Замъците по Лоара

В тази публикация искаме да ви разкажем за част от пътуването ни през миналото лято на 2017г. Целта ни беше Лондон, но на връщане следвахме крайбрежието на Бретан и долината на Лоара. Няма да ви занимаваме с Етрета и неговото крайбрежие , а ще прескочим направо в Мон Сен Мишел - бенедиктинското абатство от XIII-ти век.

Абатството Сен Мишел е изградено на полуостров, който два пъти дневно става пълен остров. По-рано посетителите са били предупреждавани от график на океанските приливи , които в този участък на крайбрежието докарват водата до 16 км. навътре в сушата и напълно заобикаля 150-метровата скала върху която е изградено абатството.

Сега е изграден мост над провлака, по който се движат специални автобуси, а има и велосипедна и пешеходна алея. Да влезем в абатството.

Имаше множество сувенирни магазинчета, ресторантчета, та даже и хан - ауберге.

Скоро започна и прилива:

По пътя към Сен Мишел срещнахме симпатично датско семейство - мъжът беше на 74 и се беше объркал с навигацията. Следваха ни до Сен Мишел и се отклониха за Сен Мало. Това ни подсети, че и ние може да идем да го видим и като първа точка на следващия ден - ето ни в Сен Мало - градът на корсаря Сюркуф - Тигарът на седемте морета.

Сен Мало ( Saint Malo) наистина е световно известен като пиратския град. Застроен е през XII-ти век на остров и носи името на монаха Мало, живял през VII-ми век. Пътешествал 7 години в търсене на рая по северните места и накрая се заселил тук на Изомрудения бряг ( Cote d’Emeraude). Освен пристанище на пирати е бил и център на търговията с роби. Особено се разраства през 17-ти – 18-ти век поради връзките си с Индия, Китай, Африка, Северна и Южна Америка. През Втората световна война е разрушен от бомбардировките на съюзниците на 80% , но впоследствие е напълно възстановен.

Разположен е на устието на река Ранс ( La Rance), на брега на Ла Манша и е един от най-популярните туристически обекти на Бретан – в същност това е старата му част Intra Muros, която е обградена с мощна крепостна стена.

Кеят Сен Луис


*Вътре старият град Intra* *Muros* *е въстановен почти автентично.* *Замъка Chateau Gai*llard е в дъното на стария град

Demeure de corsaire – Къщата на корсаря е в ляво малко преди централните врати, където е и музеят на корсарите – богата средновековна къща на ъгъла на улиците Rue de Toulouse и Rue d’Asfeld в югоизточния ъгъл на крепостта (стария град Intra Muros)

В Сен Мало е роден Франсоа-Рене, виконт дьо Шатобриан - виден френски писател, представител на френския романтизъм и политик.

Паметник на Шатобриан в Сен Мало

Шатобриан е погребан по негово изрично желание, на близкото островче Гран Бе , за да бъде заобиколен от три страни от морето.

Petit Be & Grand Be + гробницата на Шатобриан

Легендарния корсар Роберт Сюркуф ( Robert Surcouf) е реална личност и има паметник на северо-западната кула Tour Biduane на крепостта. Роден е през 1774 г. в семейство на богати моряци. Още прадядо му е бил известен корсар по бреговете на Перу. Родителите му се постарали да му дадат добро буржоазно образование, но той на 15 годишна взраст тайно се записва юнга на кораба „Аврора” и заминава за Индийския океан. Корабът бил търговски и превозвал роби ( което не било необичайно, товара си е вид стока) към захарните плантации на френските острови в Тихия океан. Кариерата му не свършва на този кораб и след години по моретата той става богат корабовладелец. За неговите корсарски набези се носят още приживе легенди и той става един от първите кавалери на ордена на Почетния легион. Умира през 1827г. ( на 53г.) обграден от семейство и деца. Французите обаче искат да го помнят млад, като на паметника, с ръка сочеща към Англия. На точно копие на жълто-черната тримачтова шхуна на Сюркуф - “L’Étoile du Roi “ („Зваздата на Краля”), може да се направи морска разходка. Сега вероятно поради ремонт, на мястото и е закотвена двумачтовата “L’Etoile de France” – Звездата на Франция.

Посветихме два часа на Сен Мало и поемаме към Нант – последния голям град по течението на Лоара и първият от който ще наченем в обратен ред замъците по долината на реката.

Долината на Лоара е едно от най-живописните и спокойни места във Франция. По продължение на повече от 1000 км по течението на най-дългата френска река може да се види и почувства френската аристократична атмосфера от 15-ти до 19-ти век и да разберете защо наричат тази област „Градината на Франция“. По долината на Лоара, повечето източници сочат около 40 замъка, но във водосборния район на Лоара те са повече от 100, като някой са все оше обитаеми а други са отдавна в руини. Така че е невъзможно да се видят всички за краткото време което можехме да си позволим, но ще се постараем да посетим поне десетина „шато” от Нант до Орлеан и първият е замъка на Нант.

Нант започва прашно и безлично, както хиляди други европейски градове

Той е град в Западна Франция, център на регион Пеи дьо ла Лоар, департамент Лоар Атлантик. Градът е разположен на десния бряг на река Лоара. Нант е най-важният град в стария Бретан и носи репутацията на един от най-приятните градове за живеене във Франция. Чист, добре поддържан град, в пейзажа на който се кипрят красиви улици, множество изящни сгради, интерсни паметници, големи музеи, прохладни паркове и оживени културни центрове. Една от перлите на Нант е великолепният Шато дьо Дюк дьо Бретан – типичен френски феодален замък. Спираме на паркинга на замъка . Първо разглеждаме Course St. Pierre – живописен „мегдан” в сянката на дървета, където е весело, шумно и можете да намерите всичко, както на нашите "битаци".

Колко много сме възприели от Франция!

В този ден тук е битпазара – навсякъде нещо се продава, но има и младежи, които просто се разхождат, рисуват или слушат музика.

Около една група имаше голяма тълпа – там се мятаха железните топки.

Играчите *на петанг. Интересното е че това не бяха 60-годишни старчета.***

Стана време и да разгледаме замъка. По мост над рова минаваме през една от портите.

Попадаме в голям вътрешен двор. Насреща ни е информационния център, откъдето си купуваме за 5€ пътеводител „ Le chateaux de la Loire” - за съжаление имат само на френски. Награбваме и доста брошурки и карти и тръгваме да разгледаме замъка. Входа е свободен.

Замъка на Нант – Chateau des duks de Bretagne все още не очакваното бароково шато. Това си е бойна крепост.

Весела гледка се открива от крепостната стена към площада пред крепостта.

Плочника пред замъка беше наводнен и превърнат в огромна „локва” – чудесно място за разхлаждане и забавления.

Излизаме през централния вход и тръгваме на малка разходка през града, все още населен с призраци от миналото.

Катедралата „ Св. Петър и Павел” Сградата е издържана изцяло в готически стил. Строителството й продължава от 1434 до 1891 година.

Площада „ Marë*challe Fosh”***

Тръгваме към живописният остров Ил де Нант в центъра на града и скоро ще разберете защо. По моста Pont Hauaudine преминаваме на острова почти срещу съдебната Палата на Нант.

Нант има и една друга слава – той е родното място на Жул Верн.

Жул Габриел Верн, роден на 8 февруари 1828г. в Нант, починал на 24 март 1905г. в Амиен ) е френски писател, един от най-четените романисти, превеждан на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО. Жул Верн е автор на пиеси, либрета за оперети, разкази и на 65 романа. Широко разпространено е мнението, че той е един от създателите на жанра научна фантастика. Романите му са изградени върху внимателно проучени научни факти и теории, а в тях действието се разгръща чрез полета на въображението. Жул Верн предвижда много научни постижения, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Неговата напълно реализирала се фантастика представлява стартова площадка за грандиозното развитие на научната фантастика през 20-ти век.

„Пет седмици с балон“ (Cinq semaines en ballon)

„Пътешествие до центъра на Земята“ (Voyage au centre de la terre)

„От Земята до Луната“ (De la terre a la lune)

Капитан Хатерас“ (Voyages et aventures du Capitaine Hatteras)

„Децата на капитан Грант“ (Les Enfants du Capitaine Grant)

Около Луната“ (Autour de la Lune)

„Двадесет хиляди левги под водата“ (Капитан Немо) (Vingt Mille Lieues sous les mers) – това са само малка част от познатите му у нас произведения. За повече от 40 години Жул Верн публикува по 1 – 2 книги годишно, чиито теми са с широк диапазон. Въпреки че пише за екзотични места, самият Жул Верн не пътува много и единственото му пътуване с балон трае двайсет и четири минути.

Машините от света на Жул Верн в Нант, Франция

На брега на Лоара е предоставена триетажна къща с кула – малък замък за музеят на Жул Верн. Музеят е събрал всички измислени машини в романите на писателя, та даже и тези на Леонардо да Винчи. А на срещуположния бряг на остров Ил де Нант е създадено чудно изложение, наречено Машините на Острова (Les Machines de l'Ile).

Машините на острова е артистичен проект, родил се във въображението на Франсоа Деларозие и Пиер Орфис. На Ил дьо Нант – островът в центъра на града, ограден от два ръкава на Лоара, можете да срещнете странни същества – огромен слон, скат, морска змия и всякакви морски съдове в причудливи форми.На мястото на някогашната корабостроителница в Нант днес се строят чудеса. Първите машини оживяват доковете през 2007 г., оттогава редовно се появяват нови попълнения.

Успяхме да видим само Големият слон, 12-метрово ходещо съоръжение, което може да носи по 50 пътници на гърба си. От хобота му излиза водна пара, стотици хора го придружават по време на съботно-неделните му разходки. А да се возиш върху слона е все едно да си на четвъртия етаж на ходеща къща. За голямо наше съжаление, попадаме на острова във времето на годишната предсезонна поддръжка на машините и не можем да ги видим в действие.

Стотици хиляди посетители годишно разглеждат машините, смесица от света на Жул Верн и техниката на Да Винчи, качват се на Големия слон и се возят на Въртележката на морските светове. От време на време огромните съоръжения оживяват и крачат бавно из острова като мистични чудовища, излезли от въображението на Жул Верн. Освен това посетителите могат да надникнат в машинното отделение – да видят как всичко се задвижва и работи, и да чуят историите на машинистите.

Паякът

Галерията на машините е като музей-сцена, в който всяка машина показва своето собствено шоу. Вътре се намира и тунелът за тестови полети – симулатор, който е уникален е Европа. Посетителят сяда на гърба на огромна „летяща бълха“ и се понася със 100 км/ч. Повече информация може да получите примерно тук:

http://www.nasamnatam.com/statia/Mashinite_ot_sveta_na_Jul_Vern_v_Nant_Franciia-2896.html

Всичко това бяхме успели да разгледаме до 14:30 – значи за два часа и половина и тръгваме към следвашия замък от долината на Лоара - този в Анжер. Растоянието е около 90 км. взимаме го за час и половина и в пет след обяд сме в замъка, но за това ще пишем в следващата публикация.

А за предисторията на това пътуване можете да прочетете тук:
http://forum.kemper-club.com/viewtopic.php?t=8426&sid=149d6a3f1bdf870d9c3cc508bc06771a

Търсене в този блог

Пламен и Надя Петрови