Сицилия и Малта - 2018

 

Сицилия и Малта - част 1

Част I - От Венеция до Вила Сан Джовани
 Ден първи - 11.05.2018г. 

 Ако се чудите кой път да хванете, поемайте към  Италия. Това е изумителна страна в която има всичко – от прочути зимни и планински курорти до прекрасно крайбрежие с плажове и приказни острови. От  пица и джелато до изискана кулинария и отбрани вина. Замъците, историческите и природните паркове и забележителности, резервати и атракции са безбройни. Туризмът е добре организиран,  къмпинги и стопове навсякъде и всякакви, а и южняшкия  италианския манталитет е близък до нашия - тук може да се изкара и скъпо и евтино.  Така че пътуването ни през 2018-та бе до Южна Италия, Сицилия и Малта. 

Започнахме го рано сутринта на 11-ти май както винаги от Видин.

 

 Зареждаме евродизел на 2,26 лв./л. още в България и пресичаме границата при Брегово.

От Кладово следваме  живописния   път покрай Дунава до Белград. Предпочитаме го за начало, тъй като не е така натоварен, а реката е приказна, както с гледки, така и с живописно крайбрежие и  населени места.  Евродизела в Сърбия е 149,90 динара или 2,40  лева за литър.

 

                                 Голубац и реновираната крепост 

От Белград поемаме по магистралата за Загреб, пресичаме границата с Харватска и първа нощувка на одморище Jezevo с бензиностанция преди Загреб.    45°45'04.6"N 16°17'59.6"E
Веднага след него следва пункт за плащане. Магистрална такса за сръбския участък от 122 км. – 26.34 € кат. 2.  и още 17,33 € за 193 км. до Загреб. Нафтата в Хърватска е 9.62 куни или около 2,55  лева/литър.

Ден втори  - 12.05.2018г.
На сутринта продължаваме по околовръстното на Загреб  и се отклоняваме  по магистралата за Риека. Плащаме 8 куни (около 2 лева), минаваме транзит през Риека и Опатия и пресичаме Словения в посока Триест без винетка в този участък – пътя там не е магистрала, а словенската винетка се отнася само за магистралите и първокласните пътища. Евродизела също  навсякъде е 1,296 евро или 2,53 лв./лит. Напускаме Словения на КПП „Крвави поток” и сме вече в Белла Италия – целта на пътуването. Градчето Базовица ни посреща с провинциално спокойствие......

....... и ни изпраща с цветя.

 Заобикаляме Триест и пред провлака за островна Венеция се настаняваме за 19€ с ACSI-карта  в къмпинг „Венеция” на ул. „Орланда” 8 .Къмпинга е много стратегичен и непретенциозен, но чист и обзаведен с басейн и търговски комплекс. campVenecia   N45*29’4” Ë12*17’0”

  Имаме време до края на деня и оставяме Ферди под сенките. Бързо купуваме за по 3€ билети от рецепцията и  вземаме автобус (No 5 или 19)  от близка спирка до Пиацале Рома, недалеч от Канале Гранде.

И по Ponte Papadopuli навлизаме пеша към Сан Марко - никога не пропускаме да се отбием на този площад когато минаваме наблизо.

Венеция ни посреща с пълчища туристи, но този път целта ни е да влезем в катедралата Сан Марко – влизали сме само веднъж, преди 12 години и нищо вече не си спомняме.

Следващата  снимка бележи края на началото на това наше пътуване. Винаги си правим селфи пред Моста на въздишките и така следим година след година нашето „израстване”. Все още изглеждаме запазени -  остаряваме като катедрали,  скоро ще достигнем тяхната възраст и рискуваме да ни монтират на някое  площадче с шапка в краката.

 Опитахме да влезем в Сан Марко, но този ден- събота  имаше служба и туристи не се допускаха. А само трябваше да кажем, че сме за месата – хилавият  младеж на страничния вход е непреклонен, особено към моята раница. Изпушваме по една цигара, седнали  на мраморния бордюр около градинката пред страничния вход и затваряме обиколката през Риалто.

Откраднатите от Константинопол коне, когато венецианския дожд Енрико Дандоло излъгва кръстоносците да нападнат Византия.

 

 

Малко факти за венецианските гондоли.

"За първи път венецианските гòндоли се споменават в декрет на дожа Витале Фалиер от 1094 г. През Средновековието те били така пищно украсявани и показвали богатството на венецианците, че властта през 1562 г. била принудена да разпореди всички гондоли да станат черни. Втората хипотеза за черния им цвят е свързана с чумата, често посещаваща града. През 1580 г. броят на гондолите е около 10 000, а сега в цялата лагуна са не повече от 500.

Къде се ражда гондолата? В наши дни тя се появява в работилницата за гондоли „Скуеро ди Сан Тровазо”, като всяка е правена по мярката, зададена от бъдещия й притежател. Плоскодънната гондола е асиметрична и се използва само за превоз на хора. Има следните размери: дължина 10.84 – 11.10 метра заедно с металния нос, широчина 1.38 – 1.42 метра, лявата й част е по-широка от дясната, за да може да балансира гондолиерът, височина – 50-55 сантиметра, теглото й е около 350 килограма. Венецианската гондола се изработва за около 500 часа изцяло ръчен труд, има 280 части, съдържа 8 вида дърво. Единствените й украшения са на кърмата, т.нар. „рисо” и носът й, наречен „долфин”. Металният нос е олицетворение на самата Венеция и изобразява шестте й квартала, Канале гранде, каналът Джудека, мостът Риалто и шапката на дожа. Греблото е дълго 4.20 метра.Според венецианската община през 2012 г. са дадени 433 гондолиерски разрешителни, а точният брой на гондолиерите е 425. В момента тече поставянето на регистрационни табели и GPS на всяка гондола. Това е продиктувано от желанието на властите за по-голям контрол на гондолиерите и поради един от малкото смъртни случаи по Канале Гранде, в който преди няколко години воден автобус блъсна гондола и уби немски турист." - повече можете да прочетете тук: 
 http://www.izlitane.com/gallery/%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%be%d0%bb%d0%b0/

Във водата  пред площада лениво се клатят флотилия гондоли в очакване на щастливци, които могат да си позволят разходка в лагуната.

За пример нека изберем един от класическите маршрути в квартала „Сан Марко”: кей „Даниели”, Двореца на дожите, Моста на въздишките, Санта Мария Формоза и Сан Северо. Връщането е пред Двореца на дожите.

Плаща се на гондола, не на човек. Дали ще е един пътник или максимално допустимият брой от шестима пътници, цената е една и съща. Пеенето не е включено в цената.

Ориентировъчни цени за превоз с гондола към 2015 г.:

1. Малка разходка от 30 минути – 80 евро, нощна – 100 евро

2. Средна разходка от 40 минути – 100 евро

3. Голяма разходка от 50 минути – 120 евро

Любим номер на гондолиерите – поради близостта в много езици на числителните осемнайсет и осемдесет, понякога гондолиерите умишлено объркват туристите, като им казват неясна дума, която наподобява осемнадесет евро на човек, но при слизането ги изненадват с исканите осемдесет евро на гондола, като им посочват малка табелка, на която пише 80 евро за 30 минути. Още веднъж да повторим – независимо дали се возят 1, 2, 3, 4, 5 или 6 пътници, цената е 80 евро за половин час през деня и 100 евро през нощта.

Още от любимите трикове на венецианските гондолиери – във високия туристически сезон гондолиерите, които тръгват от площад „Сан Марко“, през 2015 г. вече се мръщят на цена от 80 евро и казват, че са резервирани, затова се качете при моста „Риалто“, където гондолиерите се съгласяват на 80 евро. Не разчитайте, че ще бъдете возени точно 30 минути. Гондолиерът ще ви съобщи, че разходката ще бъде 20-30 минути поради високи вълни, вятър, слънчево затъмнение и проч., но андрешковския му номер не трябва да ви разколебава.

  

Риалто  също никога не пропускаме – то ни е на обратния път.

Младежи в напреднала възраст си избираха място за рисуване.

 А  друговерска група баби се нареди да им позира.

За пореден път  посветихме близо четири часа   на любимката ни Венеция, хващаме пак от Пиацале Рома автобуса за континента и почти по тъмно се прибираме в къмпинга.

Ден трети - 13.05.  

Не бързаме на следния ден, вземаме по една сутрешна баня, хапваме  и все пак преди  обяд  поемамае право на юг по  источната страна на ботуша към Сан Марино.

       Минаваме в покрайнините на Каниджа и Равена.....

И в началото на Parco Delta del Po (резерват Делтата на р. По) съзираме рекламите и атракциите на Mirabilandia parc. 

Вероятно е забавен за малчуганите, но ги няма с нас и продължаваме на юг през Белла Италия покрай Римини. Гледките се редят една след друга точно такива каквито ги очаквахме.

 Неусетно минаваме границата на най-старата република Сан Марино и паркираме току под крепостните стени на цитаделата на столицата Сан Марино.

Република Сан Марино е една от най-малките държави (61.2 км2 и население 33 285 човека) в света,  изцяло e обградена от Италия и е с висок жизнен стандарт. Приема без чакалня еврото.

      „Сан Марино е най-старата република в света. Основана е през 301г. от опитен строител, наричан Свети Мариний. Тази малка държава е призната от Наполеонова Франция през 1797 г., а другите европейски държави правят това през 1815 г. на Виенския конгрес.

През септември 1944 г. Сан Марино е окупирана от германските войски. В периода 1945 – 1957 управлява коалиция на комунистическата и социалистическата партия, 1957 – 1986 – коалиция на левите партии, 1986 – 1992 – коалиция на комунистическата и християндемократичната партия, от 1992 г. – коалиция на социалистическата и християндемократическата партия. Сан Марино е членка на ООН от 1992 г. „ – с това започва статията в Уилипедията. Толкова е малка, че забравят да я броят както в Европейския съюз, така и в еврозоната, макар че валутата и е еврото.

        Държавни глави са двама капитан-регенти (диархия), които се избират за мандат  от 6 месеца измежду членовете на Големия генерален съвет (еднокамарен парламент – върховен държавен и законодателен орган). И са изпълнителен орган  съвместно с Държавния конгрес (правителството).

Посещаваме само едноименната столица Сан Марино – основана точно на 3-ти септември 301г. от Сан Мариний, когато е и националния празник на страната.

Тръгваме направо от паркинга по стълби и проход в стената. Впоследствие се оказа, че има система от безплатни асансьори до върха на цитаделата - реален социализъм за граждани и туристи. 

Асансьори, които облекчават движението в града. Има и лифт от Борго Маджоре, ако не искате да изкачвате с кола планината Монте тинто (730 м.н.в.), на която е разположен града.

От стените на цитаделата се разкриват великолепни панорамни гледки и се обхваща почти цялата територия на републиката. Понякога се вижда и пистата Имола, а понякога чак до.... Хърватия.

Интересни за посещение са Трите Кули на Сан Марино - крепостта Гайта ( най-старата, има оръжейна експозиция), крепостта Монтале (частно имение) и крепостта Честа (изложба на стари оръжия).

Palaco publico е сградата, където се помещава градската управа и седалищеto  на двамата капитани. Реновирана е в неоготически стил в края на XIX-ти век и наподобява Палацо Векио от Флоренция, но е по-малка. Вътре и на площада пред нея се извършват всички градски церемонии. Тук всеки ден от 01 Юни до 20 септември може да се наблюдава и церемонията по смяна на караула.

Уютно, гостоприемно "малко градче" (най-голям град e Серавале)  , повече застинало във времето макар и с модерни изблици. Сан Марино  е  трети по големина в страната. Голям туристически център, по-голямата част от посетителите са италианци. Основните икономически дейности в региона  са каменодобива и каменоделството, също така търговията с пощенски марки и уникални монети. Интерес представляват Крепостта с трите кули, символ на Републиката; площад „Либерта”; Правителствения дворец; Базилика Сан Марино - християнска постройка в неокласически стил; Восъчният музей.

Общинската и моторизираната полиция на Сан Марино

Демонстрация срещу насилието и в подкрепа на Инстанбулската конвенция - напомня нашите манифестации преди време.

Тук се почита още и младият Карл Маркс – плакат на едноименния филм, кандидат за Оскар.

Намираме си подходящо място за нощувка в края на  града, с вода и хпмическа тоалетна и се настаняваме под една охранителна камера. Следва смяна на ремък, вечеря и бързо заспиваме на  свежият планински въздух.

Ден четвърти - 14.05.
Този ден ще прекосим Апенините  в посока Неапол. Ландшавта  трябва да е планински, но по-скоро напомня Дунавската равнина.

 

Минаваме и през 28 тунела

 

 

 Нощуваме в приятен кемперстоп за 15 € с ток и вода до Неапол. Баните са със жетони.  Pozzuoli cstop 15€ N40,52,12 E 14,07,18

                   Резерва за нощуване - Camp 19€ N40,49,43 E 14,08,12

 

 

Ден пети - 15.05.2018г.

Ден посветен на Неапол. Идвали сме вече веднъж и сега пак тук за промяна или затвърждаване на впечатленията. Тогава беше много мръсен - боклукчиите стачкуваха, беше ден неделя и по улиците се мотаеха бездомни кучета, младежи се теглеха по тротоарите със скутери на канцеларски столове  и нищо никъде не работеше. 
       Сега паркираме на пристанището до една голяма нова сграда....

 

......която се оказва огромен круизен кораб.

 

Първа точка е замакът Castelo Nuovo, който миналия път беше в ремонт. Времето е дъждовно от сутринта и "се промъкваме между капките".

 

 Минаваме по моста над рова и сме във вътрешния двор. Нищо особено, може би има музей, но такива подробности не влизат в програмата.

Над града на голям хълм се извисява комплексът Castel San Elmo - от манастира San Martino и цитаделата San Elmo. До тях се стига с  фуникульор, но първо ще минем през Galeria Umberto I - стар скъпарски Мол.

Навън дъжда усилва и се отбиваме в една кафетерия. За всяка поръчка печелиш кенче бира или кола.

Следва изкачване на хълма Свети Елмо в центъра на Неапол. Фуникульора е  голям колкото трамвай и вече е платен - 1,1 € на човек в една посока.

 

От тук тръгват и туристическите турове за града и региона.

Горе ни чака един цял град със своя инфраструктура, но по-спокоен и контрастиращ с мръсния и шумен Неапол. Разходихме се по сенчестите улици и изведнъж пак плисна дъжд, което ни подсети че сега е момента да се скрием в една пицария и да опитаме от тая фамозна Пица Наполитана.

Типична неаполитанска уличка от Стария град

Поразходихме се из квартала -  цитаделата и музея са платени, хвърлихме поглед към Неаполитанския залив и Везувий.....

и уморени се прибираме в къмпинга. Тук се бяхме запознали с младо семейство с малка дъщеричка от Хамбург, които след като я приспаха се присъединиха към нас и бутилката ни сливова. Предстоеше ни пътуване на юг по амалфийското крайбрежие от където те бяха дошли. Информацията им беше, че е възможно да се мине с малък кемпер, а гледките са незабравими, но ще ги види само пътника. Водача и за миг няма да може да отклони вниманието си от следващите един сле друг завой и ще може да придобие представа  за пропътуваните красоти само от снимките.  Но преценяваме, че е неикономично да вземем туристическото автобусче  и така три пъти да минем маршрута и на другата сутрин смело поемаме по крайбрежието.

Ден шести - 16.05.2018г. 
Предстои ни незабравимото изживяване на южния крайбрежен  път от Неапол до Вила Сан Джовани, известен като Амалфийското крайбрежие.  Много сме чели за него, много ни е разказвано и тръпнем да го видим. А изживяването си заслужаваше - повярвайте ми. Както със шеметните гледки, тюркуазеното море, китните курортни градчета - накацали по стръмнините, така и с лудото  движение  из завойте по натоварения тесен панорамен  път.
Тръгваме в дъжд и буря покрай Неаполитанския залив. Там отпред  е Замакът на яйцето (Castel del Ovo), но дъждът го отменя за следващият път.

Минали сме по тангентите Еркулан и Помпей. Ето го и Соренто

Пътя става все по-планински, появяват се и първите амалфийски фиорди.

   Някъде на входа на Позитано имаша знак "Забранено за кемпери", но доброволеца който следеше движението, като ни видя презрително се обърна на другата страна, ние пък от  българска страна също презрително го отминахме. А имаха право. Камионите и автобусите преди всеки завой издуваха клаксоните предупредително, а  ако  се засечехме в завой - прибирах огледалата, понякога и двете.

Май се поувлякох със снимките, но гледките са още пред очите ми и искам сякаш да ви внуша нашите възприятия - комбинацията от море, слънце, планини, фиорди и шеметни виражи   задейства адреналина като наркотик. Наистина  крайбрежието на Амалфи е впечатляващо.

       Търсим  "ошашавени" около шест привечер  къмпинг Lido di Salerno ( cstop 10€  N40,39,56 E  14,47,22 e само гол голям паркинг) , но той от години е затворен. За шастие 800 метра по-нататък откриваме чисто нов къмпинг на брега на морето и с обширен плаж. 17€ с ACSI- card. 

 

 Ден седми - 17 май 2018-та. 
Трудно ставане сутринта - толкова е спокойно в къмпинга, а нас и днес ни чака змийски завойчета.  Обаждат се даже познати от предишния къмпинг, май се движим в група. Група местни се интересуват какво интересно има в България, имаме ли добри къмпинги, пътища....   Щели да пътуват по план в Румъния но при интерес могли и да продължат до BG. Какво да им кажа......има какво да се види! И без това едва ли повече ще се срещнем.
 В десет сме вече  по трасето.  Напуснали сме панорамния път по брега и караме по-спокойно по вътрешното шосе. В покрайнините на Салерно току що се разбуждат.

 

 Битак като у нас. Спираме и за 5€ купувам едно двойно  зарядно за кола от един възрастен турчин. Защо е турчин - не знам! Тогава на такъв ми заприлича.

 

И така, доста по-спокойно около  19:30 вечерта сме на фериботното пристанище на Вила Сан Джовани.

 Табелата е скрита съвсем по нашенски.

 Във Вила Сан Джожвани  не намираме веднага нужното пристанище. На първия порт ни отпратиха още нататък, но все пак го намираме и купуваме двупосочен билет за кемпер и двама за 91 €. Завръщането трябва да е в рамките на два месеца. 
Почти веднага се товарим на неголям ферибота и след 40 минути сме отсреща в Месина.