Най-хубавите замъци на Лоара

До тук видяхме замъци, значими за историята на Франция. Следва поредица от истински “шато”,  между Тур и Орлеан, които  са знакови за френската  ренесансова архитектура и класическата красота на Франция.

От Шинон до Юсе са 12 км. и в 17:30 сме пред Chateau de Usse-Rigni, което значи че замъка Юсе се намира в Рини ( С47*28’19.7”; И 5*38’5.3”)

Шато Юсе – замъкът който пази Спящата Красавица. Разположен в покрайнините на гората Шинон, с изглед към брега на река Индре във френската община Юсе, Шато Д’Юсе е построен през 11 век първоначално като крепост. С течение на времето се превръща в бижу на ренесансовата архитектура, а по-късно в прекрасна резиденция.

Паркинга е точно срещу замъка.

Оригиналният замък е построен от камък и дърво от страховития викинг Гелдуин I. С течение на времето, замъкът губи своята военна и крепостна роля и остава лятна резиденция. През 15 век фамилията Еспинай купува замъка и започва реконструкции в изразен италиански ренесансов стил. В продължение на два века Шато Д’Юсе е техен дом. През 17 век замъкът става собственост на Луи Бернан дьо Валантине, който модернизира и също реконструира замъка по своя вкус и повелята на времето. Около замъка се обособява 600 хектара градина, проектирана от известния ландшафтен архитект на двореца Версай – Андре Льо Нотр.

  

Днес замъкът е собственост на семейство Блака Д’Улп, потомци на херцогинята на Дюра Дуериер, закупила замъка през 1802. Голяма част от Шато Д’Юсе е пример за стила, обзавеждането и мебелировката от 18 век.

.... Отвън замъка изглежда величествено – точно така както трябва да изглежда едно истинско, бароково, френско шато – разкошно, великолепно, разточително......

Отвътре се бяха постарали да пресъздадат „на живо” атмосферата от онези времена.

А тук тази „пешеходна въртележка” (chemin de ronde)  води към покойте на Спящата красавица – една реализация в стила на „Мадам Тюсо” на едноименната приказка на Шарл Перо. Избрана е една от кулите на замъка и във всяка „килия” е аранжирана по една сцена от приказката.

Мнозина известни личност са гостували в покоите на замъка като Волтер, Шатобриан и Шарл Перо. Престоят на Шарл Перо е един от източниците на вдъхновението му, благодарение на което и до днес четем едни от най-прекрасните приказки.

Хей го принца, тука е....😳

Малцина от нас знаят, че една от любимите детски приказки – “Спящата красавица”, е народна приказка, преразказана от Братя Грим, а също и от Шарл Перо. Вдъхновен от замъка Шато Д’Юсе, Перо решава да напише своята версия на приказката за красавицата, която спи своя 100-годишен дълбок сън, орисана от злата кръстница.

Стигаме до тавана

          Кой казва, че рицарите били ниски.

Отзад може да се влезе „зад кулисите на дворцовия живот” и да се види как се е задвижвал  и поддържал този аристократичен разкош.

Обиколката привършва и отново сме навън.

Това вече беше първият от истинските френски замъци, които очаквахме да видим. Удар в десятката. Надявахме се да  попаднем на още такива.

Приключили сме със замъка Юсе и се отправяме на на 20-тина километра при Chateau de Villandry ( С47*20’28”;И 0*30’47.8”)  по направление град Тур и след половин час сме там. По пътя заваля дъжд и докато реагирам  подминаваме кемперстопа, непосредствено преди селището на кръговото.

А замъка се намира в края на селото и пред него, през шосето има паркинг. Само че беше за леки коли, но с оглед на това, че нямаше изрична забрана за кемпери, пък и заваля като из ведро, та чак ни прокапа капандурата  и  паркираме на него.

 

   Докато  поуплътня капандурата,  за малко дъжда спира  и тичам докато не е мръкнало да огледам обстановката. Замъка е зад висок жив плет и през него  почти нищо не може да се види. Не можах да разбера и къде се продават билети.

Все пак успявам да направя 2-3 снимки и това е което имаме от Villandry.  А беше един от хубавите замъци, с прекрасни градини, но дъжда не престана  цялата  нощ  и на другия ден също, а в дъжд да се разглеждат градини и да чакаш да се събере група не е най-добрият вариант. 

 

Надявам се за  Виландри да са писали по-подробно и в други  пътеписи, а ние след кафето на другата сутрин в силен дъжд се отправяме към  Амбоас, на около 40 км. или по-малко от час път. Минаваме през Тур.

 

Амбоаз се оказа приятно градче.

  

И шатото е съвсем на чаршията. 

Замъка "Амбоаз" е построен в периода 1492 до 1516 г.

През 15-ти век Шарл VIII-ми тръгва с армия към Италия, но търпи неуспех. Връща се във Франция в замъка Амбоаз, но донася и спомена за великолепните италиански вили, инспирирани от флорентинския ренесанс. Решава да доведе ренесанса и във  Франция и кани архитекти и градинари от Италия, които да преобразят Амбоаз. Тук за първи път във Франция се прихващат портокали в разкошна портокалова градина и лабиринт.

Този замък отнема и живота на Шарл VIII-ми още на 28 г. възраст. Един ден се отправа към един от дворовете да наблюдава игра на топка. Преминавайки през една от вратите удря главата си в горната греда, изпада в кома и след няколко часа умира.

С този се познаваме още от казармата. 

  

В параклиса „Сввти Юбер”  е погребан и Леонардо да Винчи – 1519г. 

Смъртта на Леонардо да Винчи

                  

От времето на Анри IV-ти френските крале се местят около Париж. От XVII-ти век замъка служи за затвор и повече не възвръща прежната си слава. През Френската революция е разрушен и частично възстановен при крал Луй-Филип. След допълнителни разрушения през Втората  световна война, сега замъка е една пета от предишния и е собственост на потомък на Луй-Филип , който го поддържа като туристическа атракция.

А тук може да сте и вие!!!

 

Паметника на Леонардо да Винчи в Амбоас

 

 

Кло Люсе е малък, но изключително красив замък е бил последният дом на Леонардо да Винчи. Ннамира на 300 м от кралския дворец на Амбоаз, с който е свързан с подземен тунел. Днес замъкът е превърнат в музей на Леонардо да Винчи, като съдържа над 40 модела на машини, измислени от гениалния учен.

Леонардо да Винчи идва във Франция на преклонна възраст през 1516г. по лична покана на Франсоа I-ви, като това е  последното му  пътуване  и прекосява на магаре Алпите. Донася три от най-известните си картини; Мона Лиза, Йоан Кръстител и Мадоната и Младенеца.