Хубавите неща на третата възраст

В няколко  публикации  в нашия блог ще споделим  житейските ни открития  относно т.н. "трета възраст" и това как се справяме с прехода към "пасивната активност". Казвам пасивност, защото околните, а и  най-близките ни същества, очакват от нас като благодушни  добичета, пасивно и кротко да си пасем и така пасейки, бавно да се приближаваме към пропастта. Те, обкръжаващите ни, от своя страна също най-пасивно и меланхолично  възприемат  усилията ни да се адаптираме към безделието, въобще не приветстват желанието ни да оцелеем в обществото на трудовите резерви и гледат с пренебрежение и насмешка на усилията ни да се интегрираме в бясно галопиращия свят, и на  достиженията ни в овладяването на съвременните технологии. А те не са малко: научихме се да боравим с компютър, таблет,  смартфон, навигация и фейсбук! Ще кажете - това е просто, всеки го може. Могат го сега, но ако чак на 60-65  ти се е открил  достъпа  до тези джаджи, нещата се виждат вече под друг ъгъл. В стремежа си да оцелеем овладяхме програмируемите  перални, печки, хлебопекарни, кухненски роботи  и всякакви къщни електроники - и то на шега - хей  така, като една  добра гимнастика за мозъка.  Нашето поколение , поради ограничената на времето си сервизна база, бе научено само да си поправя уредите, а едно достойно  предизвикателство е сам да подържаш  компютизиран автомобил. И накрая  - истински брейн сторм са пътуванията и  отварянето ни към  света  и в частност Европа, с преодоляването на езиковите бариери, излизането от внедреното ни от поколения чувството за уседналост,   и контактите на друго, доста по-високо ниво с приемане на съвременните, демократични форми на общуване.  И като поставите всичко това в рамките на нищожните ни пенсии и съмнително здравеопазване - вече може да започне да ви се изяснява фигурата на "героя на нашето време" - Пенсионера и Пенсионер вече започва да звучи гордо. Защото започваш да разбираш, че да си пенсионер е също професия от която се изхранваш и колкото по-добре планираш и "изработваш"  ежедневието си, толкова по-дълго ще ти плащат.

    Но да започнем да ви представяме и хубавите неща в живота и  най-хубавото и най-важното от които са Внуците. Сега вече имаме възможност да погледнем  по-спокойно  и  по-неангажиращо на малчуганите. По-спокойно  - защото това е все пак вече веднъж изживян процес с вашите деца, а по-неангажиращо - защото те все пак си имат свийте родители и колкото и на сериозно и при сърце да взимаш възпитането на внуците, те (родителите им, вашите деца) винаги ще те поставят на място, ще те отрежат и ще ти напомнят, че все пак това са  Техните деца и твоите възпитатели методи, каквито и да са, са в противоречие с холандските, норвежките, тайванските, испанските, гръцките или обобщено - европейските и световни норми на възпитание, каквито и да са те и които всеки прилага  както  си ги разбирааа.... А да не говорим за здравословното хранене - това е друга тегава тема, друга пропаст, която ни "дели от настоящето". И така  докато и те поостареят и разберат, че тяхното  Ново е вече забравеното наше Старо и..... ви поканят на "чашка ракия  с мълчаливи извинения".

И какво ни остава тогава - ами да се върнем и ние в детството и да опитаме да покажем на тези ококорени, попиващи очички и душички, какво ни е било интересно тогава ..., когато и ние сме носили късите панталонки и да опитаме сега пак да си доиграем с тях, защото бабите и дядовците си остават едни преждевременно остарели деца. 

    Та в реда на тези мисли, вижте нашите преживявания с внуците, (когато ни ги дадат ) ,  представени под формата на клип за рожденните им дни.

Ако това ви е харесало, споделете някъде как се получава и при вас. Поне ще ви олекне.