До Амстердам за малко диамантени спомени

Цикълът на Времето се затвори, Нова година мина и дойде момента да отворим торбата с ланшните спомени. Та ето "накратко проекта ни от 2014-та" както напоследък ни свикнаха да се изразяваме по американски.

Целта на Голямото пътуване през 2014-та беше Холандия или както е правилно да се нарича Нидерландия– долната земя. Холандия се наричали само южната и северна провинции, но повече по навик ще продължим за нуждите на пътеписа да я наричаме така. Много бяхме чели, много гледали и слушали за тези далечни земи и се готвехме за дълъг път предполагащ изненади. Като най-важен момент, за първи път имахме спътници – едно симпатично младо семейство от Варна – Златко и Кремена , които с ентусиазъм приеха идеята ни за това далечно пътуване и не оспорваха маршрута, където и да ни отведе той. Защото, нали разбирате имаше и трети влияещ фактор - GPS-ите, които имат свой поглед върху нещата и всякакси се стремят да го наложат. Семейство Златеви бяха взели на два етапа пътя до Видин и за нищо на света не искаха да заменят спането в кемпер. Очакваше ни неповторимо пътуване.
Подготовката беше подробна. Освен обичайното, бяхме екипирани с радиостанций за връзка без спиране, ботуши и дъждобрани за очакваното дъждовно време по онези ширини, батерии и флашки за фотоапаратите, снабдени с велосипеди , консерви и застраховки за един месец и на седми юни в 8.00 ч. потеглихме от Видин. Ето ни на старта.



Минаваме безпроблемно, без опашки и много формалности сръбската граница при Брегово-Неготин ….



……и с оня познат ви хъс за път и безумен пламък в очите, се понасяме като отвързани хрътки по крайдунавския път за Белград.




Спираме в Неготин за по-евтини цигари „за изпът” и теглим динари от банкомат - за да избегнем разликите в курса при плащанията на магистралите.
До като минаваме сравнително скучният етап до Кладово и се „лепнем” за Дунава ще изложа набързо маршрута:
Всъщност проекта е три в едно:
I. Пътуване до Холандия с етапи:
Сърбия - Белград и Нови Сад
Унгария – само Будапеща
Словения- Братислава
Австрия - на отиване само Виена, Пратера
Чехия - Босковице, Кутна Хора, Прага и някое градче с хубав замък
Германия – Дрезден, Берлин ( и „ Тропическият остров”) и Брауншвайг (само защото синът е бил там на стаж)
Холандия – Наарден, Амстердам, Хага и някое градче на Атлантическия океан - случи се Катуик (Katwijk).
Белгия - Брюж и Бруксел
Люксембург – направихме отклонение зарад новите ни приятели.

II. Рейнските замъци:
Германия – Кьолн , Кобленц, Замъциците на Рейн до Висбаден
III.Романтичният път (Romantishe strasse) – от Вюрцбург до Тисен + Нойшванщайн
Австрия – Залцбург
Словения - Блед и Любляна
Харватска и Сърбия – транзит

Чувствахме се домакини и желаехме да покажем на спътниците ни всички хубави места , които познаваме от предишни пътувания.

Панорамите по Дунава





Катарактите и казаните на Джердапите.





Крепостта Голубац.



Барелефа на Дечебал – вожда на даките.






Неусетно стигаме Белград. Програмата е сгъстена и директно се паркираме под Калемегдан.



От тук се откриват гледки и към Сава и към Дунав и към града. Има хубав парк и голяма експозиция на оръжия от всички времена. Част от изложеното.





Напускаме Белград в късния следобед по магистрала Е75 за Нови Сад( 350 динара =3,5 евро магистрална такса, плаща се на Stara Pazova на 45 км. преди Нови Сад), но се прехвърляме на вътрешен път М22-1 за да влезем откъм Петроварадин. Искахме да погледнем нощният град от височината на крепостта Петроварадин (незабравима гледка, може да я видите в първия ни пътепис от 2011г.), но набелязания по интернет паркинг се оказа фикция и GPS-a ни извежда от града. Ще го видим на връщане.
Продължаваме магистрала Е75 за Сегед и нощуваме на хубава бензиностанция на OMV около Бачка Топола ( С 45*47’41,5” И 19*41’38,2”). Срещу малка почерпка чистачката на закусвалната те пуска и в банята).




На сутринта продължаваме по магистрала Е 75 и плащаме 500 динара (4,5 евро) путовина от Sirig до границата с Унгария.



Унгария е подредена държава с добра пътна мрежа и решаваме да не плащаме винетка ( 14 евро за 10 дена) и да стигнем до Будапеща по вътрешната пътна мрежа, като се наслаждаваме на ландшафта, а той си заслужава. Имат си и холандски мелници даже.










В този етап беше и първото ни разгубване и само случайността ни събра отново, което ни подсети че трябва да разработим някаква система за движение в група и започнахме да набелязваме контролни точки по маршрута, дето да се изчакваме при необходимост.
Били сме в Будапеща, но не и на хълма Гелерт, така че паркирахме направо там. Очаровани сме от великолепната гледка към Дунава, мостовете и целия град.












На върха има мемориал - „ В памет на всички онези, които са пожертвали живота си за независимостта и свободата на Унгария”.






Доволни, „продължаваме напред”. Следващата цел за деня е Братислава , братиславския „Hrad”, но докато намерим паркинг вече свечеряваше. Това за съжаление се отрази на качеството на снимките. Обещаваме вече да си купим нов фотоапарат



Братиславския Храд – най-високата точка на града. Разположен е над Дунава и от тук се открива панорама към града, Австрия и при ясно време чак до Унгария. В него се помещава Националният Словашки исторически музей, Съкровищната палата, та чак и словашкият парламент.



Гледката от терасата на замъка е великолепна, но не стреляйте по фотографа, той разчита и на вашето въображение.




Моста над Дунава с „чинията” – ресторант на кулата – архитектурния символ на Братислава.
В подножието на замъка има множество романтични старнни таверни , където сервираха почти чехска бира и за мезе пържени пилешки крилца. Младежи и кучета , както и преди триста години, кротко коментираха ежедневието и недоумяваха защо мацките и кучките не си падат по простите човешки удоволствия.

А ето и върха на фотографията, която може да се нарече например „Вечерна импресия през погледа на закъснелия съпруг”. Я па я…… чак хлъцнах от кеф.


Напускаме Братислава вече съвсем по тъмно и след кратки лутания , откриваме един „Parking fur gaste” вече на австрийска територия, в центъра на Maria Ellend, който определяме като нашето място за нощуване. ( С 48*6’35,6” И16*41’11,7”).
 


Нощуваме безметежно и на сутринта бързичко се стягаме и първи се юрваме да търсим бензиностанция с тоалетна. В крайна сметка гордо паркираме в Пратера, като стари виенчани, довели роднини на панаир.
Не че няма какво друго да се види във Виена – тук са Винер Щадс Опера, Карлс плац, императорския дворец Хофбург, градинката с позлатеният Моцарт, дворците Шонбрун и Белведере със зоологически, ботанически, френски и англииски градини, Ринг щрасе, Грабен щртасе, Кирстнер щрасе, катедралата „Свети Стефан” – Стефансдам, Донау канал, Опен Бус Тур и много, много други забележителни места, но като най-ненатоварващо определихме посещението на увеселителния парк Пратер.













Човека ми даде да подържа рибата



Само тук, във филиала на „Мадам Тюсо” може да се здрависате с Арни. Входа е 38 евро, но включва и 13 други атракции.





Взимаме си и довиждане с Арни още на входа и поемаме към Чехия. Пак спестяваме винетка ( 14 евро) - пътя до Бърно ни казаха че не е магистрален.
Бърно – вторият по големина град на Чехия минаваме транзит и правим грешка. Забележителни тук са градския център, катедралата св.св. Петър и Павел, замакът Шпилберг (бивш кралски дворец, след това страховит затвор, сега музей със запазени килии и инструменти и стай за мъчения) , подземията на Бърно – вторите по големина в Европа след катакомбите на Париж , отворени за посещение под Зеленчуковия пазар. Други места са Вила Тугентхад – паметник на ЮНЕСКО, астрономическият часовник, Моравският карст с подземни пещери и подземната река Пунква, по която можете да се разходите с лодка, Славков у Брна – бившият Аустерлиц, където Наполеон побеждава австрииците и руснаците има великолепен замък - не ги пропускайте, ако минавате наблизо. В Бърно е и супер модерната Галерия Ванковка и модерни магазини на Теско и др.








Целта ни обаче е живописното градче Босковице, на 41 км. северно от Бърно. Толкова е красиво, че навремето си тук се е оженил Георги Димитров за еврейката Роза или поне къщата и е в” Еврейската четвърт”. Има още красив замък в стил ампир, полуразрушена крепост на фамилията Босковиц , арборетум (ботаническа градина) и др. Особена атракция тук е каубойското градче Вестернове местечко ( Westernove Mnestecko - С 49*29’39”, И 16*40’55,5”), но първо нощуваме в къмпинг в Бенешов ( Benesov - С 49*30’38” И 16*46’25,4”) за 15 евро, ток, вода, баня.

Къмпинга в Бенешов, най- близкия до Вестернове местечко. Управлява се от семейство чех и холандка, които обаче не можаха да ни насочат към интересни места в Холандия.









Вестерново местечко е на 5-6 км. от къмпинга, но се подхожда от Босковице. Представлява градче от Дивия Запад в мащаб 1:1, може би още от времето когато  е сниман чехският уестърн  „Лимонадения Джо”, с персонал от каубой и индианци, където можеш да пояздиш мустанг, да постреляш с лък или пушка, да посетиш родео, да участваш в нападение на форт или банка или просто да пийнеш в saloon-a и всичко това с оригинални дрехи и оръжие, срещу съответното заплащане разбира се. Разглеждането му обаче е безплатно. Голяма атракция за малки и пораснали деца.














Така се извозва поредния обесен





Еврото тук не върви, защото в градчето се разплаща с местни долари, а те се купуват само с чехски крони. Е, могат да ви обменят, но не във ваша полза. Поради ранният час, повечето от атракциите още не са започнали, а и персонала още е махмурлия.
Пропуснах да снимам много неща, включително индианското селище - свършиха ми батериите.
Следващият град Храдец Кралове, не беше добро попадение, или както ни казаха в туристическото бюро – няма нищо за гледане. Заложил бях на името, което в превод значеше Замък на Кралицата ( а не Град на Кралете както звучи). Това е хубаво, чисто и подредено градче, но май единственото в Чехия без замък и ето всичко, което видяхме.
    Главният площад Велке намести с градската черква и кулата-камбанария Бяла кула. В центъра на площада има чумна колона от 1717-та година.







Барокови къщи на търговци



Реставрираното старо кметство





Пътуваме към Кутна Хора – известно градче на около 40 км. от Прага към което има и влакове няколко пъти на ден. Името се превежда и като „прорязаната планина”, зарад най-големите сребърни рудници навремето си в Австро-унгарската империя. Но и друга е славата на градчето – църквата-костница „Вси Светии” в предградието му Седлец ( С 49*57’37,2”, И 15*17’20,3”) . През тринадесети век тук се завръща абат от поклонение в светите земи. Той донася пръст от гроба господен и я разпръсква в местното гробище. От тогава то и катакомбите на изоставените рудници стават желано място за погребения на цяла Бохемия. Докато на един дърводелец не хрумва идеята да оползотвори натрупаните кости, като украси по ужасяващ начин местната църква. Чехите имат странно чувство за хумор. Използвал е костите на около 40 000 скелета и се е получило това:



Посетителят се подготвя още от входа , който е 90 крони, около 4 евро..







В този полюлей е вложена всяка кост от скелетите.





За да го докарат до 40 000 скелета в четири камери са струпани ей такива купчини.







Май вече бяхме започнали да се вписваме.



Купуваме сувенири, с облекчение излизаме от „катакомбата” т.е. криптата и поемаме към Златна Прага. Няма да имаме време да разгледаме този ден Прага и отсядаме по светло за 17 евро в къмпинг „Сокол” ( С 50*5’19”, И 14*35’) . Хубав къмпинг, на трети картофен пояс на Прага, настаняваме се до басейна, и времето топло, хубаво. Ето ти една хубава диамантена вечер с приятна вечеря край вода и интернетвръзка с БГ.
На сутринта бързо топим 17-те километра до центъра. Трудно намираме място за паркиране , но решението се оказва в двора на пражката митница(!). Срещу легитимно и подобаващо заплащане разбира се.
Прага е може би единственият град за който няма отрицателни отзиви! Може да си респектиран от Виена или Париж и въпреки това да не ти харесат или да не оправдават очакванията, но в Прага някак се диша леко. Особено като се сети човек за пражката бира и стотиците кръчми и пивоварни в квартал Рижков например. Или Карловия мост и музикантите. Набелязали сме за нашите приятели Вацлавски намести, Старе место, Карлов мост, дворецът Храдчани , но натоварени от костницата те решават да разпуснат малко с шопинг , а пък ние след разходка бяхме набелязали да пием по една уникална чешка бира „У Флеку”.
Вацлавске намести – главната чаршия на Прага започва от сградата на Националния музей, площада със статуята на крал Вацлав и води с продълженията си до Старото кметство с часовника Орлой на Старе место. Един от най-красивите булеварди в Европа , лично за мен – по-добър от Шан-з-елизе.






Старото кметство с уникалния часовник Орлой на Старе место.



„Стареместке намести” и църквата „Св. Дева Мария пред Тин” с характерните камбанарии – архитектурният символ на Прага. Катедралата на Прага „Св. Вит” е в Храдчани.







Карловия мост е един от най-старите и красиви мостове в Европа, а отсреща е Храдчани – най-големият кралски дворец в Европа. Моста е построен по подобие на Регенбургския.







Не пропускайте поменника на св. Ян Непомук – хвърлен от този мост през 1393 г. Според легендата желания се сбъдват, ако поставите една ръка на кръста , а другата на една от звездите около главата на светеца.





Моста има своя неповторима атмосфера и е място за поссещения по всякакъв повод.







Нашата специална цел в Прага бе култовата бирария „У Флеку” – най-старата с лиценз за производство на бира от 1499г. . с 1 200 седящи места. Произвежданата и сервирана тук тъмна лютива бира не се изнася и не се предлага никъде другаде. Помолихме да ни налеят в шишетата за вода, за да занесем и на нашите спътници, но сервитьора се върна с отказ.



Намира се на ул. Кременцова 11, малка уличка, успоредна на река Вълтава
( С50*4’43,9” И 14*25’1,6”) близо до центъра, Карлово намести, Ботаническата градина, спирка на метрото „Mustek”




Вътре в четирите салона и двата вътрешни двора, жива музика изпълнява шлагери от всички времена и региони. От снимките в интериора сполучливи се оказаха само клиповете. При следващото идване ще търсим „У Калеху” – любимата кръчма на Хашек и Швейк на ул. „Na Bojisti” 12-14.
Тръгваме си доволни от Прага в посока Германия – Берлин, избягвайки чехската магистрала защото нямаме винетки, но след границата се включваме в немската. До кога ли ще го можем без винетки?! Спим на тир-паркинг с вода и тоалетни ( С 51*11’, И 14*19’51”) след Bautzen. Дрезден решаваме ме да пропуснем – само Цвингера изисква най-малко ден, а програмата е натоварена. 
 На другата сутрин на пътя ни е берлинския „Тропик айланд – Тропически остров” ( С 52*2’20,9”, И 13*44’54,7”) . Представлява сполучливо пресъздаване на атмосферата на тропически остров в закрития обем на огромен хангар за дирижабли от времето на Първата световна.









Имаше езерца за водни и слънчеви бани, сауна ландшафт, разходка из тропическа гора и всичко това за 42 евро на човек за цял ден. Е…. кой колкото издържи. Тук можеш да си наемеш даже тропическо бунгало с пълна мебелировка за почивка. Атракциона е особено популярен през зимата и за това има отделен пътепис от колега във форума.
Продължаваме към Берлин и скоро паркираме на огромен платен паркинг на Карл-Маркс Алее близо до Александер плац с телевизионната кула, почти в центъра.
Тук за първи път велосипедите влязаха в употреба, но от тях се възползваха само по-младите от нас. Ние пешеходците се разходихме до телевизионната кула, но ни се видя висока – 24 евро на човек и два часа чакане и решихме да продължим към Бранденбургската врата – Чек пойнт Чарли до 1989г. Намира се на 2.5 км. западно по чудесния булевард Унтер ден линден („ Под липите”).

Телевизионната кула ( 368 м.) беше в Источната част и се намира на Александар плац, наречен на руския цар Александър I при посещението му в1805 г. В сферата под иглата има въртящ ресторант с прекрасна панорама на града. Бил съм там преди…..






Карл Либкнехт щтрасе е още в соц стил и преминава в Унтер ден линден щрасе





Отсреща е мемориалът на Маркс и Енгелс!!! Мисля, че имаше и музей.



Берлинската катедрала „Протестант св. Петър” на река Шпрее.



Тук реката се разделя на два ръкава и формира Островът на музейте.



Старият музей и Лустгартен пред него.



Тази великолепна част от Берлин от Берлинер Дам до моста Шлосбрюке е на Островът на музейте в река Шпрее. Изграждан е сто години ( от 1824 до 1930) и на него има пет големи исторически музея и множество други забележителности. Срещу Хумболт бокс, следват моста Шлоссбрюке, Берлинер Опера ( има още една Дойче опер Берлин, но тя е на Бисмарк щрасе), Хумболтовият Университет, Старата кралска библиотека - Тук обаче ни звъннаха и трябваше да се връщаме, пък и ние се изморихме. За тези обаче, които ще имат повече време , ще кажем че малко ни оставаше до Бранденбургската врата, нещо като берлинският вариант на парижката Триумфална арка, а съвсем близо до нея е великолепната сграда на Райхстага със стъкления купол, но снимки ще покажем при следващото ни посещение.
Напускаме Берлин с убеждението, че пак трябва да минем от тук, пазаруваме в попътен ALDI в Michensdorf и попадаме на цял комплекс магазини, включително и от веригата „KIK” с много изгодни цени, което дава и старта на Голямото Европейско Пазаруване 2014. То не щеш ли хранителни стоки, то цветя, то детски дрешки, играчки, юношески дрехи, дрехи за възрастни без грам китайско, но на китайски цени. Ако правилно съм разчел монитора на пътуването, координатите са Luckenwalder strasse 4 ( С 52*17’35.3” И 13*2’59”) , но адреса е този (дешифрирахме го от касовите бележки, да пазим ги още) и е в околностите на Потсдам. Доволни от покупките, продължаваме в късния следобед и нощуваме на голям паркинг със заведение в околностите на Helmstedt ( С 52*13’17”, И 11*3’15”) . Тоалетната е 0,70 евро.
На другата сутрин, 16 юни – понеделник прескачаме Брауншвайг , разглеждаме от колите Оснабрюк и целим до вечерта да стигнем до Амстердам.
Навлизаме от Германия в Холандия при Alte munce около Losser и пейзажът се променя. Малко след табелата изчезват и широките магистрали. Заместват се от главни пътища, двупосочни и пак добре поддържани.








Гледките по пътя стават характерни за Холандия, но все още не виждаме вятърни мелници( от шестте хиляди все пак са запазени хиляда) и канали над пътищата. В стремежа си да ги открием, се отклоняваме малко от големите пътища и забиваме в провинцията. Докато в едно градче ( Hilversum), се натъкнахме на улици в ремонт, GPS-а се побърка и започна да повтаря „Обърнете където е възможно” и веднага след това „Карайте 40 километра”. Това доведе до поредното ни разгубване, но имахме вече опит от предишните и си бяхме набелязали контролна точка в Наарден. Само че тази точка се оказа 100-тина метра встрани и пропускаме уникалната звездовидна крепост в градчето. Ето какво трябваше да видим и горещо ви препоръчваме.Това са точните координати – С 52*17’42”, И 5*9’45”. Снимките са снети от интернет.













Крепостта е единственият останал до наши дни холандски бастион и единствената със звездовидна структура, въпреки че съм виждал в интернет подобна и в Словакия. Тя е пазила единственият път към Амстердам от изток и историята и е вече на седем века. Разработена е в хексагонна форма по италиански образец, поради появата на оръдията. Така всеки лъч пази и се пази от съседните. В един от бастионите се помещава Нидерландския крепостен музей ( Vesting museum), от който има достъп до тунелите и казематите на крепостта . Заслужава си да се види и Голямата църква – Grote Kerk, с паметника на Ян Комениус ( чехски духовен деец и педагог, участник в чешкото въстание от 1621 г., първи президент на Харварския университет, работил и тук и починал в Амстердам). Наарден е на 30-тина километра преди Астердам.
В Амстердам пристигаме на свечеряване и не можем да намерим набелязания къмпинг „ de Badhоeve” ( С 52*23’4”, И 5*0’47”) – някой от мостовете на каналите се оказаха затворени за превозни средства. Но докато се лутаме, попадаме на по-близкия до центъра, къмпинг „Gaasper” в Gaasperpark на Gaasperplas (С 52*18’45.5”, И 4*59’26.2”) пак от веригата ACSI camping и до станция „Gaasperplas” на метрото.




Нощувката е 17.60 евро, като тук влиза и жетон за банята с пет пускания на топлата вода!!! Обслужва се от любезно възрастно семейство, от които на другия ден взимаме карта на Амстердам, билети за близкото метрото( по 1.5 евро на човек в една посока) и билети за червеният „Oupen tour” , по 24 евро на човек за 24 яаса , общо 51 евро.






Достигаме, така да се каже дестинацията. Вземаме си душ за добре дошли, но времето след Прага застудява и вали, и тази вечер не можем да правим софра навън. Къмпинга е хубав и добре уреден без да е луксозен.



На сутринта плановете ни са различни – семейство Златеви решават да се интегрират в холандското общество, като почувстват Амстердам отблизо и тръгват с велосипедите, а ние имаме билети за обиколния автобус и се отправяме към метрото.
Тези май не са доволни от разходката.



Станцията "Gaasparplas"на метрото e на 10-тина минути път пеша. От тук е и велоалеята за центъра.




След около половин час, слизаме на Амстердам централ – някогашната ж.п. гара на града и една от исторически първите постройки. Изградена е в типичният за града архитектурен стил Холандски ренесанс Амстердам, подобно на Венеция е построен на отвоювана от морето суша и за това старите сгради, включително Централната гара са построени върху набити дървени пилони, които освен поддържаща имат и ролята да изсмукват влагата от основите. Амстердам е официалната столица, докато Хага е седалище на краля Вилем Алексантър и правителството, т.е. административна столица. Холандия е едновременно парламентарна република и конституционна монархия според Wikipedia-та.








Сградите, поради естеството на терена нямат мази и складовите помещения са на тавана. По тази причина на покривите са вградени специфичните трегери за макари и лебедки, с които се повдигат товарите до широк прозорец и от там се свалят до точния етаж. Това важи и за по-новите сгради.




Излизаме от метрото на площад Stationsquare , площада пред централната гара, откъдето тръгват всички маршрути и се намира Туристическото бюро. От тук тръгва и нашият обиколен „Hop on - hop off” (букв. Качи се –слезни) автобус. Пиша подробно, щото може и да има хора които още да не са ходили в Амстердам и да не знаят, че и там е като на другите места




До като чакаме се оглеждаме и първите ни възприятия не са особено впечатляващи. Виждаме един забързан, зает със себе си град, малко мрачен от дъжделивото време и много разнообразен по етнически състав. Евроафриканците особено контрастираха със сивото утро и изглеждаха съвсем не на място в тукашната динамика. Наблизо бяха няколко закусвални на араби, мяркаха се китайци и японци и местните като че ли бяха малцинството. Малцинството от пешеходците, защото тук преобладаваше племето на велосипедистите, което те изпълваха. А когато се зададеше глутница велосипедисти всичко им даваше път – колите набиваха спирачки, ватманите на трамвайте ужасени натягаха спирачките без и да посмеят да звънят, пешеходците не смееха да използват предимството си на пешеходните пътеки. А племето на туристите, за разлика от другите столици тук въобще не се забелязваше.






Автобуса тръгва по разписание, дават ни по една карта на маршрута и слушалки за аудиогида, персонала е любезен и скоро ни запомнят с нашите многобройни качвания и слизания. В брошурката пише, че с един билет могат да се ползват три линии със 16 спирки. Ще споменем, че има и друг начин за разглеждане на този град със 160 канала и 1000 моста – с туристическо корабче от водата, а и трети начин - имало фирма „Flaing Duch” (Летящият холандец ), която оперирала с автобуси-амфибии. Още в къмпинга ни казаха, че в Туристическото бюро можем да сменим билетите си за някоя от тях, но ние си останахме на традиционното.

Туристическото бюро , гледано откъм канала. Отзад е цялостният корпус на Централната ж.п. гара.






Правим една пълна обиколка за формиране на общо впечатление и избор на спирки.Амстердам е разположен около делтата на река Амстел , откъдето носи и името си – първоначално Амстел дам (бентът на река Амстел, който сега е под кралския дворец на площад Дам). Изграден е на отвоювана от морето суша и изобилства на отводнителни канали, които в стария център са концентрични. Известен е и като Северната Венеция.





От площада пред гарата започва и булевардът „Damrak” – главната чаршия на Старият град.



Църквата „ St. Nicolas” – най-голямата в града.



Еврейският исторически музей в еврейският квартал „ Jordaan” в центъра на старият Амстердам





Улица от еврейския квартал „Jordaan” Тук някъде е и къщата-музей , където се е крила 13-годишната Ане Франк, загинала в концлагер, но оставила своя дневник.



Световното по футбол беше в разгара си, и Холандия е един от претендентите.



А този красив, личен палат със кралските знамена се оказа „Амстел хотел”. Изглеждаше ми като един от четирите двореца на кралица Беатрикс, която абдикира в полза на сина си през 2013-та година, но не е. Холандския бизнес е с размах.



Пивоварната на „ Heineken” и Музеят на бирата. Главният офис на фирмата е наблизо и изглежда като горния палат.





Китайският квартал в съседство с Червените фенери



Кварталът на „Червените фенери” Де Вален (de Valletjies) се намира в центъра на старият град където преди са били складове , зад катедралния площад Дам, около улиците „Oudezijgds Voorburgwal „ близо до Ауде Керк и „Oudezijds Achterburgwal” ( С 52*22’22”, И 4*53’53”). Явно открай време Мария Магдалена е под църковен чадър.

. Култовата кръчма „Old sailor” при червените фенери






Явно бранша е в криза – тук се търсят наематели на много „офиси”









Не забелязах да е забранено фотографирането в квартала, имаше много туристи с фотоапарати, но бизнесдамите се скриваха, щом видеха насочен обектив. Зад една витрина видях сочен задник, който се въртеше предизвикателно и понечих да го документирам за жълтата фланелка на форума за най-добра фотография на годината, но съществото ме усети и се извърна…. Още го сънувам…. Това беше някаква зверска физиономия на ямайски марон с неопределена сексуална ориентация, а песникът му изтрещя като топовен изстрел върху блиндираното стъкло. Инстинктивно се сниших и пропуснах снимката на годината, щастлив все пак че стъклото устоя. Повече снимки тук спрях да правя.




Тук някъде е и единствената статуя на проститутка, поръчана от бивша мадам, радетелка за правата на нощните труженички, както и музеят на секса, музеят на еротиката, музеят на хашиша и марихуаната, еротичен театър и др. подобни.

Фабриката за диаманти на „Gassаn” ( С 52*22’11”, И 4*54’14”) . Посещението влиза в цената на обиколката на опен тура и е уникална атракция, върха на сладоледа.
Млада, делово облечена дама повежда групата и с вещина показва технологичният процес. Не е желателно да се използва светкавица при фотографирането, защото се осветяват очите на ювелирите. После в специална зала най-интересното - обяснява с нагледни материали (колекция истински диаманти) как се окачествяват и оценяват готовите брилянти. Важен е цвета, каратите, броя на фасетките по специална таблица.. Разбира се продават и продукция – изчислихме че 0.1 карат е 400-500 евро, ако не грешим












Това са инструментите и етапите на обработка на един диамант. Ако някой има повече необработени диаманти да ги праща, докато не съм забравил как става.





Тук е правена и короната на кралица Беатрикс. Впрочем след абдикацията тя пак носи титлата принцеса. Има и специален Музей на Диамантите, но на друго място на площад Музеумплейн, до музея на Ван Гог, а за тях не остана време.



Изхода е през голям магазин, където могат да се купят брилянти „на фабрични цени”, както и часовници и бижута украсени с диаманти.

Излизаме от диамантената фабрика и ни черпят кафе, с надеждата, че това ще ни даде време да размислим и се върнем за покупка. Не успяват - ние държим на българското. Товарим се на автобуса и продължаваме обиколката.
Вход към Вертхайм парк (Wertheim park)



Амстердамската „Art Zoo” зоологическа градина е една от най-старите и най-богати в Европа.



Амстердамският „Tropenmuseum” – тропически музей, наследник на харлемския Колониален музей. Разкрива историята на колониална Холандия и културата на народите.



Единствената вятърна мелница, която видяхме бе тази в центъра на Амстердам





Туристическото бюро , гледано откъм канала. Отзад е Централната ж.п. гара.



Плаващ китайски ресторант



Градската библиотека и научната експозиция NEMO в далечината






NEMO – музеят на науката и техническите постижения е архитектурно оформен като заседнал кораб. Вероятно е търсена някаква символика.






Музеят на корабоплаването в сградата на старият арсенал – най-богатият в света. Вход 16 евро.





Купихме сувенири и изморени от обиколката сядаме на каменна пейка пред гарата. Усещаме сладникавата миризма. До нас са група пубертети , типичните smokers – пушачи на марихуана. Миризмата на марихуана преобладава в града. Дори един вестник за туризъм „Амстердам” от който сега черпя информация все още „ухае”, навярно там от дето го взех се е продавала и трева. Когато я разпознаеш, започваш да усещаш пушачите от сто метра. Не трябва да си полицейско куче, за да разбереш в кои магазинчета се продава лека дрога.
„Употребата на наркотици е официално забранена в Холандия. Пласирането на наркотици е сериозно престъпление, а покупката им на улицата е незаконна. Но в лицензирани помещения - кофишоповете, Амстердам позволява да се продават наведнъж до 5 грама и притежание до 30 грама на хашиш и марихуана за лична употреба. Не всички общини в Холандия са толкова либерални колкото Амстердам, когато се отнася за пушенето на канабис. Дори и в Амстердам не се толерира пушенето по улиците, в кафетата или в трамваите и влаковете. Притежанието на тежки наркотици като хероин, кокаин и екстази е престъпление” http://www.nasamnatam.com/grad/Amsterdam.html




Разбира се има още много каво да се види в Амстердам, но за един ден толкова.
Прибираме се късно вечерта, когато и персонала си е отишъл. Спътниците ни са много предвидливи и отзивчиви и ни дават единия си жетон за банята.
На другата сутрин поемаме през Харлем за океана.




Зареждаме на близката бензиностанция и доверявайки се на GPS-ите поемаме на запад. Предстои ни първа среща с Атлантика и за целта бях избрал на своя отговорност, чрез Google world градчето Катуик.
 Предстои ни първа среща с океана и за целта бях избрал градчето Катуик (Katwijk) заради големите плажни ивици и достъпът до морето. Пътува се спокойно, по хубави пътища и умерена интензивност на движението



В цяла Холандия обаче трябва да се внимава за изненади с велосипедисти.



Холандски пейзажи







Ферма с оранжерия /i]



[i] Тези помпени станции са изместили холандските „вятърни мелници”, всъщност отводнителни помпи с ветрозадвижване. Оглеждаме се за старите ветрогони, но никъдеги няма. Спътниците ни казват че вече са виждали, но ние още не сме.



Градчето Аалсмеер е украсено като за световно, течеше Мондиал 2014 и Холандия печелеше.



Пристигаме в Катуик ( С 52*12’20”, И 4*23’50”)



Катуик е 63 000 – ден град, общински и курортен център, разположен на 16 км. северно от Хага, там дето река Старият Рейн се влива в Северно море. Въпреки мащаба си в него преобладават триетажните сгради, като няма по-високи от пет етажа. Градчето е много чисто и подредено, на страни е от комерсиализацията на големите курорти и е запазило духа на 50-те години. Исторически е построено върху основите на римски военен гарнизон Лугдунум, но името си дължи на по-късно заселилите се германски племена „хати”. В регистрите се появява през XIII-ти век . През втората световна война е бил евакуиран поради изграждането на Атлантическият вал. От тук тръгва трансатлантическият подводен кабел ТАТ 14. Има три музея и е най-големият холандски град без железопътна линия и гара. Има също и три къмпинга (един е на плажа), но не успях да разбера порядъка на цените.
Като специфичен морски курортен център, в него цари спокойствие, уют и безгрижие.

Крайбрежният булевард предлага малки хотелчета и квартири.










Бързаме да видим океана и паркираме в началото на крайбрежния булевард.
Плажната ивица е широка, но в средата на юни е все още студено и курортистите само се разхождат. Мястото е известно с големите си вълни и при подходящи условия тук се провеждат състезания по сърфинг от световен мащаб.






Естакадата над дигата.





Малко разочаровани от студеното време си вземаме довиждане с океана и „забиваме” в градчето. А имахме намерение да поплуваме в Атлантика…..
Влизаме през рибарската част на града Katwjik aan zee. Реновирани къщи.







Автентичен производител на дървени обувки, които тук наричат „кламп ” ( klomp) . При нас са известни със френско-белгииското си название „сабо” ( sabot). Използувани са още в началните векове в кални и мочурливи земи, докато не се изобретява гумата, галошите и шушоните.




„Моряци, очакващи заминаване” – напомня за близкото минало на градчето. А може би и настояще.



Центъра е много шикозен. Изобилства на малки бутикови магазинчета и уютни , лакирани кръчмички, в които всички се познават.







Част от холандската традиция….




Тук изглежда се провежда биреният фест.



Още една холандска специфичност -Църковно християнско училище” Христос Лука”. Изглежда много старо, но превъзходно поддържано.



На тръгване минахме покрай тези чудеса.” Евакуация, разрушаване и реконструкция” се нарича композицията и може би формулира девиза на града.



А това го приехме като „ Чао, и пак елате”.



От тук се отправяме за Хага – седалището на краля и правителството. Дълго търсим безплатно място за паркиране и се отдалечаваме от центъра. Паркираме на Lekstraad – голяма улица, успоредна на ж.п. линиите и с ниши за паркиране.
Тук ни забелязваме една местна инициатива, която другаде не се среща. Надписите над това магазинче гласят „ Гаражна продажба. Вие носите – ние продаваме” и от долу „Спестовност” – хубава холандска инициатива и то в един от най-богатите и аристократични европейски градове.





В интернет няма много информация за Хага и нямахме големи очаквания, но мислехме да хвърлим око на кралския дворец , международния съд и евентуално още нещо и да продължим. Най-характерната сграда наблизо бе Централната гара и се отправяме към нея. Колкото повече я наближаваме, толкова по-изненадани ставаме. Архитектурата около гарата е зашеметяваща.








Това пред гарата е гараж за велосипеди, като велосипедите висят на куки.





И тук има канали.



Навлизаме в центъра и архитектурните изненади не спират.









Минаваме и по нормални улички.



Хагският търговски център Passage , ЦУМ с други думи.






Изглежда тук почти не пазаруват. Влязох в магазинче за цигари да търся тютюн, а продавача ме пита „ Скъпо ли ти е? И на мен ми е скъпо.”



Голям магазин за маркова мода „The Sting” ( „Ужилването”) на старият пазарен площад „Grote markt". Наистина голямо ужилване. Някой от нас пазаруваха там, те ще ви разкажат. Иначе вътре е супер.







А отвън средната класа си пие кафето и наблюдава Европа, дошла им на крака.



Министерството на правосъдието, може би и Върховният съд, но не и международния съд, той е на друго място.







Паметника на Вилем I Оранжски. Хагският площад се подготвяше за кралска церемония. Може би и за джаз феста „ North sea” – най-големият в Европа, който е обикновено през юли, но той от 2006 –та година се провежда в Ротердам.
Двореца на кралската фамилия се намира извън града, но ни казаха че не е туристическа атракция и папараци не се допускат.







Международният съд се помещава в Двореца на мира „ Peace palas”, построен от Андрю Карнеги. Същият стоманен магнат, на когото България дължи голяма част от днешната си територия, а можеше и повече. http://bg.wikipedia.org/wiki/Андрю_Карнеги





Пред него гори Световният мирен пламък, запален от огньове, донесени от пет държави през 1999г. Ограден е обаче от камъчета, донесени от 146 държави и надлежно описани и номерирани.







Хага наистина е една впечатляваща галерия на модерната архитектура на открито.

















Отново се връщаме през комплекса на гарата.







Напускаме Холандия и се отправяме по магистрала А16 към Белгия, където ще търсим Брюж.
 




Спим на голяма отбивка с паркинг и бензиностанция след Дордрехт до Wiilemsdorp. (С 5144’04”, И 4*37’56” ). Тук река Маас се влива в Рейн, а пък той прави делта в Северно море.





На сутринта минаваме покрай Ротердам, за което не съжаляваме ( казаха ни че е предимно индустриален и пристанищен град) и минаваме без спиране почти през центъра на Антверпен – за което съжаляваме. Но имаме още много път и точки по плана.
Тунел „Кенеди” - магистралата минава под река Шелда при Антверпен






Тук всеки стълб си има ветрогенератор - ето това е високият стандарт.



Това успяхме да снимаме от Антверпен – световният диамантен център. Пишеше някъде, че поел пътя на модерно развитие и станал безинтересен. Може би трябва да се провери?!





Завиваме около Гент– също интересен белгийски град и по Е40 тръгваме на запад. По този път след това ще се върнем за Брюксел.
Завод на Харли Дейвидстон в предградията на Брюж.




В Брюж пристигаме по обяд и „акостираме” до една старовремска яхта в старият град – пак на канал. Според конструкцията е от началото на миналия век, около 100-годишна.



Казват, че който не е видял Брюж, не е видял Белгия. И той като другите градове в региона изобилства на канали. Обиколихме само староят град – много романтично място със запазена готическа архитектура от ХIV-ти век. Градът е създаден през IX-ти век като крепост за защита от викингите. Сега има около 120 000 жители.



Катедралата, чието име в превод звучи така – „Катедралата на нашата мила господарка Дева Мария Богородица” е една от най-високите тухлени постройки в света. Кулата и е висока 122 м. В олтара се съхранява статуя на Мадоната на Микеланджело.







В тези магазинчета се продават „образци” брюкселска дантела на брюжски цени за които от бабите около Александър Невски може да се купи дантелен комплект за хол.





Брюж е едно от първите места в Европа в които започва да се произвежда шоколада. Магазинче от веригата „Шокохолик” – трябва да се посети .



Славата на Брюж е и в бирата. Произвежда се открай време в околните Траписки манастири, които първи започнали да прибавят хмел. По начало в Белгия се произвеждат най-много видове бира, но най-старата е „Брюж Трапис”. Известна марка е „ Брюгзе Зом” (Брюжки глупак) на пивоварната „Де халве маан” (Полумесец). В града има и музей на бирата, а това открихме ние – Бирената стена, която „онагледява” асортимента.







Тук механичен човек бие звънец и подканя да дегустирате бира в шикозното Grand beer cafe. Всяка марка бира се сервира в своя оригинална чаша.



Градът може да се разглежда и така.



Площад „Бург” и базиликата Сен Сан - „Heilige Bloed Basiliek” (Светата кръв) в която се пази стъкленица с кръвта на Христос. Казват че от нея започва легендата за Светия Граал.



Архитектурен символ на Брюж е двореца на губернатора с кулата Белфай с височина 80 м. и един от най-големите карийони (музикален камбанен ансамбъл) със 47 камбани . На същият площад „ Grote Markt” е и Палатата на управата на Фландрия, която е възстановена от нула в началото на миналия век.











Из лабиринта на Старият град направихме на връщане състезание по ориентиране между карта и GPS. Навигацията спечели „с една капа преднина” и то защото имаше капа. ….и се виждаше от далече.






Сбогуваме се е Бруж, като отнасяме още един диамантен спомен и няколко сувенира. Пленително място е старият град, за който казват, че ако Микеланджело сега пожелае да види своята Мадона, спокойно ще се оправи до катедралата от всяка точка – нищо тук не се е променило за последните 500 години.
В Брюксел стигаме в късния следобед и бързаме към площада „ Grandе Place” ( по френски или Grote Markt по нидерландски – двата основни езика тук) – най-красивият на света според класацията на „NasamNatam.com” на десетте най-красиви.
През 1695г. Людвиг XIV-ти подлага на 3-дневен артилерийски обстрел града, в резултат на което се стига до нов градоустройствен план и оформянето на площада. Той е с размери 110х 68 м.




След обстрела оцелява само частично сградата на Кметството, с 96 метровата кула и златна статуя на арх. Михаил убиващ звяра. Не може на се обхване в един кадър.





В противовес на разкошното кметство херцозите, на мястото на хлебопекарна (Къщата на Хляба) издигат в късно-готически стил, Къщата на Краля , където никога не е живял крал. Сега тук е музеят на Брюксел и се съхраняват и костюмите на Пикаещото момче.





До Къщата на краля са къщите на гилдийте: къщата на художника, къщата на шивача, къщата на пивовара, къщата на лодкаря …ресторант „При белият лебед”. Все стилни барокови сгради с еднаква височина.



Тук продължават с Къщата на търговците, Къщата на мореплавателите и т. н.



До тях е Къщата на херцозите на Брабант




Тези къщи са в ремонт, но сега май са луксозни хотели.






Този площад, освен че е красив, всяка четна година през юли става арена на най-голямото цветно изложение. Тогава тематично се изработват картини от цветя и площада става огромен цветен гоблен. Ние бяхме подранили и не можахме да видим това чудо.


Десетте най-красиви площада според:
http://www.nasamnatam.com/statia/10_te_naj_krasivi_ploshtada_v_sveta-1140.html

1. Брюкселският Гран Плас
2. Червеният площад - Москва
3. Джемаа ел Фна - Маракеш, Мароко
4. Площадът на имамите – Исфахан, Иран
5. Площад „Свети Петър”- Ватикана
6. Староместки площад – Прага
7. Площадът на борсата – Бордо, Франция
8. Площадът на революцията –Хавана
9. Площадът Сокало – Мексико, Мексико
10. Тянанмън – Пекин и Навона – Рим

Пратихме и ни е седяща делегация





Катедралата „Св. Михаил и света Гудула” , наподобява парижката Нотр Дам



Точно пред катедралата в малка градинка се намира и паметника на крал Бодуен I. – оглавявал страната 42 години до 1993г. и починал от сърдечен удар на 63 години. Много обичан в страната, и уважаван навън.





Чак на смрачаване, след като питахме един таксиметров шофьор, успяхме да открием Пикаещото момченце или както тук го наричат – Manneken Piss или Petit Jolien на френски. Тази малка бронзова статуя е символът на Брюксел и една от историческите забележителности. Разположен е в близост до площад Гран Плас , дето се пресичат Rue de l’etuve (Stoofstraаd) и Rue du Chene (Elcstraad) С 50*50’41.7”, И 4*20’59,4”).
Поставена е през XIV-ти век за да припомня случая, когато в едно сражение херцог Готфрид III-ти окачил люлката на сина си на едно дърво, пък то пикаело от там върху главите на сражаващите се, без да взима страна. Според друга версия, същото момченце изгасило разположени от неприятеля боеприпаси (вероятно бомба), като пикаело от градските стени. Абе имало едно момченце, което имало пишка с която пишкало – това е най достоверното от цялата история. Даже не е и онова момченце, защото статуята неколкократно е крадена, даже от Наполеон (даже не той, а неговите войници), като за последно е съвсем прясно открадната през 1960-та годна. И винаги е била възстановявана без да е намирана. Свой пикаещи момченца има в Гент, Хаселт, Герардсберген и Стара Загора-България (ето значи къде е последната изчезнала), така че поне за това не трябва да се ходи чак в Брюксел. Още повече, че в Брюксел поради еманципацията има вече и статуя на Пикаещото момиченце – Jeanneke Piss. Намира се наблизо в края на сляпата улица „Алея на верността”( Impasse de la Fidelite, Getrouwheidsgang), отделяща се от Rue de Bouchers( С 50*50’54,8”, И 4*21’14.7”). А има и на Пикаещото кученце, но това е друга история.






Застанахме и ние да ни понапикае. Така де, защо бихме толкова път.



Излишно е да се споменава, че Брюксел е и модерен град.



Атомиум ( Атомино ) ( С 50*53’42.6”, И 4*20’29”) – архитектурният символ на Брюксел, представлява 165 милиарда пъти увеличен модел на атома на желязото и е построен за Европейското изложение през 1958 г. Изграден е от сфери, свързани с тръби и в него се влиза, като от най-горният електрон , който е с диаметър 18 метра, се открива панорама на Брюксел от височина 102 м. В останалите има изложбени зали, ресторант, детски занимания и др. Намира се на 8 км. Северно от Гран Плас и не остана време да го видим. Кралският дворец и Европейският парламент също останаха за следващото посещение. Напускаме по тъмно Брюксел и нощуваме на бензиностанция на 20 км. в посока Люксембург.
Към Люксембург се насочихме по две причини – Кремена и Здравко не бяха ходили там и цените на горивата бяха най-ниските в региона. За последното вижте и табелката от граничната бензиностанция. В България по това време дизела беше около 2.65 лв./л.( сега сигурно там 75 евроцента).




Великото херцогство Люксембург е една от най-малките, но и най-богати държави в света. Това определя и жизнения стандарт, т.е. съотношението заплати – цени, което тук е от най-благоприятните. Срещнахме и работещи тук българи.
Град Люксембург пък е един от най-богатите в света, но тук сякаш я няма показността и помпозността на Париж, Женева, Рим например..



Страната се е разминала с барока и рококо и старите сгради, та даже и двореца на дука, са повече в късно-готически и неокласически стил.
Паркирали сме на голям платен паркинг до ж.п. гарата в горният град и по моста „Адолф” отиваме в ситито. Кремена и Здравко пак са с велосипедите, но поради малкото време с което разполагаме, ние съответно се ограничаваме с разходка в центъра.
Железопътната гара




Мостът Адолф свързва горният, старият град и долният, по-модерен град и прехвърля каньона на река Алзет . В далечината са островърхите шпилове на катедралата „Въведение Богородично”.





Замъкът Люксембург в ситито.



Двореца на държавният глава – Великият херцог (дюка) Анри Люксембургски и парламента.



Почетният гвардейски караул е сменен т.е. не е същият както през 2012-та година.



Е.... то и ние не сме същите....



Бронзовата статуя на Великия херцог Вилхелм II в близост до двореца обаче "не е мръднала".



Кметството на централния градски площад.



Града е весело украсен – по това време при предишното ни идване имаше грандиозен джаз фестивал на шест сцени и множество шатри. И сега нещата отиваха натам….





Френски вкусотии на прилични цени



Съвременният Люксембург







Този път обърнахме специално внимание на Златната жена (Gelle fra), на върха на мемориала на доброволците в първата световна война. Направихме и снимки на текстовете за домашен превод




На отсрещната страна , под бастионът на старата крепост на скалата Бок са изкопани 23 км. галерии и каземати. Там се е криело населението на града през двете световни войни.



С добри впечатления тръгваме към паркинга. Попътно пазаруваме сравнитвлно евтино от гастроном в ляво на гаровия площад." Гауда "кашкавалите тук са на половин цената в Брюж. Доволни, товарим се на на возилата и потегляме в посока Германия. 
 Напускаме Великото херцогство и на дневен ред са замъците на Рейн. Нощуваме на ACSI-къмпинг „ Nimseck” в Германия за по 14 евро.( С 49*51’12.4”, И 6*27’46.8”).на 39 км. от Люксембург. И този къмпинг се обслужва от възрастно семейство, даже се скараха за таксата и жената надделя – взеха ни по-малка. Като компенсация получихме и по един плик със сметката, рекламни листовки и малко шоколадче. Трогнати сме! Къмпинга се намира сред живописна природа в близост до природен парк с над 200 вида охраняеми животинчета, сред които мечки, елени, бобри и орли. Макар и на диво място, къмпинга беше пълен.





Първият град от рейнският маршрут е Кьолн – милионен град, четвърти по големина в Германия. Минаваме по моста Хоенцьолерн и през целия град и виждаме много паркирали кемпери долу на бетонена алея покрай Рейн, но поради бързия трафик не можем да открием отбивка за там. Спираме на безплатен кемперстоп в края на щрасето и в началото на парк, който се оказва и в близост на трамвайна спирка.Мотрисата ни отвежда директно до Кьолнската катедрала.Билети се купуват от автомат, вътре в трамвая.
Кьолнската катедрала „Свети Петър и Света Мария” е най-голямата катедрала в Германия, а някъде се сочи и като най-голямата в католическият свят, Строена е 630 г, и след завършването и през 1880 г. е и най-високата сграда в света ( 157 м. височина на двете кули), до завършването на Улмската катедрала. Построена е специално да съхранява мощите на Тримата крале ( Каспар, Мелхиор и Балтазар) според католицизма или Тримата влъхви според православието, които в нощта на Рождество Христово се явяват и носят дарове и благопредсказания на Младенеца. Католиците ги честват на 6-ти януари, като в Испания и Италия например е и национален празник. Мощите са се съхранявали преди това в милански манастир и са завоювани от Фридрих Барбароса, който ги дарява на Кьолнския архиепископ. Мощите и до сега се съхраняват там в специален саркофаг от злато сребро и скъпоценни камъни. Интересното е че през втората световна война катедралата е претърпяла минимални разрушения, въпреки че е в непосредствена близост до централната ж.п. гара и е била основен ориентир при артилерийските обстрели и бомбардировките.
Исторически факт е, че тук е измислен от местен монах през 1792г. първият парфюм – т.н. Кьолнска вода 4711. Кьолн е и европейската гей столица с най-голяма гей общност след Сан Франциско. Най-употребявана местна бира е „кьолш”.










Днес, обаче катедралата не остава без скелета-постоянно нещо се ремонтира.













Саркофагът със светите мощи ( препечатано от интернет) е най-големият реликварий в западният свят. Вътре се съхраняват три златни короновани черепа, които се вярва че принадлежат на влъхвите.









В уличка пред катедралата тръгва обиколно влакче, което ни закарва до друга кьолнска забележителност – Музеят на шоколада. Намира се във футуристична сграда до речната гара. Там е и кьолнският Flohmarkt - пазар на бълхата или по нашему –битак.







Шоколада е по-скъпичък от при нас, но все пак е марков.
От обзорна тераса на речната гара се откриват панорамни гледки към Рейн и града.




Връщаме се с влакчето до катедралата и от там ходим пеша покрай реката до паркинга .





Времето ни в Кьолн изтече. Качваме се по машините и тръгваме срещу течението на Рейн към Кобленц, откъдето почва Маршрута на Рейнските замъци. Попътно минаваме през Бон – доскорошната столица на Западна Германия. Бон също има замък, но той убягва от вниимането ни.







Изключение правят някой фирмени централи.



Нощуваме на отбивка пред Кобленц. Пътят изобилства на подобни „одморища”.( С 50*27’55.5”, И 7*21’6.8”)



Горният участък от средното течение на Рейн между Кобленц и Висбаден е най-наситен със замъци. Общо за долината на Рейн в туристическите карти сочат цифрата 127. В този участък те са средно на километър и половина един от друг и броят им е около 70. Тук реката е в средното си течение, успокоена и плавателна, а долината и е невероятно красива, наситена със селища и забележителности. Не разполагахме с много време за посещаване на много замъци, но самото пътуване е вълшебно и предлага омайващи гледки след всеки завой. Само времето да е добро, а ние случихме на прекрасно време.

Още преди Кобленц на пътя ни се изпречи замък в Андернах , но ни се видя „ много „полски” та само го обиколихме „против уроки” и продължихме без спиране.




Кобленц е стохиляден град, разположен по двата бряга на Рейн, там където се влива река Мозел и образува исвестния полуостров „Дойчес ек” Намира се във винопроизводителен район и през 2000 –годишната си история е съхранил старинни дворци, църкви, аристократични имения и богати градски къщи.









На отсрещната страна на Рейн се издига крепостта Еренбрайтщайн – второто по големина запазено крепостно съоръжение в Европа.



Наблизо, точно над града е и замъка Щолценфелс ( Stolzenfels), не може да го пропуснете. Това е и първият истински замък който разгледахме макар и отвън. Входът от 4 евро предлагаше само изкачване на кулата.







Поглед от кулата.





Следващият замък, за който трябваше чакахме до два след обяд да отворят беше Ланек ( Lanec). До като чакахме, любезно семейство немци ни даде карта и подробна информация, кое в района е по-достъпно и заслужава да се види. Мъжът е строителен инженер и в този замък те идвали втори ден. Трябва да споменем, че крепостните замъци по принцип са изграждани на високи и непристъпни места, което е свързано в най-добрия случай с няколко стотин метрово изкачване, Този замък си беше вече” пълна програма”.
Така се виждаше от Ланек предишния замък.




Входът на Ланек – 5 евро на човек, но с екскурзовод и листовки с руски превод.











Касата на замъка с единадесет заключалки.





В тъмницата затворниците се спускали с въже, а стълбата е служела за мъчение.




Легенда разказва, че преди много години в този замък се изгубила млада англичанка и още не е открита. Едната версия е, че си е отишла без да се обади.




Някога замакът е охранявал този път.





За един час сме расгледали замъка и има още време до вечерта, затова се отправяме към следващият. А той се казва Марксбург – може би най-посещавания и най-уреден замък в региона.





Посещението е организирано с немска педантичност. На входа има ресторант, магазинчета за сувенири и кафе в което се чака. Входа е само 6 евро, и си заслужава. Тук туристите се обработват на конвейр – немско, английско и руско говорящи групи и под строй – не трябва да се избързва, нито изостава. Руската група си беше предплатила и някаква допълнителна програма и нас ни напъхаха в немската група. Добре че дават руски листовки.
Иначе замъка е забележителен – единственият, който никога не е разрушаван




Гербовете на владетелите – вижда се че е владян и от Пежо и Ситроен.





Тоя топ още го чакам да ми го изпратят по Еконт. Жена ми ми го купи да си го сложа в Баба Вида.









Господарското ложе. Вижда се че е дълго почти колкото детското креватче. Така е, защото в средновековието суеверно се е смятало, че лежат само мъртвите, а живите са спели седнали.



Някакъв музикален инструмент, нещо средно между акордеон и бас китара, може би от първите латерни.



Залата за мъчение. Във витринката има „скоба” за бъбриви дами, железна маска и „девствен пояс”.







Поглед от кулата – долу се вижда кемперстоп.



В замъците задължително е имало градини с билки. По това време са били известни около 170 билки, използувани за лечение.





Замъците са разполагали и с големи изби. В тези години водата е носела болести и се е пиело разредено вино.



Ковачницата



Последен поглед от замъка Марксбург , наречен е на Св. Марк.



Ще нощуваме на удобен кемперстоп на брега на Рейн, под замъка Маус (Мишката).
( С 50*10’16”, И 7*41’20.5” )






Някой от нас се къпаха в Рейн !!!



Денят завършва на брега на Рейн с нашенска ракийка със салатка. Чудесен ден – брилянтен спомен.

  

На другият ден обиколката на замъците продължава с щурмуването на най-близкия – Маус. Според картата ние сме в подножието на два съседни замъка ; Маус (Мишката) и Каtz (Котката), от двете страни на един хълм.. Получили са тези имена, тъй като през цялата си активна история, единият замък е дебнел другия. Как и защо това е ставало, историята не детайлизира, или поне ние не я научаваме до края.
Но наближавайки Маус , разбираме че от него са останали само руини и май не си струва катеренето.




Обикаляме хълма и искаме поне да идем в Катц да разберем историята, но местни ни информират, че замъка е частна собственост, обитава се от стопаните си и към момента не е отворен за посещения без покана. Явно днес няма да стане.
Замакът Katz , гледан после от ферибота. Графовете на Катц първи засаждат тук грозде от специален сорт и поставят началото на рейнското вино.




На пътя ни обаче е скалата Лорелай. Носи името на рейнската русалка Лорелай, която от нея е омайвала рейнските моряци и е потопявала корабите им. Дунавската и сестра се казва Иза и седяла на скалата Йоханщайн (там дето Дунава преминава от Германия в Австрия)



Скалата се извисява на 32 м. над Рейн и е постоянно хипарско и рокерско сборище. Има и ресторантски комплекс с хостели, мотели и хотели , точно на върха и там е статуята на Лорелай. Плаща се 3 евро за разглеждане на панорамата и има монетен автомат на бариерата на паркинга.



Различната гледна точка дава различен израз на позата.



А това е монетен автомат, който разказва легендата на Лорелай само за едно евро. Нали не очаквате, ние да го направим без пари?!!



Изглед към Рейн от скалата на Лорелай. Панорамата е Ф А Н Т А С Т И Ч Н А !!!
Долу на полуострова също трябвало да има статуя на Лорелай








„Седалището” на Лорелай, подарено от Ротари клъб.



Обезателно тук се маркира снимка. Дамите - за да омайват като русалки, а господата ........ господата просто да не сядат.



Така изглежда „на другия ден” хайдушкото сборище на рокери и хипари.



А тук се вижда една палатка, която използвайки попътния вятър си отива в къщи без своя стопанин, като се движи плътно в дясно.



Решаваме да видим един, само още един замък за последно, но той се оказа на другият бряг. В търсене на мост попадаме на ферибот.
Фериботът за Обервесел. Таксата е от порядъка 3,50 евро за кемпера и по едно евро или по-малко на човек.








Замъка е Шонбург (Schonburg) и както всички замъци тук, изглежда по-скоро като крепост.









Специалното за този замък е че предлага хотел с ресторант.





Изглед от кулата.





В този замък живееха собствениците – или поне през лятото.



С това приключваме за сега с рейнските замъци и само пътуваме и се наслаждаваме на гледките.







Стигаме Висбаден – края на рейнския ни маршрут.
 




Висбаден е един аристократичен 300 000 – ден германски град, столица на провинция Хесен. Известен е със старите си минерални курорти , за които никой наш профсюз не дава карти. Тук има 26 термални извора и множество частни хотели и санаториуми от много епохи . Градът впечатлява с богато озеленяване, несмущаван покой и богат културен живот. За повече инфо :
http://www.germany.travel/bg/towns-cities-culture/towns-cities/wiesbaden.html
А от нас още малко снимки:






Цялото пътуване в долината на Рейн е чудесно преживяване. Всяко градче , всеки замък, всяко място е градено с много труд и вкус за продължителен период от време и продължава да се поддържа на ниво за да пребъде във времето.
До вечерта успяхме и да си намерим къмпинга –до Трефенщайн, na 27 км. от Вюрцбург за 18 евро. ( С 49*49’12”, И 9*35’16” )
Както всички къмпинги във веригата ACSI беше хубав и добре уреден, без да е луксозен.




На сутринта тръгваме по нов етап от приключението – Romantisce strasse (Романтичният път), започващ във Вюрцбург и завършващ след Тисен и дълъг над 400 км. надлежно обозначен с табелки. Според статистиката, това е най-посещавания туристически маршрут в Германия с над един милион туристи годишно. Другите популярни маршрути са Рейнските замъци и Пътят на Приказките в северните области – местата описани от братя Гриин. Навсякъде пътя е указан с подобни табели. Списък с населените места, определящи пътя, ще дадем в края на пътеписа. Взет е от немския сайт на маршрута:



Рядко може да се види такава жива картина. И паважа и колата са от началото на миналия век.



Момент от пренасяне на върлина на занаятите – на нея в миналото, а се оказва и сега се указва какви занаяти има в селището. Поставяла се е на входовете към селищата.





„Шаранов хотел”



Европащад - и тук има хора с чувство за хумор.







На места се минава през невъзможно тесни улици. Но Златко с Дукатото минава.





Зад всеки ъгъл дебне изненада.



Виж, виж слончето!









Тук вече не можахме да минем, но има обход в ляво.



Тук се минава май напрево през кметството.





Аугсбург









В едно градче гробището беше срещу кръчмата – без всякаква дискриминация.




Нощуваме на тирпаркинг с вода и тоалетни след Аугсбург около Hurlach. ( С 48*6’43.6”, И 10*50’5.6”) На сутринта продължаваме по Романтик щрасе






Кемпер от едно време.





Фюсен





Романтик щрасе е един безкраен низ от типично немски градчета, уютни, подредени и шарени, като в някакъв исторически „Некерман”. Всяко си има своя атмосфера, местни особености и специфика, която трудно може да се усети от „бръснещия полет” на пътуване като нашето. Даже се стига до парадокса, че започват да не се различават поради разнообразието и многообразието си.
Изглежда сме достигнали точката на насищане , по-точно на пресищане с впечатления и за малко да пропуснем главната атракция на края на пътя – замъкът Нойшванщайн.



Много има писано във форума за него, повечето са го посещавали – е, сега дойде и нашият ред. Ако питате – да, замъкът се оказа това, което трябва да бъде. Голям, величествен, разкошен. Доста по-готически от френските шато, но това си е Германия, въпреки че „лудият крал” Людвиг II Баварски всякакси си е падал по кралят-слънце Луи XIV-ти и го е копирал при всеки удобен случай. Ето и малко снимки:
Спира се под по-близкият Хоеншвангау (Hohenschwangau). Това е старият им семеен замък, в който Людвиг Баварски отраства, също хубав и интересен, но няма да имаме време за него.






Паркиркинга е под този замък ( 7.5 евро) а наоколо има голям комплекс стари сгради с магазини за сувенири, гостилници и хотелчета. Замъкът Нойшванщайн е на половин час път, но има и автобус за 3 евро. Той минава по различен маршрут от пешеходния и има пак малко ходене. Входът в замъка е 12 евро на човек, билети могат да се купят и в замъка, но не дават да се снима вътре.











Пътят за замъка по-добър не може и да бъде.



С конски впрягове е по-бързо, ако не е дошло време за смяна на конете. Този автомобил отзад или е специален или се е объркал. Алеята беше само за пешеходци.









Поглед от замъка към езерото Алпзее.



Старият път за замъка. Сега от тук идват пътуващите с автобуса.



Слизането е по-леко. По средата на пътя и долу при паркинга има места за почивка и хапване.



Излизащият от паркинга път продължава за Австрия и Гармиш Партен Кирхен. Замъците са близо до австрийската граница , а Романтише щрасе продължава и на австрийска територия. Обаче вече с винетка!!!

  

След като пропътувахме 400-те километра на Романтише Щрасе - Германияи обиколихме на финала замъка Нойшванщайн, решихме да поогледаме и някоя друга забележителност – да сменим шаяка дето се казва. Малко след замъка е границата с Австрия а още малко и има чудно алпийско езеро, захранвано от глетчерите na околните върхове. Казва се Планзее. Тръгнете ли от замъка за Гармиш Партен Кирхен не можете да го пропуснете.
( С 47*29'8.2", И 10*50'9.5")







Водата май е топла! В района има и термални извори.









Точно при езерото има и къмпинг.



Връщаме се обаче пак в Германия и нощуваме доста навътре на път за Залцбург до Dettendorf на отбивка с вода и тоалетна ( С 47* 49’ 17”, И 11*58’46.7” ).
Вечерята е чисто по нашенски – пържолки на скара , запечени немски вурстчета и….. биричка.




На другият ден –25-ти юни 2104г. заредени с енергия продължаваме към Залцбург, родният град на Моцарт, но го разглеждаме от колите:





Опитвали ли сте Mozart kugell - топките на Моцарт, местен шоколадов сладкиш, който не се среща никъде другаде. Опитайте при възможност и ни разкажете.



Напускаме Залцбург и забиваме право в планината.







Келау – достойно за Романтише щрасе











Заложили сме на GPS-ите Залцбург – Любляна без магистрали и платени пътища, но пропускаме да заложим минаване през Блед. Така щяхме да следваме плътно магистралата Залцбург-Вилах-Лубляна. Сега обаче след Вилах пътя ни се отклонява доста на север, високо в Алпите, при което GPS-ите започнаха да чертаят ЕКГ-та като тази:







Така час и половина след Обертауерн, стигаме до едно рядко красиво алпийско езеро - Турахзее ( Turrachsee С 46*54’55.5”, И 13*52’26”), което без намесата на GPS-ите иначе никога нямаше да видим.











Изглежда Турах (или както там се чете) е някакъв алпийски курорт, защото тук имаше много хотели, дървени хижи или просто цимери, а и околните върхове бяха великолепни представители на алпийските трихилядници.









Поиграхме си на кончето, пък си яхнахме нашите машини – и у нас вече си имамаме курорти по европейски. Дивото изчезнааа….., дивото и природо естественото. Ей това!!!



Веселяци са тези алпийци.









Два часа след езерото пресичаме границата със Словения.





При спускането от планините сме подминали малко ( с 30-тина км.) интересното градче Блед и се отклоняваме да го видим. Така де, всички са го виждали само ни е не. Имаше хубав парк, почивни станции и хотели…





….. и езерото. А то си заслужаваше изминатият път.





Регистрирахме момента.



И още веднъж....



Замъка над езерото. Или може би укрепен манастир – нямахме време да го проучим.



В средата на езерото, на малко островче е построен живописен параклис



Вижте и тези интересни моменти:

http://youtu.be/gWDakp0wMHU

Напускаме езерото и търсим място за нощуване в близките къмпинги, но цените са над 30 евро. Решаваме да пътуваме до набелязания къмпинг „Любляна” от веригата ACSI. Настаняваме се за 16 евро плюс такси.

Мога да ползвам половината от пясъка и половината от тревата.



Къмпинга е от добре уредените и добре поддържани, но при напускане се оказва, че дължим не 16 евро плюс едно евро туристическа такса, а 21 евро – плащала се даже и 2.50 евро такса смет. Толкова у нас е годишната такса на селски имот, Даже имам спомен, че платих 26 евро, но се оказа че 5 евро въобще не фигурират във фактурата . Рецепциониста, който много държеше разговора да се води на английски, измрънка нещо за тия пет евро, но докато не платя нямало да вдигне бариерата. Описах случая в една анкета за къмпингите, но нямам обратна връзка.

На връщане спираме да поразгледаме малко Любляна. При предишното идване не бяхме се качвали на Люблянския град – крепостта над града. До там се качва с фуникульор – кабинков асансьор по наклонени релси.











Иначе словенците са веселяци:











Символът на Любляна – всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Имаше и някаква легенда, може да се намери в интернет.



Приключваме с Любляна и хващаме магистралата за Загреб. От там без магистрала пътуваме за Нови Сад. Нощуваме на пуст голям паркинг с три химически тоалетни около Vrbovec, който вече не знаехме в коя република е ( С45*51’23.5”, И16*23’19”), оказва се още в Хрватска.



В Нови Сат разглеждаме Петроварадинската крепост, която пропуснахме на отиване.
Поглед от Дунав мост.



Тук отдавна ни чакаха и като ни видяха, много ни се зарадваха.



Часовниковата кула





Нощният вариант на тази панорама е много впечатляващ!



Доволни, че отчетохме и тази точка, минаваме транзит Белград и привечер сме около Велико Градище на Дунава.
Нощуваме ей в този конак – хан по нашему на Сребрно йезеро – Велико Градище. Трудно се намира, затова ето и координатите – С 44*45’41.8”, И 21*28’35” Точно срещу него има и къмпинг – цената беше 1300 динара, около 12 евро. Толкова е и стая в конака.













Вечерта беше достоен завършек на това прекрасно пътуване.



На сутринта бързаме за България. Някой хора все пак ги очаква работа.

И така , равносметката:
- направени над 5 600 снимки и клипове – консерви със спомени.
- пропътувани за 20 дена 5 709 км. (над 6 700 км. за 24 дена за Златко и Кремена) - изразходвано гориво 480 л. 8.4 л./100 км. среден разход
- разходи за гориво 633 евро
- други разходи 423 евро (нощувки, пътни и входни такси, подаръци)
____________
Общи разходи 1056 евро
при пътуването или 2100 лева
Предварителни
разходи около 400 лв.
Пълна сума на около 2500 лв.
разходите

Ползвали сме само ACSI - къмпинги.

Романтише щтрасе – списък на населените места, определящи маршрута:

1.Wurzburg
2.Tauberbischofsheim
3.Lauda-Konigshofen
4.Bad Margentheim
5.Rottingen
6.Credlingen
7.Rothenburg Ob der Tauber
8.Feuchtwangen
9.Dinkelsbuhl
10.Wallerstein
11.Nordlingen
12.Harburg(Schwaben)
13. Donauworth
14.Augsburg
15.Friedberg
16.Hohenfurch
17.Schongau
18.Peiting
19.Rottenbuch
20.Wildsteig
21.Steingaden
22.Halblech
23.Schwangau
24.Fussen

Надяваме се че бяхме занимателни и полезни. Желаем и на Вас хубави пътешествия и скъпоценни спомени.