъпник, рибар, овчар или ловец на име Букур. Това име буквално означава „забавление”. Eдин ден, докато овчарят пасял стадото си, паднала непрогледна мъгла. Тя объркала Букур и той се загубил. Единственото, което му оставало, било да се моли на Господ. Помолил се овчарят и станало чудо — мъглата се вдигнала. В знак на признателност Букур построил малък параклис. Не след дълго около божията обител се заселили хора. Така се родил днешният град Букурещ. Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато крепостта е една от резиденциите на влашкия владетел Влад Цепеш.



Има и по някоя старинка.”В чест на Михаил Кантакузино, който тук в 1709 г.основа първата болница.”



Това каквото и да е, изглежда вече кичозно





Триумфална Арка разбира се, само че малко в консервация.



Музеят на Изкуствата



Това е или Операта или Театъра


Паметника на геройте - летци



Националния музей на композитора Джордже Енеско

Театър Одеон – Букурещ

  интерес на истината и въпреки мащабността не намираме Букурещ за интересен, или поне не сме открили нещата, които ни импонират. Всъщност , не разполагахме и с много време, защото това ни беше и последният ни ден и до вечерта трябваше да прекосим границата или да купим още една винетка.
Не видяхме двореца Куртя Домняска на Дракула, защото тогава не знаехме за него. Намирал с е в центъра на стария Букурещ, обаче е изгорял през XVIII-ти век и на негово място е бил построен Куртя Веке - Старият дворец, който на свой ред е бил разрушен и е останала само Благовещенската църква. Както и не знаехме за манастира Снагов и гроба на Дракула – не бяхме ги открили при подготовката на маршрута. Намира се на остров във езеро ( С 44*43'46.5";И 26*10'30.3") , свързан с мост до градчето Снагов. Намира се на 42 км. северно от Букурещ в посока Плоещ. Предполагам че е нещо като езерото Блед в Словения. Следвайки житейския път на Влад Цепеш е хубаво да се посети и Търговище – столицата на Влашко по негово време.
А иначе за опознаването на Румъния, сещаме се че голям пропуск е да не се видят и морските курорти Мамая и Констанца, но….оставяме го за в бъдеще. Тук трябва да ви кажем, че нито аз, нито съпругата ми знаем или говорим румънски, но сравнително лесно се разбирахме и оправяхме „от обща култура” както се казва в подобни случай.
Сега, през Александрия хващаме пътя покрай Дунава и по здрач пресичаме по моста при Калафат. Пътя минава през селища в които имаше най-малко по един полицейски участък, а всички румънски катаджии бяха на работните си места. Ние ги проверихме, но те не ни видяха и така… безпроблемно се прибрахме доволни от тура.
Препоръчваме и на Вас – опознайте Непознатата Румъния.