Малта 2018

Малта 2018

     От най-южната точка, по средата на обиколката на Сицилия плануваме и едно отскачане до Малта. Кога ще имаме друг път шанса да видим странанта на рицарите-тамплиери. 

        И ето ни в Поцало (Pozzallo) - най-близката точка до Малта, от която тръгваха и фериботите.  Пристигаме в ранния следобед и се отбиваме направо на фериботния терминал, който беше от дясно на пътя. Всичко е затворено, само един самотен кемпер се чудеше накъде да поеме. Бяха възрастно семейство французи, от които разбираме че ще пътуват утре. Билета за двама и кемпер е 480€, но нашият е по-малък и ще ни вземат може би около 440 €.  Продължаваме за града и правим една обиколка в движение преди да паркираме. Градчето ни харесва.

 

     Беше светло, ведро и спокойно селище, с изглед на великолепен морски курорт - мечта, като тези по Ривиерата. Чудно, защо не беше известно?!

Оставихме кемпера на паркинг до общината и тръгнахме малко пеша. Градчето очароваше с чистота и подреденост, въпреки че колите се движеха направо по мрамора пред кметството.

                      И тук имаше паметник на отец Пио.

Ето го и моряшкият клуб  на Sociata Marinara

          Като стар дунавски мореплавател влязох в клуба на Сдружените моряци и попитах "колегите" ( май наистина ме взеха за един от тях)   за пристанището и билетериата. Оказа се , че е същото, през което минахме на километър и половина преди града, но билети се продават в офиса на Virtu ferries в началото на града. Клубът действително имаше автентичен вид на моряшко свърталище, обаче от курортен тип - чистичък, подреден и уютен.С телевизор!

Ето го и офиса - в триетажната бяла сграда от ляво.

Знаейки високите цени на ферибота, пък и поради малките размери на държавицата ( Малта е по-малка и от София), бяхме решили да идем без кемпера за два дена и да пренощуваме в хотел. Имахме резервация за 45€ в

Аlborada Apart Hotel - High Street, SLM 1549 Слима,  (двойна стая спална/две легла). Намира се на 50 м от брега на морето и на 5 минути   (300 м.) пеша от автогарата и фериботния терминал на Слима ( Ла Валета) N35.916157, E14.493418. 
     Сега обаче във офиса видяхме и реклами на еднодневни екскурзии. Но екскурзийте първо бяха скъпи ( около 129 € на човек,) а и всеки ден бяха само през сезона, който още не беше започнал  или поне за утре нямаше. Еднодневното само пътуване - отиване и връщане с ферибота бе 88€ на човек, така че броихме 176€ за утре сутринта - заминаване в 09:15 и завръщане в 18:30. Нямаше други часове. Обясниха ни и че точно срещу входа на пристанището за целта има платен паркинг, където и можем да нощуваме. 

      Поразходишме се още малко по крайбрежието и се запътихме към паркинга и тук ни информираха, че не можем да спим. Работел само дневно от 8:15 сутрин до 21:30 вечер. 

    Паркинга беше изсечен в склона над пътя. Спуснахме се под пътя и паркирахме пред едно заведение почти на брега на морето, което се подотвяше за сезона и все още беше в ремонт. Разходихме се по брега,

.....вечеряхме и..... залепихме щорите. 

ден 13 - 23 май 2018г.

През този тринадесети ден на пътуването ни предстоеше морско пътешествие. Будим се в седем и в осем  бяхме подредени  вече на  паркинга. Не знаехме колко ни предстои да извървим пеша до ферибота. Спускаме се долу на шосето и намираме входа. Задмина ни и кемпера на френското семейство. Минаваме гранична проверка и се товарим на огромен ферибот.

Пътуването до Валета е близо два часа, беше весело и "вълнуващо" и около единадесет виждаме през прозорците крепостите на форт Сан Елмо - сега военен музей на Валета. 

 

 

 

 Валета не е най-големият град на Малта ( най-голям е

Биркиркара),  но е най – посещаваният и може би най-красивият. и е столицата. Разположена  е на  най-големия населен остров в държавата - имаше още два Гозо и Комино. Името на италиански е La Valetta и често може да се види изписано на български и като Ла Валета. Обявен е изцяло за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Повече от 300 забележителности, събрани на територията на 55 хектара земя.

 

Името си дължи на рицаря - тамплиер  Жан Паризо дьо ла Валет - адмирал и градоначалник от  16-ти век.

       Малта е разположена на Малтийския архипелаг, съставен от три населени (Малта, Гозо и Комино) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел) острова. Архипелагът се намира на около 90 km южно от Сицилия и на 250 km от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 km²) – дълъг 27 km, широк 14,5 km, а дължината на бреговата линия е 137 km, където се намира и столицата Валета. Брегът на острова е скалист, съставен от множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни  клифове. Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове, с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат култури. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода.
Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.

В най-голямата жега сме в port Virtu ferries на Ла Валета. Знаем от Сан Марино, че в Италия не обичат да се изкачват пеша и търсим ескалатор от порта до центъра. Не го намираме и питам един мъж, стоящ на входа на една сграда, но той клати неразбиращо глава. После се оказва, че точно тук е входа към ескалатора. Както и да е, тръгваме надясно и по изкачваща се на зиг-заг улица, след половин час стигаме до заветната цел - Фонтанът на Тритоните и площадът пред Старият град Ла Валета. 

 

 От тук започва и улица Република - главната улица на Валета.  Градът е 

строен  специално и всичките му малки улички  са успоредни една на друга и водят към морето.Той е с дължина само 1 километър и ширина 1 км.

Тук се помещават президента и министерствата на страната.  Сградата на президентството впечатлява със своята големина – може би най-голямата във Валета, с големите си зелени балкони и музеят на оръжията. Тук се помещава и Народното събрание, което заседава само при повикване. Залата, в която заседава то, е изумително просто обзаведена – най-обикновени столове, наредени в полукръг.

  Улица Република в цялото и оживление  и живописност.

Отсреща е Слима - почти се е слял със съседния град Сейнт Джулиънс или Сан Жилян, на малтийски. Слима няма пясъчни плажове, бреговете са скалисти. За слънчеви бани се използват огромни плоски скали. Ето изглед към Слима още от борда на ферибота за Валета.

Там някъде  е и паметника на Жан Паризо дьо ла Валет - патрона на града.

Той се присъединява към ордена на рицарите на Св. Йоан още на 20 годишна възраст, като рицар от лигата на Прованс. Участвал е в отбраната на остров Родос при обсадата му от турците през 1522 година през време на Родоския период на ордена. Придружава тогавашния велик магистър Филип дьо Л`Исла Адам при изгнанието на ордена след изтласкването на хоспиталиерите от гръцкия остров от армията на Сюлейман Великолепни.

Ла Валет е изпратен за две години да служи като военен губернатор в Триполи, град също държан от рицарите по това време. Тук той показва уменията си на военен ръководител в селище постоянно атакувано от корсарите на Тургут Рейс (наричан още Драгут) – пират, бей на Алжир и османски адмирал. По време на акция срещу корсаря Абд-ур-Рахман Куст Али, Ла Валет е сериозно наранен и попада в плен. В продължение на година той се бори за живота си като роб на отоманска галера. Размяна на пленници между ордена и корсарите осигурява неговото освобождение.

През 1554 година Ла Валет е издигнат на поста главен капитан на галерите на ордена. Това е било голяма чест за лигата на Прованс, тъй като през по-голяма част от историята на хоспиталиерите, длъжността на адмирал е носена от рицар от италианската лига.

 

Във Валета се намира и най-голямата катедрала на Малта – Свети Йоан

Такава красота рядко се среща – тази катедрала спокойно може да съперничи на катедралите в Париж, а дори и да ги надминава. Най-впечатляващо в нея е това, че се върви по гробовете на рицарите. Гробовете са мраморни, и на всеки пише кой рицар лежи там, кратка история на живота му и някаква мисъл. Между другото, и в други катедрали в Малта подовете представляват гробове на рицари. Забележително в катедралата Св. Йоан е и това, че странично са разположени осем големи ниши – посветени на осемте народа, участвали в кръстоносните походи. Всяка ниша е изрисувана и обзаведена от съответния рицарски орден и е обсипана в злато и разкош.

Към катедралата има музей, като най-забележителното в него е зала с картини на известния художник Караваджо. Такива музеи имат всички по-големи катедрали в Малта. Разглеждането на катедралата и музеят към нея, както и аудио гид, струва 10 евро. Във Валета има доста църкви на различни ордени, които впечатляват с архитектурата си, но и често са толкава слели се с околните сгради, че ако не вдигнеш глава и не забележиш кръста на тях или камбана, няма да разбереш, че минаваш покрай църква.

Основна забележителност на Валета са и градините Барака– намират се на края на улица  Република.  Те са две – Горна и Долна Барака. Това са градини към президентството и са доста малки по площ, но пък затова от тях се открива прекрасна гледка към морето, голямото пристанище и към трите най-стари града в Малта. Особено интересно е в Горните градини Барака – точно в 12.00 часа всеки ден там гърми топ, насочен към трите стари града. Ритуалът е останал от времето, когато Малта е била английска колония и с този топовен гърмеж са поздравявали кралицата.
Като вървите покрай морето, ще видите врата, на която пише Saluting Battery, където се разиграва въпросното шоу и може да разгледате оръдията и градината безплатно. За музея, който е вътре се плаща допълнително.
 

Пристанището Port il Kbir, което в превод означава Голямото пристанище.

Паметникът на артилеристите, паднали през ВСВ

След като поразгледахме столицата, направихме блиц оперативка, за да решим как пълноценно да оползотворим оскъдното време с което разполагахме до 18:00. Някакси изведнъж ни се отщя в този хубав слънчев ден на този слънчев остров да се забиваме по  музей , замъци и черкви. И решаваме да вземем автобус до другия край на остров и да се потопим в атмосферата на Малта.   Хем да разгледаме по-голяма част от острова, хем да видим селото на Popey the sailor.

Popeye Vilage или Суйтхевън  – селище, направено при снимите на Морнар Попай през 1979г. Изграждането на снимачната площадка започва през юни 1979 година. Строителен екип от 165 работници се труди неуморно повече от седем месеца, за да изгради селцето, както е описано от създадателя на комикса Елзи Крислър Сегар. 19 автентични дървени къщички са били издигнати с помощта на хиляди дървени талпи, внесени от Холандия и Канада. 8 тона пирони и повече от 7500 л. боя са вложени в строителството. В допълнение, около залива е построен вълнолом, който да предпазва селото от бурното море.

Намира се на 3 км. от гр. Mellieha.Работи от 9.30 до 17,30 (19,30 през август).

 Взима се автобус (има няколко- поне три) от Фонтан Тритон ;

1. вариант (1ч, 7 мин.) - от Valleta B6. Автобус 49  Charida за Skrajda(

на  60 минути- 7:05, 8:05, 9:05....). Пътува се 58 минути ( 60 спирки) до Skrajda  след това 3 мин. пеша до спирка на авт. 101Mgarr, който пътува 3 мин. без междинни спирки до Popeye Vilage. Ходи се и малко до Trig Tall Prajjet и там на залива Anchor bay, на северния бряг е разположен Попай Вилидж. Може и само пеша от спирката в Skrajda до Popeye Villige – 15-20 тина минути.Може да се търсят и авт. 41 или 42  които са по на често през 30 мин.

 2 . вариант ( 1ч. 27 мин.) - Пак от Valleta В6  – автобус 41 Cirkewwa  ( 62 спирки 1 ч. И 10 мин.) до Tunnara. Следва пеша 4 мин. до Luna , от където се взима автобус  101 Cirkewwa  до  Popeye Vilage.

3. вариант ( 1 ч. 37 мин.) – от Valletta B7 се взима автобус 44 Tufieha и след 54 мин. ( 50 спирки) се слиза на Biedja . Пеша около минута до Xifer от където се взима пак авт.101 Cirkewwa за 11 спирки ( 18 мин.) до Popeye Village

Има още варианти с Valletta А13  Caghaq до Chalet ( 14 спирки – 17 мин.) и после 222Cirkewwa ( 45 спирки/ 53 мин.) по крайбрежието пак до Skrajda и т.н.

Селото на Попай се намира на 3 км от град Мелиеха. От столицата Валета може да се качите на автобус 42, а от Слима или Сейнт Джулианс – автобус 222. От Мелиеха на всеки час минава автобус 237, който води до селото на Попай.Избрали сме маршрута покрай морето и отиваме на автогарата до фонтана за билети. 
      Питам на гишето за атобус за Попай вилидж и ми сочат прибързано някъде назад и надолу, не било тук. Виждам група жълтожилетковци от персонала и припряно ги питам, но те се бяха наредили в кръгче и нещо спокойно си коментираха. Даже един от тях приятелски сложи ръка на рамото ми без да си прекъсва разговора и ме обърна към себе си чак след като свърши. Май френд - ми каза - слизаш на долната улица и в ляво ще видиш спирката. 
     Заприпкахме надолу и наистина видяхме някакви табели с разписания и скоро се наредихме на точната опашка за автобус 42. Петнадесетина минути по-късно сме вече в автобуса и попиваме гледките.
 

 

 

 Прави впечатление разнородното строителство -  модерни сгради са редом със старинни къщи и нови строежи. Селищата се редят едно след друго почти без извънградска част, а  в дъното на напречните улички неизменно проблясва морето.

Сменяме на Мелиеха 42 със 101 и ето ни след час и половина пътуване на  залива Анкър бей и селото на Попай.
 На входа на селото е рецепцията, където само за 8.50€ евро ни обещават незабравимо преживяване.

 
 


 
Виждат се лодките на Попай, както и самите герой от анимацията (преоблечени артисти), които забавляват туристите.

Вече е 16:30  и трчбва да се връщаме обратно. Ферито е в 18:30 а имаме час и половина с автобуса и още 15-20 минути пеша. Правим още няколко снимки и се нареждаме на опашката за автобус 101, който на всичкото отгоре и закъснява.
Идва накрая и трескаво се товарим. Качват се и семейство с две деца, едно от които е не съвсем нормално, може би аутист и нещо започва да се кара на шофьора. Той от своя страна невъзмутимо спира автобуса, отваря вратите и настоятелно ги кани да се прехвърлят на другия автобус, който точно пристига. На следващата спирка и едва не качи една млада майка с количка под предлог, че няма места.
      Стигаме Мелиеха и тук трябва да сменим. В Малта  билетите не са за автобус или линия, а за време. Примерно ние с нашите билети можем в рамките на час и половина да пътуваме навсякъде из острова. Не разбрах само, ако времето ти изтича а си още в автобуса какво трябва да се прави - да се купува нов билет ли?

На спирката чувам ддвама, вероятно сърби да разговарят  на сръбски и започваме разговор. Разбирам че тук живеят около 30 000 от бившата Югославия. Момичето с количката също надава ухо на разговора, значи ни разбира. От прочетеното знам, че тук има и около 10 000 българи, което на фона на 435 000-ното население на острова си е значително балканско присъствие.
    Идва автобуса,  бързо се товарим и питам шофьора дали ще стигнем до шест на автогарата. Отговора е отрицагтелен, но след две спирки ми показва паркирано такси  на близко площадче. За наш късмет и таксиметраджията е наблизо и срещу 20 € (тук за по-малко не те качват, па макар и да си до отсрещния тротоар) се съгласява да гони ферибота.  И така в 18:15 благополучно сме на пристана. Пускат ни без проверка, изглежда  само нас са чакали, качваме се бързо и зад нас махат платформата без да чакат 18:30 часа.
       Гледаме тъжно и правим последни снимки на Малта - още едно красиво място, което може би никога повече няма да видим.

Какво бяхме пропуснали да видим:
 Островната група включва населените острови  Малта, Гозо и Комино.  В Малта за два дни могат да се видят много неща.  Валета, Гозо и Мдина могат да се разгледат с карта за градския транспорт.

Древната столица Мдина, позната още като “Silent City” (Тихият град). Мдина е грациозен средновековен град, обграден от високи крепостни стени, затворен в тесни улички, осеяни с магазинчета и ресторантчета. Старата столица е разположена в централната част на Малта, на една от най-високите точки на острова, откъдето може да се насладите на страхотна панорамна гледка към целия остров.

Комплексът “Hagar Qim” - включва голям археологически музей и двата храма Hagar Qim и Mnajdra Temples, като билетът струва 20 евро.Тези култови храмове са строени по времето на храмовете в Gjantija и са по-стари с около 1000 години от пирамидите в Гиза, както и от Стоунхендж. Формата както и в Gjantija е детелина. Очевидно храмовете са служили на култа към плодородието, съдейки по многобройните статуетки, намерени в околността. Според местните предания раса от гиганти го използвали като място за поклонение.

Таршинските храмове

Храмовете датират о 3600 – 2500 г. пр.н.е. и отново са градени от огромни каменни блокове както Hagar Qim и Mnajdra. Уникалното тук е, че върху блоковете има различни изображения, релефни или фигури.

Някога Слима („sliema“ на малтийски означава „мир, покой“) е била рибарско селище на полуострова срещу пристанище Марсамшет във Валета. Днес градът е един от най-оживените туристически райони, в който се намират някои от най-модерните хотели в Малта.

Градовете в Малта - градове, градчета, селища, както и да ги наречем, те са почти еднакви - на най-високото място се издига катедрала, малки и стръмни улички, често много тесни, почти без тротоари, старинни сгради с входни врати почти на улицата, малки  балкончета,оцветени по традиция в зелено, жълто или сиво, къщи, наредени едно до друга,и… море. Градът в Малта, за който най-много се знае и говори, е Валета / малтийците не обичат да го наричат Ла Валета/

Пачевил (Paceville). Това е местния Слънчев бряг.
 Следващото място, което може да посетите е “ градчето на майсторите “  – Та‘Али (Ta‘ Qali Crafts Village).
В занаятчийските работилнички може да станете свидетели на създаването на самобитни предмети от злато, сребро и стъкло от ръцете на изкусни майстори. Както и на традиционните за Малта златни и сребърни филиграни. В това градче има нещо и за футболните фенове- националният стадион на Малта (който не е нищо особено).
След това може  да посетите подземния храм Хал Сафлиени (Hal Saflieni Hypogeum) в град Паола в Малта. Представлява подземен комплекс на три нива, ползван в миналото като светилище, където да се молят и да правят жертвоприношения, и като гробница. Обявен е за част от културното наследство на ЮНЕСКО и е считан за един от най-значимите праисторически паметници в света, чието построяване възлиза между III-IV век преди Хр.
За да го посетите, обаче, трябва да направите предварително запитване, тъй като има нечовешки опашки: пускат по около десет човека на час. А билет може да купите от археологическия музей във Валета.

 Ротондата в Моста – любопитна легенда - движейки се към близката местност Моста, може да посетите Ротонда Успение Богородично, позната още като Ротондата в Моста (Rotunda of St Marija Assunta / Rotunda of Mosta), известна защото притежава един от най-големите куполи в света.
Носи се легенда, че през Втората Световна война бомба ударила купола и го пробил, докато църквата била пълна с вярващи, но като по чудо бомбата не гръмнала.
Дворецът и градините на Свети Антон - San Anton Palace, Attard  е лятната резиденция на малтийския президент. Дворецът е бил резиденция и на някои от великите магистри. До него се намира най-голямата ботаническа градина в Малта, създадена в началото на XVII век. San Anton Gardens(градините на Свети Антон), Attard – това са най-известните градини на острова, които са отворени за публични посещения безплатно.

Трите древни града  -  ако имате достатъчно време може да посетите и трите древни града L-Isla (Senglea), Bormla (Cospicua), Il-Birgu (Vittoriosa). Тези градове са били многократно арена на дълги обсади и жестоки битки, а някои сгради напомнят за славните рицарски времена. И от трите града, които преливат един в друг, може да се насладите на прекрасния изглед към Големия Залив – морската врата на Малта.

  Остров Гозо

Няма как да сте в Малта и да не посетите съседния остров- Гозо. По-малко известен е, но не е по-малко интересен. Там природата е по-дива и уникално красива.


Ако си хванете автобус слизате на най-последната спирка: на пристанището, което се казва Cirkewwa, за остров Гозо трябва да хванете фериботче, което пътува около 20 минути, не е страшно. Обикновено ако има по-силен вятър не ги пускат в движение, така че е хубаво да проверите преди да се отправите натам.  Има корабчета на всеки 45 минути: в 9:45, 10:30 и т.н., а цената на билета е 4.70 евро за отиване и връщане. (2015г.)

Като се качвате на корабчетата не трябва да си плащате билет. Той се купува на връщане, защото реално няма друг начин по който да се върнете в Малта. Тук е уместно и да се спомене, че е имало проект да се направи мост между Малта и Гозо, но благодарение на протестите на местните жители , не се е случило. Пристанището в Гозо се казва Mgarr.
Виктория – столицата на Гозо До столицата на Гозо: Виктория (Rabat) , пак се хваща автобус и се стига за около 15 минути . Градът представлява стабилно укрепена Цитадела над пропаст на 150 м височина, откъдето може да се насладите на уникална панорамна гледка, която обхваща целия остров. Но това, което очарова най-много в остров Гозо със сигурност е естественото му природно богатство.
Като заговорим за естественото природно богатство, ето и  местата, които не може да пропуснете:
Разходка около водите на Dwejra. Става въпрос за възхитителния резултат от срутването на пещера, което преди много време довело до образуването на морско езеро, свързано с открито море (Средиземно) чрез естествена арка. На място се  предлага разходка с лодка и може да минете през арката и да се насладите максимално на това страхотно място.
Лазурният прозорец (The Azure Window)
Уникално природно явление, което се нарежда заслужено сред най-големите забележителности на остров Гозо. Представлява отсечена скала от варовик, чиято форма наподобява прозорец, откъдето произлиза и името му. Освен самия прозорец, скалите до които се намира, също заслужават да бъдат споменати. Неземно красиво е!
Снимката е направена  през 2015 г. За жалост вече няма как да се види, тъй като на 8.03.2017 год. Лазурният Прозорец в Гозо се срутва по време на силна буря. На пресконференция министърът на околната среда Хосе Ерера заявява, че никаква човешка намеса нямало как да предотврати разрушаването, позовавайки се на няколко проучвания.
Въпреки това има място в България, което наподобява Лазурния прозорец, а именно Тюленово, на север от Варна.
Плажът Ramla Bay
Най-хубавият плаж на остров Гозо  е Ramla Bay. Това е най-големият пясъчен плаж на острова. Характерно за него е червеникавия цвят на пясъка, на който дължи името си. Перфектното място, където да прекарате един слънчев следобед.
Пещерата на Калипсо
  Пещерата на Калипсо - разположена до известния плаж Рамла. Според древна легенда, това е мястото на което красивата нимфа Калипсо, дъщеря на титана Атлант, държала в плен Одисей в продължение на седем дълги години, като му дала обещание за вечен живот.
До входа на пещерата, който е доста тъмен (така че е добре да си носите фенер), може да се стигне чрез криволичеща пътека. Мястото предлага райска панорамна гледка към Ramla Bay.
Xlendi Bay
Друг плаж в Гозо е Xlendi Bay. Малък, но чаровен плаж. Предлага красиви панорамни гледки и залези, особено ако се изкачите по стъпалата до върха на скалите. Иначе е плитко, но наоколо има много ресторантчета и заведения, където човек може да хапне прилично до брега на морето.

Остров Комино се намира между Малта и Гозо. Любопитно е, че площта му е само 3кв.км.  Плажът е съвсем малък и съответно побира много малко хора. Повечето туристи се пекат върху скалите, откъдето пък имат страхотна гледка. Самата Малта не е толкова подходяща за плаж. Твърде малка е, за да побере всички туристи и става твърде пренаселено.
А разположението на остров Комино и формата на Синята Лагуна допринасят за спокойната вода, почти без вълнения. Което пък от своя страна обяснява защо мястото е толкова популярно сред почитателите на платноходките, а ако сте фенове и условията го позволяват, може да се отдадете и на гмуркане.
Синята Лагуна със сигурност е най-посещаваното място на острова. Може да се стигне до нея с корабче или лодка, като от пристанище Cirkewwa е доста бързо. Водата тук е кристално чиста и тюркоазено синя, откъдето произлиза и самото й име.

Синята лагуна е плитка част от морето, затворена между няколко скали, с изумрудено синя вода. Разбира се и всички туристи са „накацали“ по скалите около лагуната.

Марсакслок (Marsaxlokk) - това е рибарско градче, което не е препълнено с туристи, но е известно с добрите си рибни ресторанти. Рибарските лодки са боядисани в цветно като наподобяват на скандинавските . Всъщност това е традиция останала от времето на викингското владение на Малта. След това  Blue Grotto – скален феномен в морето и основна туристическа атракция.

Малта – островът на забавлението.
Статията няма да е пълна, ако не се спомене и нощния живот в Малта, тъй като е известно, че Малта е островът на забавлението. В  St Julian и Sliema, по-специално в квартал Paceville, има страшно много дискотеки, барове и клубове. Голяма част от тях са разположени на една дълга улица в Paceville, като навсякъде входът е свободен и цените на напитките не са високи. Може да се намери заведение за всеки вкус, тъй като предлагат най-различни музикални стилове в отделните заведения. Това е хубавото на Малта - може да задоволи желанията на всеки. И все пак  бъдете готови да станете свидетели на изпълненията на пияни туристи.
Заключение В заключение може да се каже, че Малта е остров, подходящ по всяко време и за всички възрасти. Със сигурност е много привлекателна като дестинация и заслужава да бъде посетена.

Голяма част от информацията е взета от сайта Saveti.bg  https://saveti.bg/malta-i-gozo-zabelejitelnosti/