Замъците на Лоара - продължение

   На пътя ни е Chateau de Serrant , но входа му има вид на запустял от дълго време.

Растоянието от около 90 км. до Angers   взимаме   за час и половина и в пет след обяд  сме  на   шатото.  Паркинга е  точно пред замъка.  

      Крепостния ров е постлан с цветен килим като бродирана шевица.

Анжер ( или Анже) е главен град на историческата област Анжу. Разположен е  всъщност на река Мен на 5-6 км. от вливането и в  Лоара.  Населението на града е 151 108 души.

Замъка е построен през 13-ти век за защита и блокиране на подхода по река Ман. Стените му са с дължина над половин километър и са укрепени сьс 17  отбранителни кули с диаметър от 11 до 13 м. Често са използвани за затвор .

    През 13-ти век майката на крал Saint Luis , Blanche de Castille  посртоява от шисти и варовик  тази  крепост със 17 кули. През 14-ти и 15-ти век , херцозите на Анжуй ( Луи I , Луи II и крал Рене ) , които са също и графове на Прованс и италианските територи  отправят погледи и към Анжер. Те са високообразовани меценати на изкуствата и архитектурата и и водят изтънчен живот.

     Тук може да се види прочутия гоблен „Апокалипсис”, поръчан в 1375г.  от херцог Луи I Анжуйски  Този шедьовър на средновековното изкуство и  уникален образец се състои  от шест части, всяка от по 14 сцени на две нива и  е дълъг  100 м. и  постоянно е изложен в замъка.  Ескизите  за гоблена са дело на кралския художник Jean de Bruges и мащабната му работа е целяла да впечатли гостите на херцога. Гоблена илюстрира текстове от  Книгата на Откровението на Св. Йоан .Той е също един чудесен документ на историческия, социален и политически контекст на 100-годишната война. Гоблена е образец на богатото наследство от катедрални гоблени на Франция.

Градините около двореца също изглеждат като цветни гоблени.

Въпреки мрачното време, от замъка се открива красива панорама към река Ман и старинните и мостове.

Разглеждането на замъка ни отнема половин час и поемаме към следващия  Chateau de Brissac – на  20-тина километра срещу течението на Лоара в градчето  Brissac-Quince ( С 47*21’13.5”; И 30*26’54.4”)

 и след половин час сме там. Достатъчно за да закъснеем и затворят „под носа ни”. Срещу замъка има туристическо бюро и там ни обясняват, че замъка е обитаем и собствениците не желаят да бъдат безпокоени извън регламентираното време.

Тръгваме все пак да обиколим замъка и срещаме две френски баби, които любезно ни информират, че нагоре по пътя има отворена порта на замъка, през която може да се разгледа парка и да се стигне почти до замъка. Те също са отседнали на къмпинг за 20€ съвсем наблизо, но не можахме да се разберем къде точно.

Тръгвам сам  отляво на оградата (жена ми не обича да я гонят кучета и предпочете „да разгледа селището”),  скоро намирам въпросната порта и тръгвам по Алеята на Вълка.

Минавам покрай сграда в гръцки стил, която се оказа Мавзолеят.

В долината има малко езеро, запълвано от рекичка.

И накрая, след лозята  се вижда Замъка.

 Замъка Брисак носи славата на най-високият замък във Франция -  48 м. от основите до върха на комините.

„Тъй като не съм законен  наследник, бих искал да съм един Брисак”- това са думите на Анри II-ри, с които отдава почит на Шарл I от Косе, граф на Брисак, за проявения героизъм при обсадата на Перпинян през 1542г.

Замъка е заобиколен от вековна гора, има 200 стай и е все още дом на фамилията Косе-Брисак. Има няколко прекрасни, изрисувани със злато тавани,  гоблени, антично обзавеждане, зашеметяващ Бел Епок театър,  капела от 16-ти век и едно впечатляващо  32-метрово караулно помещение.

       Много романтичен замък, фактически първото истинско френско шато което виждаме, при това с всичките му прелести,  все още населено с родова аристокрация, но жалко че изпуснахме входа.

А имаше и няколко винарни в околността и вероятно и в замъка.

 Винарната   Domaine  de Presle

Часът е шест след обяд и поемаме към петия за днес замък –  Сомюр (Soamur). Отстои на 35-40 км. от Брисак и след час сме там.

Нацелваме се точно в центъра на брега на Лоара и почваме да снимаме бясно красива барокова сграда с „презумпцията” , че това е замъка Сомюр.

 

Знамената на фасадата са твърде „европейски” и полека-лека ни се избистря, че това всъщност е кметството.

Може би Кметството на Сомюр е също запазен архитектурен шедьовър, но в този час – вече е 7:30 вечерта естествено, че няма нито кой да ни пусне да го разглеждаме, нито нещо да ни каже. Пощтракваме още малко и тръгваме да търсим подслон.

          На сутринта рано откриваме na 700 m. самият Chateau de Soamur в цялото му великолепие и то доста преди да го отворят ( С47*15’21.2”; И 30*4’19.5”). 

 

В замъка Сомюр са живели херцозите на областта Анжу, както и крал Рене I. През вековете замъкът е бил и дом на управниците на град Сомюр, склад за амуниции, а накрая – музей. Градската управа купува замъка през 1906 г. и днес в него се помещава Музеят на Франция. През летните месеци вечерно време посетителите на града могат да наблюдават шоу със звук и светлина на замъка.

Замъкът е в рекомструкция по някаква европейска програма  и посетители за сега не се допускат. Тръгваме към следващото шато – Chateau de Breze. Отстои на 12 км. от Сомюр  и след 20 мин. сме там.

Намира се в източния край на едноименното селище  Брез.  (С47*10’28”; И 30*3’22’6”)  Непосредствено от дясно (запад) на замъка има къмпинг.

Вход 11.50 €  ( 9.50 € редуциран), от 10ч.  до 18:30 без прекъсване.

   Известен е като „Замъкът върху замък” ( „Un chateao sur un chateau”)    Смятан за един от най-интересните замъци на долината на Лоара, поради своята подземна крепост.  Историята на замъка ще ви позволи да разберете отношенията към него, поддържани от някои френски  монарси.

    Построен между единадесети и деветнадесети век всред  лозя с площ от няколко десетки хектара, замъкът Брез принадлежи към величественото семейство Дрекс-Брез в продължение на векове, преди да бъде взет чрез  брака, от семейство Колберт, потомци  на министъра на Луи XIV – Кралят Слънце.

Освен че има огромни подземия, които образуват втора подземна крепост, замъка е свързан с мрежа от галерии и  подземни ходове и с пещерата Сент –Винсент. Това подземно наследство е чудесен пример за пещерни стопански постройки запазени в оригинално състояние от 15-ти век, когато е започнато изграждането на замъка.

В допълнение към подземните проходи, пещерните каверни ще ви впечатлят с размера и дълбочината си, което ги поставя сред най-дълбоките в Европа.
Тук е и най-голямата подземна пещ във Франция, с нейната внушителна камина. Следвайки коридорите ще откриете и трите преси за вино  от 16-ти век  –  освен че са изключително красиви инструменти, те са и най-големите в западна Франция.

И този замък е в реконструкция или тъй като в този час бяхме единствените посетители,  офиса не работеше и с  доза съжаление продължаваме към следващия –  Chateau de Montreuil-Bellay

Замъка е в центъра на селото – не може да се пропусне.

Съдейки по невъзстановената след последната война главна порта, решаваме че силата на този замък ще е във винарната.

Тъй като беше обяд и портата беше затворена тръгнахме да обиколим замъка обредно против зли врази и клетви. И попадаме на родната къща  на известния поет   Шарл Дювал, т.е. известен е бил повече в 16-ти век.

Kатедралата   ”Notre Dame de Montruil-Bellay”  от 15-ти век е доста семпла, както отвън, така и отвътре.

Обикаляме още малко селото (имало някъде тук  тераса с панорамна гледка), облизваме по един сладолед от култовата кръчма-барче  “Aux petits Toneaux” ,  „ вежливо”  привлечени от кучето на входа (иначе няма минаване)  и отбелязваме мисията като изпълнена. Всъщност замъка си струва, но все още не ни приличаше на истинско френско шато – много „боен” беше.

Контролна снимка за спомен и....

........ отиваме да търсим следващото Chato de Montserau . Намираме го на 15-тина километра  североизточно  от Montreuil–Bellay,  точно на брега на Лоара. Това е и единствения замък, построен в речното корито на Лоара.   Отстои и на 12 км. източно от Сомюр.

Замъкът Монсьоро се намира на стратегическо място, непосредствено при сливането на Лоара и Виен  , на пресечната точка на три района Anjou , Poitou и Touraine и в сърцето на долината на Лоара.

Зстроен е през 10-ти век

Гало-римски  произход е доказан за заселването на Монтсоре, но не е потвърден за замъка, макар в реставрацията да е открита каменна колона от камък от гало-римски храм или обществена сграда  от края на 20-ти век. Първите писмени източници са от 6-ти век с домейна на Рести, но едва с построяването на крепост  в края на 10 век градът започва да се развива.  Една част от този първи замък е намерена при същите възстановителни работи на археолозите. [Замъкът е преустроен в ренесансов стил между 1450 и 1460 г. от Жан де Шамбес, един от най-богатите мъже в кралството, старши съветник и палат на крал  Шарл VII и крал Луи XI.

         Жан II де Шамб е построил замъкът Монсорьо   през 1455 г. Сградата отбелязва прехода от военна архитектура към архитектура за удоволствие, както се вижда от големите прозорци, многобройните комини и вниманието към санитарните проблеми. Централното жилище на замъка е построено директно на бреговете на Лоара. Десното крило е построено няколко години по-късно. Две квадратни кули обграждат главната сграда. Във време, когато обикновено се строят кръгли кули, този странен избор предпоставя ъгловите павилиони, добавени по-късно. Вероятно е съществувало спирално стълбище преди сегашното ренесансово стълбище.

Приземният етаж и страничните изби на двора позволяват контрол на навигацията в Лоара. Една от тези стаи има директен достъп до реката. Главното стълбище от лявата страна води до жилището на приземния етаж и към салона на първия етаж. Тази много светла стая, осветена от пет прозореца и с дължина седемнадесет метра, се отоплява от два монументални комина.

Малките стаи обграждат жилището и показват прехода между обществен и частен район. През 1473 г. Жан III де Шамбъс заема поста на баща си. Той построи ренесансова стълбищна кула с многоъгълна шахта, покрита с тераса. Стъпалата водят  до осемстранна  палуда, подобна на тази в жилището на Анжер  Бараут и кметството на Саумур . Стълбите са украсени с пиластри, граничещи с прозорците; медальони, пути и свещници, носени от лъвски лапи. Централният панел показва шлем ,  носещ   мотото на семейството " Chambe Crie ". Регистърът по-горе представлява две маймуни, които държат края на една верига. Тази верига е закачена   около  кожен колан , под който е изписано " Je le feray "( Аз ще те направя). На другия край на  веригата, един яйцевиден обект, украсен с декорация на листа, е окачен чрез обръч. Малка маймуна се притиска към лявата страна на обръча. Горният панел е изографисан  с дървета и клони, представляващи дървета, пред които стои  елен - главният символ на лова.

Château de Montsoreau е обезсмъртен от Александър Дюма в “La Dame de Monsoreau”- роман, написан между 1845 и 1846 г. Този роман на фона на Château de Montsoreau е част от трилогията на Александър Дюма, написан  между “La Reine Margot” (“Кралица Марго”) и Les Quarante-cinques  ( „Четиредесет и петимата”)

      Усмихваме се снизходително и на този замък -  пак не е това за което сме дошли и продължаваме към замъка Chinon.

Шинон се намира на 20-тина километра югоизточно от Монтсьоро и за по-малко от половин час сме там.

Кралската крепост  Шинон ( Fortresse Royale de Chinon) e разположена  на стратегическо възвишение  до едноименния град Chinon на река Виен ( Vienne). Смята се, че замъкът Шинон е построен някъде през 10-и век. Сегашният му вид до голяма степен се определя от Хенри II Платагенет – крал на Англия и граф на Анжу, който в средата на 12-ти век контролирал  крепостта.  В началото на 13-ти век обаче след продължителна обсада крал Филип я връща на Франция.

   Въпреки че сега е повече в развалини,  но Замъка Шинон е свързан с няколко много важни за Франция събития.   

 

      През 1308 г. тук са затворени голяма част от ръководителите на Ордена на Тамплиерите, включително Жак  де Моле – техния водач  и тук още си личат меланхоличните графики, които те дълбаят в очакване на смъртта. По-късно са закарани в Париж, където са съдени и екзекутирани.

      Но замъкът „Шинон“ е най-известен със срещата между Жана д’Арк и крал Шарл VII, където тя му разказва съновидението си. През Стогодишната войха тук е била резиденцията на френския дофин  Шарл VII-ми . След 11-дневна езда тук при него идва Жана д’Арк  за да го убеди, че той ще е следващият френски крал и трябва да отиде в Реймс да бъде коронован В замъка днес има няколко зали, посветени на Жана д’Арк.

    Принадлежал е на различни френски крале, а през 17-и век е бил владение на небезизвестния кардинал Ришельо. Малко след това Шинон е подарен на местния областен съвет.
След мащабна реставрация днес замъкът има един от най-модерните музейни кътове – с мултимедийни екрани със сензорни дисплеи, пейки с озвучаване и триизмерни модели. Акцентът е поставен върху военните функции на замъка, който се намира на границата на три френски области, поради което и често е участвал във военни действия.

    Входа е 8.5 €  / 6.50 € редуциран.

Ако не за друго, Шинон си заслужава да се посети за чудесните гледки от крепостта към градчето и реката.

Старият град Шинон е осеян с полудървени сгради, чиито резбовани прозорци и врати са чудесни ренесансови образци. Тук е родното място на Рабле(1493-1553)-френски писател, автор на „Гаргантюа и Пантагрюел“, е на 5км от Шинон. Скромното имение Довиниер, днес Сьойи, сега е Музей на Рабле. Шинон е известен и с прекрасните си вина.  Има и винарна с пещера за отлежаване на вината.

От тук нататък са най-красивите френски замъци и първият е Юсе, но те заслужават и отделна публикация.