Част 2 Обиколка на Сицилия

Започваме обиколката на Сицилия от Месина към Палермо - обратно на часовниковата стрелка. Защо - нямам обяснение, просто така ми дойде още като правехме маршрута, а и тази част сметнах за по-интересна. Та в този ред, след Месина посетихме Чефалу, Палермо, Монреале, Корлеоне, Агридженто, Шикли. Пунта Сека, Рагуза, Пуцало - от тук ще вземем ферибота за Малта, следват Сиракуза, Ното, Катания, Етна, Таурмина, Савока, пак Месина и връщане на континента.

На ферибота се качихме около 20:00 вечерта и пристигаме в Месина на смрачаване около 20:30ч. Километрите са девет и прехвърлянето на острова е бързо.

Първи впечатления от Сицилия и Месина - съвсем нормален град, даже много по-спокоен от тези от които пристигаме. Тайно се надявах, че ще ни посрещнат брадясали мъжаги, нехайно провесили лупарата на рамо , ще се метнат на пикапите отзад и ще ни последват в нощта, но.....!

До като навлезем в Месина и вече илизаме. Бързаме да намерим място за нощувка и залагам на навигацията Чефалу и Неапол. Нали знаете, че навигацията не се шегува и ни превежда по най-краткия път. А той се оказа тесен планински и с толкова завой, изкачвания и спускания, че Амалфи ни се стори спокойна пешеходна разходка. Само дето нямаше нито слънце, нито море, нито брегове и хора, а един осветен отвътре от фарове крив макарон, почти юфка. Единствено веднъж-дваж след някое заспало село внезапно се разминавахме със закъснял селски автобус и си разменяхме бледи, ужасени, опулени физиономии. Та тези 23 км. ги минахме точно за два часа, илязохме на някаква магистрала, повозихме се облекчено двадесетина километра и си харесахме една бензиностанция JP с газови колонки около Милацо. Бързо хапваме, лепим щорите и спим непробудно до сутринта за срам на сицилианската мафия.

Ден 8-ми 18.05.2018г.
Това виждаме на сутринта. Всъщност гигантските автобуси бяха два, но докато пием кафе и се разсъним единия автобус го отвлякоха. Кой, кога и как така и не разбрахме, но докато вдигна фотоапарата и вече го нямаше. Обещаващ старт за деня. Услужлив младеж ни зарежда с газ и нафта и не се обажда на никого, когато си тръгваме. Направо ни стана обидно или поне сме изначално разочаровани от липсата на фолклорен интерес. Продължаваме по магистралата към Палермо - няма начин там да не ни причакват. За 20 -те километра бяхме платили 1,30 €.

И се започнаха омайващи гледки!!!

Забелязваме величествена сграда на хоризонта и се отбиваме разбира се да я видим.

Оказа се манастир в Тиндари.

Минахме през живописно селище докато стигнахме до това място с табелите и се върнахме без да видим манастира. Имаше паркинг с някакви цени, които ни отказаха. Продължаваме към Палермо.

Пътя е живописен, но вали на пресекулки.

Попътно се отбиваме в Чефалу.

Бяхме го набелязали заради пристанището мисля, но движението бе толкова интензивно в този час на деня (пък и левите завой бяха забранени!), че след две обиколки, като не можахме да намерим удобно място за паркиране , разгледахме го в движение и продължихме към Палермо. Пък и бяхме записали, че Чефалу е най-красиво нощем.
Пътя ни минава през Termin I Imerese - оказва се типичното сицилианско селище със сгради от всички времена и епохи.

Пак започва да вали и търсим вече подслон.

Настаняваме се около три следобед в Santa Flawia преди Палермо в къмпинг за 15 €. Къмпинга е непретенциозен, средна хубост но уютен и добър за тези пари, с великолепна гледка към морето и крайбрежието.

ден 9-ти
Тръгваме около 9 сутринта към Палермо. "Хазяйката" ни изглежда подозрително, което ме кара да сляза и да и платя за две нощувки. Успокоена, тя ни маха за довиждане. Изглежда тук вече имат опит с новите европейци, пък и си беше права жената - де да знае какви промени в плановете ни могат да настъпят.

Пътя до Палермо е невероятен - коренно различен от всичко видяно до сега със своята провинциална атмосфера и спокойствие. Кара те да се "разтвориш и почувстваш част от пейзажа".

"Няма място в Европа, така смесило различни култури. Наслади се! Никъде няма по-тъжна, но и по-весела музика, никъде виното не е толкова упойващо сладко и силно. Къде другаде можеш да се почувстваш по-жив и същевременно да се надсмееш над смъртта, тъй както при мумиите в катакомбите на капуцините в Палермо. От Трапани и Монреале, през Ното и Агридженто, до Сиракуза и Таормина в тази Сицилия властва Carpe Diem – „Живей за мига”!" - се казваше в един пътепис на човек, който е имал повече време и пари от нас "за да се задълбае в материята".

Паркираме около пазара и тръгваме на обиколка из старата част изгарящи от любопитство.

Тези грозни сгради са красиви с историйте, които помнят. Тук са живели хора, които са се просмукали в стените, гледат те все още от прозорците и подвикват от балконите.

'Най-бедният и затънтен квартал в Палермо се казва „Бранкачо”, естествен развъдник на социални болести, крепост на Коза ностра и в момента. Там управлява кланът „Корлеонези”, на сицилиански звучи „Корлеонизи”. В препратката най-долу поставям документален филм на италианската телевизия „РАИ 1”, хвърлете му едно око, за да видите този квартал. Вярвам, ще е интересно и за други магеланци-сицилианци. Тъй като е едночасов, нека се ограничим във филма от минути 17.54 до към 22.15: облик на квартала, интервю със Салваторе Григоли, щатния изпълнител на смъртни присъди на мафията, застрелял 46 човека (нарушил „омерта”, сътрудничещ сега на правосъдието), факелни шествия на населението против мафията, оглавявани от свещеника дон Джузепе Пулизи, който впоследствие също е застрелян от Григоли, и святото дело на този будител, работещ с децата на квартала, опълчил се на босовете на мафията братя Гравиано и платил най-високата цена. Българската православна църква има какво да научи от Пулизи." - продължава пътеписа. За този свещенник ще стане дума малко по-късно.

А тук и ние пийнахме кафенце.

Неусетно се озоваваме на Piazza Pretoria и "Фонтана на срама" - който и до днес скандализира сицилианските пуритани. Намира се пред Сенаторския дворец. Висок е 12 м. и има обиколка 133 м. Направен е от Франческо Камилиани за украса на испанския вицекрал Толедо за резиденцията му в Тоскана. Толедо обаче умира преди да е завършен фонтана и синът му го продава на общината в Палермо.

Фонтана е пренесен на части и монтиран в Палермо през 1575г. като предизвиква бури от негодувание и възмущение сред набожното гражданство. В последствие свикват и го приемат, но името "Фонтанът на срама " поради голите фигури си остава.

Влязохме за малко и в Кметството, като бяхме и учтиво поканени от военен с лампази и еполети, който просто се оказа охраната.

Отправяме се към " Cuatro Canti" или Четирите кюшета - централно кръстовище, което разделя Палермо на няколко части. Един приказен бароков кръстопът , имащ формата на осмоъгълник от фасадите на ъгловите сгради. Наричат го и Слънчевия театър, защото през различните части на деня само една фасада е огряна от слънцето, докато останалите са декор в сянка.

И на четирите ъглови сгради има разкошни статуи на четирите сезона, на четирмата испански крале на Сицилия и четирите покровителки на града - Агата, Нинфа, Оливия и Кристина.

Сядаме в едно ъглово кафене с ковани масички и столове и за 2.50 пием ароматно италианско кафе и съзерцаваме ежедневието на Палермо.

Няма да ви спестим нищо от видяното, ще покажем без подбор всички ни снимки от шляенето из Палермо, всичките са уникални.

Изморихме се и не можахме да стигнем до Порта Нуова и Театро Масимо.

Връщаме се на пазара и в една пастичерия хапваме по две божествени, хрупкави каноли.

Да ви е сладко и на вас, като ги опитате!
А ние имаме още една точка - Монреале. Само три следобед е.
Монреале, макар и на десетина километра от Палермо се води квартал на Палермо и до там може да се иде и на цената на едно билетче с автобус 389 от Piazza Independenca. Ние си имаме обаче Ферди и скоро го паркираме в подножието на хълма, където е катедралата на Палермо - "Санта Мария Асунта" - Успение Богородично.

Срещу скромно заплащане можете да се разходите по покрива на катедралата и да се насладите на незабравими гледки.

Поразходихме се малко по тихите улички.

Единственото живо същество, което ни удостои с някакво внимание из пустите улици.

Е стига толкова. Останаха още доста любопитни места, но на Палермо е определен само един ден с две нощувки.
Прибираме се преситени в къмпинга и се разполагаме под тентата. Правим раздумка със швейцарците отсреща, баня, вечеря и не помним как сме заспали.
Утре сме в Корлеоне.

Ден 10-ти - 20.05.2018г.

Пресичаме Сицилия през планините по пътя за Агридженто. Някъде по средата има отклонение за Корлеоне. Минаваме Villabate, Missilameri , Masseria, Bolognetta, Marineo - все живописни градчета.

Неделя е и местните имат сериозно отношение към божият ден. Обличат си новите дрехи и ходят на църква.

Навлизаме в дълбоката сицилианска провинция. Картините се менят, но ги чувстваме необяснимо познати, някак близки, родни от едно вече смътно, далечно минало, останало някъде в ранното детство, преди 60 години, там при баба на село. И аромата на полето е отдавна забравеният, на тор, овес и окосено сено, гъст и наситен и природно първичен. Неповторимо преживяване в машина на времето.

Спокойна, дълбока провинция на спрелите часовници. Ето го и отклонението за Корлеоне.

А това Benvenuti звучи доста гостоприемно.

И попадаме в един почти идиличен оазис на спокойствието и добрите нрави. Направо да не повярваш - това у нас го няма, а мисля си и никога не го е имало.
Минаваме през модерно предградие и паркираме на главната в старата част.

А в края на площада, зад паметника на " Падналите в Голямата война", започваше великолепен, вековен, сенчест средиземноморски парк ограден с кована ограда.

Излизаме от парка и ето го и падре Пио за когото стана дума. Убитият от мафията. Не очаквахме, че точно тук ще се срещнем с него.

"В началото на 60-те години на 20 век Корлеоне става скандално известен като родно място на мафиотите Микеле Навара, Лучано Леджо, Леолука Багарела, Салваторе Риина и Бернардо Провенцано.
Най-запомнящото се събитие в Корлеоне през последните 40 години е залавянето на Бернардо Провенцано известен като Capo di tutti capi на 11 април 2006 г. Денят на ареста е празничен за малкия град и една от улиците е наречена 11 април.
Писателят Марио Пузо използва името Корлеоне в своята книга „Кръстникът“. Той разказва за мафиотска фамилия носеща същото име. Аналогично и близкото селище Prici дава името на филма "За честта на фамилията Прици". По-късно Франсис Форд Копола сътворява филмова трилогия по книгите на италианския писател.
Бабата и дядото на Ал Пачино (играещ Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“) емигрират от града по същото време, по което го прави и несъществуващият герой от филма Вито Корлеоне. " - това пише в Уикипедията за градчето.

Тук мафията не е само легенда и не е само фолклор, но останах с впечатление, че на хората не им се говори за това . Не се говори за въже в къщата на обесения. Изпитваха гордост, че са се справили с проблема и живеят спокойно, но това до голяма степен е част от живота им и не желаеха да бъде туристическа атракция. За това и тук не намерихме по темата сувенири. Само търговеца с количката на площада с насмешка ми продаде едно карирано каскетче - такова носели мафиозите, той го знаел.
А денят все още е Неделя и в църквите се правеха масови кръщенета и първи причастия.

Иначе градчето в този ден беше пусто и спокойно.

В Корлеоне живеят 11 376 души по данни от преброяването през 2009 г.
В миналото градът е бил управляван от араби, които го наричали Qurlayun. Под тяхно владичество Корлеоне претърпява икономически растеж и се превръща в богат град. През 1072 градът е завладян от норманите. Между 15 и 16 век селището бележи значителен демографски прираст.Всичко това е оставило отпечатък и в архитектурата на сградите.

Попадаме и на етнографския музей.

Като завършек на визитата, уважихме и единствената отворена за деня пастичерия на площада.

Като обобщение, Корлеоне ни изненада. Очаквахме да видим запуснато селище, в което от бедност се е зародила престъпността, а се оказа цветущ във времето град в сърцето на Сицилия в който е концентрирана цялата същност, душа и история на острова и населен с почтенни хора. Горещо ви го препоръчваме.
Имаме още време до края на деня, само два след обяд е и продължаваме за Агридженто.
Следва нова доза пасторални пейзажи на слизане от планината към морето.

Не че в Сицилия няма ново строителство, но старините бяха по-атрактивните.

Наближаваме Агридженто.

Главната причина да се иде в Агридженто – наричан „най-хубавият от всички градове на смъртните“ от древногръцкия поет Пиндар – е да побродиш из Вале деи Темпли (Долината на храмовете), уникална редица от златистокаменни дорийски храмове покрай един дълъг хребет, обърнати към морето. Непременно трябва да бъде посетен и неговият първокласен археологически музей.

Гърците, дошли за първи път в Сицилия през VІІІ пр.н.е., започват да изграждат тези храмове приблизително 300 години по-късно. Днес те са един от най-фотографираните образи на Сицилия и най-голямата концентрация на ранна гръцка архитектура извън Гърция.
Темпио дела Конкордия (Храмът на хармонията), изграден около 430 г. пр.н.е., е един от представителните паметници на елинския свят; с 34 външни колони, които все още са изправени, той е един от двата най-добре запазени гръцки храма в света.

Три пъти по-голям от него е гигантският Темпио ди Джове (Храмът на Зевс – чийто римски аналог е Юпитер, или Йове), третият по големина гръцки храм, изграждан някога. Археолозите смятат, че той е по-голям от базиликата „Св. Петър“ в Рим.
Долината при изгрев-слънце или на светлината на залеза е особено впечатляваща.
Непосредствено до Долината на храмовете има голям сувенирен базар на открито, а до него и паркинг. Спряхме се там и отидох до инфоцентъра да разуча условията за посещение. Дадоха ми карта на маршрута, а цената е 10 € на човек. Осведомиха ме и че в едната посока на алеята ще ми трябват най-малко два часа и тъй като входа е до 18;00 ( в момента беше около 16:00) , мога да си поръчам такси на изхода, което да ме върне на паркинга - още 20 €.
Решихме да не бързаме и да отложим посещението за утрешния ден и тръгнахме да търсим подходящо място за нощуване.
Съвсем наблизо попадаме на голям паркинг с базар и две заведения.

В същнст, това бе мястото за туристически посещения на родната къща на писателя Луиджи Пирандело.

Освен другото, наоколо се ширеха прекрасни гледки.

Ден 11 - 21.05.2018г.
Не можем да кажеме, че прекарахме една спокойна нощ, защото това място се оказа нощното сборище на местните младежи ( и не само младежи), които през цялата нощ шумно пристигаха, даже имаше среднощен футбол и още по-шумно си тръгваха. На зазоряване имаше няколко спокойни часа, докато не започнаха да пристигат и автобусите с туристите. Това някакси и промени желанието ни да се връщаме в Долината на храмовете, ами след закуската и кафето продължихме нататък към Рагуза и планината.

"Италианският град Рагуза е столица на провинция със същото име в югоизточната част на остров Сицилия. Макар и не толкова популярен като Палермо и Сиракуза, този град очарова посетителите си със своя спокоен ритъм на живот, с бароковата си архитектура, с красивите катедрали, с малките китни улички, с превъзходното вино и с аромата на различните цветя, които се отглеждат там. В града живеят около 70 000 души.

Интересни факти и обекти: Градът е разделен на две части, които са свързани чрез мост. Едната част – Рагуза Ибла, построена след земетресението през 1693 г. и другата - Рагуза Супериоре, която е по-висока.
В горната част – новата част на града, (Рагуза Супериоре) ще се запознаете с модерния начин на живот и веднага ще усетите по-бързия му ритъм в сравнение с Рагуза Ибла. Една от най-впечатляващите сгради в тази част на града е катедралата „Св. Джовани Батиста”. Там се намира и Археологическият музей, в който има 6 раздела, посветени на находки датиращи от Праисторията до Късната античност.
В долната част (Рагуза Ибла) – старата част на града, са разположени повечето от историческите паметници на Рагуза, както и многобройните постройки, изградени в бароков стил, които впечатляват със своите закръглени и сложни орнаменти. В тази част на града се намира и катедралата „Св. Георги”, която е разрушена по време на земетресението от 1693 г. и днес е останал само един портик в готически стил. Църквата „Св. Антонио” пък е пример за нормандска архитектура, която се характеризира с портик в готически стил. Градината в Рагуза Ибла предлага панорамна гледка към трите църкви –„Капучини Вечи”, „Сантяго” и „Св. Доминик”.
Заради красивата барокова архитектура, старата му част на Рагуза е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
На 10 км. от града се намира величествения замък „Доннафугата”, който се счита за един от най-красивите в Сицилия. Той има уникална архитектура, тъй като през годините е бил неколкократно реставриран, при което се е получила невероятна смесица от архитектурни стилове. Благодарение на майсторството на умелите архитекти, които са придали невероятен луксозен вид на замъка, това съчетание от изглеждащи на пръв поглед напълно несъвместими елементи е довело до напълно хармоничен вид на двореца. Интерес предизвиква и парка на двореца, където се срещат както местни, така и редки видове.
Освен с впечатляващите старинни сгради Рагуза е известен и като град, който има традиции в производството на хранителни и селскостопански продукти." - се казва в сайта Златна Сицилия и аз не бих могъл да го направя по-добре.

Започваме от Рагуза Супериоре

Катедралата Сан Джовани Батиста

Рагуза отстрани

Мостът между двете части - Ибла и Супериоре - всъщност мостовете са повече - поне три.

Рагуза Ибла е старата, по-романтична част.
Паркирахме не съвсем легално точно на входа към централния площад на Рагуза Ибла, който в този момент празнично се украсяваше за годишното честване на града.

Обиколното влакче - обиколката не е по-скъпа от десетина евро

В двора на кметството имаше изложба - базар на цветя.

Последен поглед към Рагуза. Поразходихме се здравословно, пък поехме към Модика, Шикли и Пунта Сека - все места, свързани с гордостта на Сицилия, инспектор Монталбано. А те бяха живата реклама на Сицилия и това към което тя се стремеше - спокойствието на една безкрайна ваканция сред разкоша на барокови сгради и пищна средиземноморска зеленина.
Първа на хоризонта беше Модика.

"Модика е град, разположен в южната част на острова, в провинция Рагуза. Населението му е 55 350 души. Заедно с Ното, Модика е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Градът е основан от сикулите около VII век пр. Хр., по време на гръцката колонизация на Сицилия. Тогава е известен с името "Motyca". По-късно градът е бил окупиран от римляните. През 845 г. е превзет от норманите. През XIII и XIV век е под испанско владичество при графовете от фамилия Гуалтиери. През следващите векове тази позиция е наследена последователно от други 6 италиански фамилии. При последните три династии титлата граф губи своето значение и реална власт. Модика е управлявана, подобно на останалата част от Сицилия, от испански крал управляващ от Палермо. Това положение се запазва до XVIII век, когато остров Сицилия е управляван от Виена, а по-късно в края на XVIII и началото на XIX век е част от Кралство Сицилия.
През вековете развитието на града постепенно разделя Модика на две части – "Módica Alta" (висока част) и "Módica Baja" (ниска част). През последния век градът се развива и се създават нови предградия, които са известни като модерната част на Модика. Старата и новата част на града се свързват с един от най-високите мостове в Европа – мост Гериери имащ височина от 126 м.
Въпреки че Модика е засегната от земетресенията през 1613 и 1693 г. и наводненията от 1833 и 1902 г., в града са запазени редица паметници в характерния сицилиански бароков стил.
Някои от обектите, които предизвикват интерес сред туристите са например: катедралата „Св. Георги” и театърът „Гарибалди” "- се казва за Модика в Златна Сицилия

Главната улица на Модика.

Славата на Модика е шоколадът по стара специална рецепта, който се произвежда така само тук.

За това тук има и музей на шоколада.

Главната завършва с шеметна гледка към крайните квартали.

Катедралата на Модика - църквата в която е кръстен Монталбано - гласи легендата.

В Модика срещу информационния център на кръговото преди Св. Петър на всеки 30 мин. (+-10) има безплатен шатъл за туристите, който те качва до Сан Джовани и после остава надолу да рагледате забележителностите. Града на шоколада. Амфитеатрален център.

Типичното магазинче за шоколад - май са останали само две фамилии, които все още го произвеждат.

В Модика е много, много приятно, човек може да откара там седмица само да се разхожда, да пие кафе и да яде сладолед и шоколад. Старият град е разположен на два срещуположни хълма, разхождането в голямата си част е по стълби и има доста катерене, но уличките са изключително уютни и много красиви, така че се преживява. Сред основните забележителности са катедралите „Сан Джорджо“ и „Сан Пиетро“ още няколко църкви, както и музей на шоколада.

Модиканския шоколад се оказа далеч от нашите представи за шоколад, но пък любителите на натуралния черен шоколад много го харесаха. Той е един такъв зърнист, тъй като се прави чрез студено „месене“ на какао, захар и някаква допълнителна съставка, която придава специфичен аромат. Това може да бъде ванилия, поркотал, лимон, люти чушки и още много други неща. При производството му не се надвишава тепература от 40 градуса и нищо не се стопява.

Времето напредва и се прибираме в кемпера. Чудим се да продължим ли или да търсим вече място за нощуване, но на излизане от Модика съзираме няколко кемпера на един паркинг и се редим до тях (С 36.85328*; И 14.75550*).

ден 12 - 22.05.2018г.
Пътуваме към Шикли (Scicli) , където е местоработата - префектурата на Монталбано,

Шикли е спокоен търговски град в южна Италия, провинция Рагуза. Разположен е на 106 м надморска височина. Населението на града е над 26 хил. души. Центърът на градчето се доминира от улица виа „Франческо Мормина Пена” – очарователна улица, от двете страни на която се намират най-фантастичните барокови сгради в града: дворци, църкви, обществени сгради, частни домове.

Близо до централния площад е и Палацо Беневентано – един шедьовър на творческия гений на късно бароковия период. Църквата с рядка красота „Свети Вертоломей” от 18 в. притежава ценното платно на Франческо Паскучи “Мъченичеството на Свети Вартоломей” от 1779 г.

Оттатък живописната главна улица на града, се навлиза в сърцето на средновековния град и се открива красива гледка към склона под Шикли с гробниците и скалните жилища от неолита.

Фамилната резиденция на Спадаро (богат род от Модика) има осем изящни балкона с богато резбовани корнизи и парапети от ковано желязо.

Шикли както вече писахме, е известен и като градът на комисар Монталбано от хитовия италиански крими сериал.Ето ни пред Префектурата.

На централния площад - Пиаца Италия - се намира катедралата Сан Игнацио от 18 в. Внимание заслужава и Палацо Спадаро, построен през XVII-XVIII век с разкошно стълбище, керамични подове от Калтаджироне, стенописи и картини с митологични герои, някои от които рисувани от Рафаеле Скалия през 20-те и 30-те години на XX век.

Напускаме Шикли в късния следобед в посока морето и Пунта Сека, където е домът на Монталбано, с прочутите балкони с изглед към морето и в които се влиза направо от плажа. По този път комисарят всеки ден се е връщал от работа :).

Имената на градчетата, които се споменават във филма и книгите на Камелиери, са измислени. Например Вигата, където се намира комисариата, е смесица от няколко градчета: Рагуза Ибла, Шикли, Модика, Комизо и др. Пунта Сека, където се намира къщата на Монталбано, във филма, се нарича Маринела.
Спираме на голям паркинг само на стотина метра от къщата.

Ето я!!!

Когато пристигнахме в Пунта Сека, и спряхме на пиацетата до къщата на Монталбано, в първия момент не я познахме. Бяхме толкова развълнувани. В еуфорията си слязохме бързо от колата, изкачихме се по познатата стълба към входната врата, с треперещи ръце, избрахме комбинацията на сейфа, където ни чакаше ключът ни, превъртяхме ключалката иииии, прекрачихме прага на къщата на Монталбано.
Обзавеждането в салона беше, точно както във филма. Липсваше само голямото легло на инспектора, на чието място се мъдреше голяма, дълга маса. На терасата, вместо една масичка, имаше няколко маси, които бяха предвидени за закуската. Но изгледа беше същия – плажът и морето на Маринела – от дясно, пиацетата(малкото площадче), скалите, и кулата – от ляво. Огледахме се, показвайки се на терасата, и инстинктивно бързо влязохме обратно, тъй като от всички страни проблясваха светкавици на фотоапарати. Под къщата беше пълно с хора и фенове, които идваха да видят къде „живее” Монталбано.

Разходихме се по плажа, намокрихме краката си в солената вода, любувахме се на залеза от терасата на къщата, заговорихме се с едно семейство Палермитанци, които също бяха пристигнали днес.

Резервирахме си маса в ресторанта отсреща, пихме един аперитив, и отидохме на вечеря – с изглед към малкото пристанище на Пунта Сека.

Дъждът преди вечеря, беше изкъпал плочниците, пясъците и палмите, и беше освежил въздуха с аромат на водорасли и риба.

В ресторанта – пицария, все още беше спокойно. Ние получихме маса до входа към терасата на ресторанта. Поръчахме – червено вино на избата Донафугата „Танкреди”, минерална вода с резенчета лимон, миди – коце в лимон, рулца от риба меч, скариди в горгонзолен сос. Рулцата от риба меч не бяха традиционни – с плънка от галета, лук, овчи кашкавал, стафиди, кедрови ядки и магданоз, а с плънка от риба, скариди, кашкавал и разни подправки. Въпреки това бяха фантастични.
Покрай масата ни тичаха групичка деца – влизайки и излизайки. Джузепе започна да се закача с тях – „шугър, шугър, бейби!”, препяваше им той, когато минаваха покрай него. В началото те не повярваха на ушите си, върнаха се, ослушаха се, чуха отново припева на Пино, и така напред и назад, със зачервени бузи, изненадани от вниманието на симпатичния батко, тичаха покрай него, усмихваха му се, докосваха го по рамото набързо, питаха го за името му, докато накрая и те започнаха да повтарят „шугър-шугър, бейби!” и „Пинооооо!”.
Бутилката ни напредваше – плътно, ароматно червено вино, с кадифето на току-що откъснати треви, и черни, полу изсушени череши, с аромата на парещото сицилианско слънце, тъмно червено до черно, с цвета на сицилианската кръв – парещо-горчива, но добра, много добра.

Излязохме на терасата, с изглед към морето и пристанището с рибарските лодки, за десерта – лимонено сорбето и шоколадов мус с шам фъстък от градчето Бронте.
Лимона, шоколада и шам-фъстъка, не успяха да заглушат аромата на виното по небцата ни. Вдишвахме морето, пясъка, чайките и слънчевия загар на сицилианците.
Прибирайки се, минахме през арката към пиацетата и кулата, осветени от уличните лампи, и се сблъскахме с тълпа от хора, любуващи се на къщата на Монталбано. Спогледахме се – ние ще влезем там вътре. Взехме си по питие от бара отсреща и се изкачихме по стълбата, следвани от завистливите погледи на тълпата. Излязохме на терасата и вдъхнахме въздуха и светлините отсреща, онези, същите, на комисариото.

ГЛУПОСТИ НА ТЪРКАЛЕТА - казвахме като деца. Всичко това действително е станало, но в друг сайт и ние от скромност не пожелахме да откраднеме идеята да спим в покойте на Монталбано, ами си подвихме опашките и тръгнахме смирено да разглеждаме селището и неговите околности. А те бяха най-малкото възхитителни.