„Виж Неапол …..” или патилата на едно пътуване

     Целта ни през есента на 2013г. беше Италия – една възможно най-обзорна обиколка за 20-тина дни , която да ни накара да почувстваме нещата от първа ръка, т.е. колкото се може по-отблизо. Но и не предполагахме колко близо може да се окаже то.
Започвам този пътепис със смесените чувства, които не бяха ме напуснали и през цялото пътуване. Първо - при тръгването се радвахме че дълго подготвяното пътуване вече е настояще и „започва купона”. От друга страна жена ми се качи в кемпера направо от зъболекарския стол с избушен зъб и настинка. Това я беше изнервило и се предаде и на мене, но потегляхме – връщане няма.
Маршрута, който бяхме набелязали наченахме на 10-ти септемри от Видин. През Зайчар влезохме в Сърбия, следваше Ниш и от там през Косово и Албания - от Дурас възнамерявахме да вземем ферибота за Бари или Бриндизи. Нямахме пряка информация за пътя и връзките и това внасяше доза неизвестност, но и това беше част от красотата на пътуването – не сме колети, да им лепнеш марката, напишеш адреса и готово.

Началото – както всяка година „самотно” и без всякакви церемонии. Градската музика била на погребение.

Още обаче на първото ни спиране - на обзорна отбивка след Княжевац, откривам че основният GPS „Dog label”, за който бях дал цели 95 лв. не работи! А такава хубава работа свърши миналата година! Работеше безотказно и ме прекарваше и през най-силния трафик. Това си е проблем . Останахме само със стария „ViaMichelin” с карти от 2006-та година. Не си купувайте “маркови” китайски GPS-и ! Ще ви предадат когато най-трябват.

 

Оставена без надзор докато се занимавах с GPS-a, жена ми „изпи ” една оса с чашката кафе и така се поду, че това излекува и болния зъб и настинката. Добре че успяхме бързо да извадим жилото.

 

Всяко зло за добро, както се казва. Но възникна естествения въпрос - с тази нова физиономия ще я пускат ли по границите?! Къде да сменяваме сега снимки и паспорти?! Начинанието се оказа още в началото пред провал. Обаче започна да ми става и весело (това трябваше да е усмивка или поне да я успокои, че и аз не съм най-красивият)

 

Няма как – ще продължаваме, пък както се случи. Първото нощуване – на някакво ханче с малка гара преди Косово. Тук ни свари мрака.

    

  Още тук една местна жена в тъмното се опита да ни продаде 16-каратов пръстен само за 100 евро!!! Не ни беше до пръстени – заключихме се и спахме сравнително спокойно, ако не се смятат кърските любовчии, които идваха тук едни след други по график. Ханчето сигурно беше пълно. Ние изглежда им бяхме заели една клетка, та трябваше да се посгъстят, но и за това ли да се притесняваме. Утре път ни чака.
На сутринта, починали и закусили щурмувахме Косово. Миналата година също мислехме да минем пак точно от тук , но сръбските граничари ни разубедиха. Сега поуспокоени, бяхме набелязали прекосяване за един ден и нощуване в Албания.
Стигаме границата на ГКПП „Мердаре” откъдето възнамерявахме да влезем в младата и  загадъчна република. Резонна проверка на митница и Гранична полиция. Полицаят ни задава обичайните въпроси – от къде сме, за къде пътуваме, с каква цел, задържа паспортите ни и ни праща на отсрещната будка за застраховка. Знаете, че в Косово нито нашите застраховки, нито зелени карти важат. И тук – засечка! Искат ни ниповече – ни помалко - 77 евро!!! Било „теретно возило” (товарно превозно средство) нашият кемпер с регистрация М1 „специален” и за 15 дена (не може по-малко) цената е толкова. Видяха ни се много 150 лева за красотите на Косово , върнахме се при полицая, взехме си паспортите и решихме да влезем в Албания през Македония. Така завърши безславно и вторият ни опит да „овладеем” Косово. Аз лично си мисля, че не бяха харесали новата физиономия на жена ми и бяха намерили комерсиално  решение на казуса, но това си е само мое мнение. Пропускаме първата отбивка и това ни връща дълбоко в Сърбия. След доста лутане излизаме на магистралата Ниш-Скопие и благополучно улучваме ГКПП-то.

ГКПП”Табановце”

Това са магистралните такси до Скопие в денари при 1 евро = 60 денара или един денар = 0.032 лв.

      Македония ни посреща с дъжд, но до Скопие престава да вали. Остана само притъмненото, облачно време, което се отрази най-вече на снимките.
Още на път към центъра срещаме великолепни мемориали в разкошни паркчета.

       Може да е кич и може македонците да са грандомани и да са си присвоили исторически личности и факти, но са си направили красив според разбиранията им столичен център и ако не друго – вижда се къде са вложени средствата.Скопие си е спечелил име на град на паметниците.

Централния площад - изглед от Камен мост над Вардар.

 

Мемориалът „Войнът на кон” всъщност на Александър Велики.

 

  През моста е мемориалът на Филип II-ри.

       

А това май е посветено на майката на Александър – Олимпия, но изглежда недовършена.

 

Тези говорят сами за себе си.

 

 Няма да злоупотребявам с вниманието ви, като кача паметниците и на Гоце Делчев, Даме Груев и др. Ще дам още малко обзор на площада.

 

 Някъде около тези коне, които твърде напомнят за Рим, казват че ще бъдат допълнени и с Фонтани ди Треви, за по-голяма прилика.

Не липсва и старинна част и архитектурни резервати.

Скопското кале

 

А тук някъде е и родната къща и мемориала на Майка Тереза - родена в Скопие като Гонджа Бояджиу

 Скопие, както се знае е бил разрушен на 80% от земетресението през 1963г. Това е „разчистило терена ” до голяма степен за новите сгради.

Порта Македония доста наподобява парижката Триумфална Арка. 

А това определено напомня за Лондон

 

 
Същевременно са запазени и паметници от едно друго време.

 А това с елементи от Бранденбургската врата, нямахме време да разгадаем , но изглежда хубаво. 

Градският „Зелен пазар” , обаче е запазил ориенталския си дух

 
Не липеват и фолклорни шедьоври!

  
Това вече видяхме на излизане от Скопие

 Напускаме Скопие с чувството че и младата Македония, която ние едни от първите признахме, вече ни изпреварва. Или поне така изглеждаше.

Бъдете внимателни с просяците обаче! Както навсякъде има ги и тук и ако не им дадете нищо, направо ви бъркат в джобовете!
Решаваме да пътуваме за Охрид и да нощуваме около езерото.

Цените на горивата са най-ниските в региона.Бензина е около 2,62 лв.?л , а евродизела е по 2,24 в./л съдейки от табелата.

 

 Пътят за Охрид е хубав – на моменти е и магистрален.

Охрид – столицата на Първото българско царство и Самуиловата крепост

 Охридското езеро и крайбрежният парк.

"No coments"

Разкошни крайбрежни хотелчета! 

Холандският парк

Яхтеното пристанище

И част от ВМС на Македония. Трябва да имат поне 304 единици.

До като се насладим на красотите и пак мръкна.

 Тръгваме към Струга и по азимут (координати)в тъмното търсим къмпинга, който предварително бяхме набелязали ( С 41о10’42.67” И 20о41’33.033”). Пред нас един кемпер внезапно свърна някъде на ляво и запраши през шубраците по крайбрежен път. Дълго следвахме светлините му по успоредното главно шосе, но го изгубихме. Спряхме вдясно на една бензиностанция и се оказа, че сме точно до отбивката. Скоро се озоваваме в голям къмпинг и след малко на велосипед пристига охраната. Следва разговор с „газдата” и ни оцепва 29 евро за нощувката. Миналата година в Париж ни взимаха по 27. В това време пристигна и кемпера, който следвахме – значи това е къмпинга, друг няма. Топлата вода в девет часа естествено вече е спряна, подвързва ни с ток и пак изчезва. Сега откривам, че подаването на външно захранване някъде се губи, вечеряме „на свещи” и лягаме.

На сутринта сме възхитени от разположението на къмпинга. На самият бряг на езерото е .

Имаше и колега с идентичен кемпер от унгарска група, но докато се сетя как е на унгарски „ Здравейте колега, от кога сте тук? Как пътувахте?....... Бихте ли били така любезен да ми погледнете ел. инсталацията?” , те се строиха и групово се запиляха на някъде. Както и да е , открих повредата, свързах с клеми четири кабела , както се казва закърпих положението и тръгнахме и ние да поразгледаме.

 

 Една снимка за автентичност. Жената пак си е моята.

 Поемаме пак в променливо време. Минаваме пътьом през Струга и тук се сещам няколко любопитни факта: Охридското езеро никога не замръзва, а температурите в Охрид не падат под + 4 градуса и лятото е влажно и прохладно, докато в Струга, само на 15 км. от Охрид те се движат от +45 до -20.
Чудим се какви са тези модерни джамий по пътя, но се сещаме че наближаваме Албания.

Продължавам разказа с прекосяването на Албания. Скоро стигаме на границата. Нямаме спомени от преминаването, значи не е имало и проблеми.

 

Малко след ГКПП-то е хотел „Одеса” с бензиностанция. Горивата са малко по-скъпи от в Македония.По-нататък ще дам точна справка.

 

 Терена е предимно каменист, планински, но пътят е хубав. Ако гледате внимателно ще забележите фамозните „bunkeler” от времето на Енвер Ходжа. 

 

 

 Ето го и написан маршрута, който ще следваме.

  

Типичен албански пейзаж

 А това е друга местна забележителност – автомивки. Обозначени са със застъпени между два камъка маркучи, изхвърлящи високи струи.

Крайпътен „супермаркет” . Ако се съди по сателитните чиний – продавачите и тук живеят.

По междубанков курс 1 EUR = 140.15 ALL (албански леки). Според табелата дизела е 176 ALL - 1,26 EUR (2,50 лв.) а бензина 180 ALL 1.29 EUR (2.55 лв.). Така дизела излиза малко по-скъп от в Македония.

 

 Тук много начесто, както и в цяла Албания има постове на местният КАТ, но и те самите не се вземат на сериозно.

Либразд е бедно, но живописно градче.

 Пътят следва долината на мътна река и скоро стигаме Елбасан – вторият по големина град след Тирана.

 

Елбасан - дoкато влезем в града и вече излизахме.

От Елбасан обаче започва страхотна магистрала до Тирана. Все още беше в строеж и безплатна.

  

Префасониран бункер.

 
Наближаваме Тирана – „Шератон – Тирана”

Тирана обаче е най-кошмарния град откъм организация на движението. Магистралата неочаквано свърши и ни трябваше час, докато навлезем в града по една улица, където движениет бе трансформирано в „променливо-посочно” от паркираните коли. 

И в този хаос никой не се сърдеше, всеки бе толерантен към нахалството на другия и НЯМАШЕ ОЧУКАНИ КОЛИ, което не можеше да се каже за Неапол например.
В тази улична бъркотия и масово присъствие на полиция, не посмяхме да спрем никъде да се поразходим из центъра, още повече, че Тирана бе „тера инкогнита” за нашият GPS. Просто там имаше само едно петно „в реални граници” .
 

 Това е сградата на ректората на Тиранския Университет.

 А това май нямаше нужда да показвам – вече никому не прави впечатление, освен че клошарите им са технически по-обезпечени от нашите.

 Общо взето Тирана прави впечатление на град, който се развива бързо и върви напред към цивилизования свят. Хората са отворени и сърдечни, приемат чужденците и са модерно облечени. Това е вярно и за другите селища, през които минахме. Попитахме един младеж за пътя за Дураз и той отзивчиво и усмихнат ни указа посоката.
В късният следобед поехме към Дураз – техният Бургас доколкото Вльора е тяхната Варна, техният курортен център, ако може да се направи такава аналогия. Преди града спряхме на едно кафене и макар, че само ползвахме тоалетната и попитахме за пристанището, младежът бе много вежлив и се справяше с английския.
От Дураз нямаме никакви снимки. Притеснявахме се как ще се оправим с ферибота и се насочихме право към морската гара. На пътя ни, около уширение имаше няколко брокерски кантори, които продаваха билети за фериботите. Спрях да попитам информативно за цените и момичетата подробно ми обясниха, че линията Дураз-Бари се покрива от две компании – „Venturis Ferries” и “ Adria”. Само лятото от Вльора има линия до Бриндизи. Фериботите тръгват всички само в 23.30 вечерта. Пътува се 9 часа. Цените навсякъде са еднакви и за нашият кемпер и двама човека са 177 евро. Е да, ама кой да им повярва! Бях прочел, че на морските гари е по-евтино и продължихме нататък. След няколко обърквания благополучно акостирахме пред гарата и тичам на гишетата. Обясняват ми, че тук не продават билети, на което естествено не повярвах. Правели само чекинг на билетите и ми препоръчаха поименно брокери. Заговаря ни италианец и обяснява, че е платил за билет и легло по около 57 евро. В това време пристигат два кемпера с французи, чекват си билетите и аз им се лепвам. Обясняват ми, че ще пътуват с Адрия и за двата кемпера са платили 122 евро!!! А за четиримата – 56 евро!!! Показват даже документа.Е, после уточняват че ползват двупосочни билети и предварителна резервация. До като се чудех какво да правя, услужливо се поинтересува от проблема ми с нищо незабележим човек на средна възраст. Говореше само албански, но някакси се разбирахме и скоро ме поведе към своя позната брокерка. Тя също посочи цена 180 евро, но работи само с “Venturis Ferries”. В това време удари силен дъжд, почти буря и докато се приберем ни измокри до кости. Повлиян от французите, обаче реших да се върна при първите брокери и да търся билети за “Адриа”. Връщаме се и ми предлагат на цена 167 евро – кемпера бил малък и можело да мине за лека кола. Грабвам билетите, връщаме се на гарата, чекваме се и се нареждаме с кемпера зад французите, щастлив че съм спестил 10 евро. Скоро обаче идва строен младеж, с униформа и коса на конска опашка и учтиво ми обяснява, че с билета за лека кола не може да ме приеме – бил съм по-висок, а местата за високите са ограничени. Да съм ходил да се оправям на чекинга. И тук започна една одисея – ония ме връщат при брокерите, те вече са си отишли, 23 часа е, пращат ме на офиса на Адрия –също затворен и ми казват – sorry оставате за утре. Е тук им показвам, че сме по-напред в цивилизацията и им дигам един скандал – да са видели когато са ме чекирали, нали за това е чекинга, кемпера е отпред и знаят какви билети съм търсил. Приближава се старият ми познат (досещам се че май е ченге от сигурността) и след още малко чакане ми издават добавка срещу 57 евро. Тичам обратно, сваляме необходимия за нощуване багаж(нямат “camping on the board”) и качвам кемпера последна кола. Сега пък се оказва, че с тези билети ще спим в салона, нямаме легла. Пътуването мина като на Титаник – ферибота е огромен, никакво клатене, спахме на по три седалки и сутринта пихме кафе. 

 На сутринта виждаме отпред фара на Бари и правим аналогия с Ню Йорк и Статуята на Свободата. Купона продължава. 

 Пристигаме триумфално на пристанище Бари. При разтоварването последните стават първи и чак сега можах да разгледам отвън ферибота. 

 Ако бяхме дошли с „Ventouris Ferries” щяхме да минем само със 177 евро.Жалко че неможем да боравим с предварителните резервации – ще се избягнат брокерите и ще бъде още по-евтино.
Подкарваме към изхода от пристанището – ГКПП-то и митницата. Този път влизаме в родния Европейски съюз.

 Поемаме по прекрасна магистрала към Помпей – първата дестинация в Италия.

 Зареждам на първата бензиностанция, а край пътя се редят идилични пейзажи.

 След 3-4 часа и 264 км. пристигаме в Помпей и лесно намираме къмпинг „Спартакус" (Spartacus С 40*44’47” И 14*29’2”)

     Къмпинга е разположен в началото на града, на 200 м. от ж.п. гарата и 50 м. от входа за руините и пазарчето. Наблизо има и няколко пицарии и супермаркет „Carefour”. Евтин е (кемпер+двама+ток = 20 евро.) и е добра изходна точка за разглеждане на Помпей,     руините на Помпей, Соренто - остров Капри, Амалфи, Везувий , Херкулан, Казерта и Неапол. Повечето от тях са известни туристически обекти, ще спомена само Амалфи – първата морска република (преди Венеция) със свои закони и пари, Казерта – двореца „Роял Палас” построен от Карло III Бурбонски през 18-ти век, пазещ колекции от порцелан, картини, часовници и книги . Има великолепни градини на площ 120 хектара.
Настаняваме се и на сутринта решаваме да почнем от Везувий. На ж.п.гарата, пред къмпинг „Зевс” (Zeus) е пункта за продажба на билети и отправната точка на автобусите.

 Осведомяваме се за цените – 22 € с автобус, 10€ без. Решаваме да икономисаме 24 € и да идем с кемпера.
Прибираме се бързо в къмпинга, но кемпера работи две минути, губи обороти и загасва. Всички следващи опити са безуспешни. Имам „автоасистанс” застраховка и звъня на застрахователя. И сега започна ходене по мъките. Обажда се руснак, взема ми данните и отсича – фордове не ремонтират!!!След нови няколко позвънявания чрез него се свързвам с българин в Австрия и ми пращат накрая пътна помощ. Идва репатрак, с шофьора опитваме да палим, но не става. Вода в горивото!!! Трябва в сервиз.Събота е, сервиза не работи и се уговаряме да дойде в понеделник в 9.00.
Единадесет часа е. Решаваме да не губим деня и да видим руините на Помпей – изровения от вулканичната пепел античен град. Входа е през улицата и си купуваме билети по 11 € на човек и 6€ пътеводител на руски.

Входа за руините 

 Помпей е един от двата града с Херкулан (Ercolano), които са били изцяло затрупани с вулканична пепел при мощно изригване на Везувий на 24 август 79 г. от н.е. по обяд. Въпреки това, жителите са крайно изненадани. Тогава даже в латинския език е нямало дума , а значи и понятие за вулкан. Множество тела са консервирани в пепелта непокътнати и със запазени дрехи и накити от онова време.

 Открит е чак през 1748 г.,при прокопаване на подземен канал за отклоняване на р. Сарно, когато се провеждат и първите археологически разкопки, но усилено се разчиства в наши дни. Понастоящем града е напълно разкрит и се провеждат работи по консервация и реставрация. По мащаби е съперничел  на Рим.

  Всичко дървено отдавна е изгнило и сега се реставрира. По камъните се е пресичала улицата при дъжд. Улиците са свързани в умна система за събиране на дъждовната вода.

 Градският колизей

 Всички улици имат имена, а къщите – номера.

 Античен магазин – в делвите се е продавал зехтин.

Интересна система за събиране на дъждовна вода от покрива. Под отвора е "пералната" 

 
Запазени са красиви мозайки и стенописи.

 Централния градски площад - Форумът. Вижда се отзад и Везувий.
 

Влязохме в 11,35 и до 14,00 се наситихме на старини. Решаваме да не губим време и от близката гара се качваме на трена за Соренто. 

Градчето ни бе известо от един стар шлагер. Влаковете са на половин час и билета е 4€ на човек двупосочен ( 3€ в една посока).За двама се оказа по-евтино, но съобразихме късно. В 18.30 вече бяхме там.

Поглед към Соренто от ж.п. гарата

 Няма да сгрешите - маршрута е изключително живописен. Но южна Италия е малко особена и близка по бит и манталитет до нас . Това си има и положителните и отрицателни страни. Положителни, че това е по-бедния край на Италия и обикновените хора ни влизат в положение. Но и това е територията на камората и ндрангетата (да не се смейте - чувства се) и всякакви негърски, арабски, китайски и виетнамски, а от скоро и наши общности. Що се отнася до ферибота - всички ни препоръчваха от Игуменица, но тук не бяхме идвали. Оказа се обаче че не е по-евтино. Тук ще споделим всичко преживяно и дано ви е от полза.

В късния следобед слизаме на гарата в Соренто.

.
Соренто е малко 15 000-но градче , закрепено на полуостровна скала. По тази причина и тук преобладават мотоскутерите – за автомобилите няма места за паркиране и като че ли имат и ограничен достъп. Прави впечатление огромния брой паркилища за мотопеди.

Една от гордостите на градчето са красивите паркове с причудливо оформени дървета.

Друга забележителност са множеството пластики на Салвадор Дали , излижени направо в парковете. Оказа се че има изложба на открито, която е удължена.

 Плакат за изложбата „Салвадор Дали”

Но не са само тези скулптурите на открито.

 Магазините за сувенири изобилстват на изящен порцелан, който може и да е достъпно евтин. За 10-20 € могат да се купят прилични фигурки. Е, точно тази предполагам не е толкова евтина.

 Но най-голямата гордост na града е великолепната каменна тераса с изглед към морето от височина 45 м.

 Отсреща е вездесъщият Везувий!

 За съжаление само това е естественият плаж. Курортистите се печат на шезлонги върху каменните молове..
 

 Изглед към пристана. От тук може да се вземе корабчето до о. Капри.
 
 Ето я истинската романтика!!!

 
От тук до морето се слиза по сложна стълбищна система 

 А за колите е изрязан път в скалите.

     Захласнати от прелестите на градчето вече замръкваме и пропускаме възможността да идем до о.Капри. Нищо, ще имаме повод за второ посещение. Връщаме се на гарата и от там в Помпей.
       На другия ден – неделя правя две открития: първо – настинал съм на ферибота (бях заспал полумокър) и второ: - GSM-а ми е изключен поради превишен лимит в роуминг. Оказва се , че руснака с който съм си говорил за автоасистанса си е седял в Москва. Разговорите извън Европейския съюз са по 7 лв./мин. Вдигам си лимита чрез + 359 88137 (безплатен номер на Мтел в чужбина), за да не съм без телефон и решаваме да отскочим до Неапол. Мислехме попътно да го разгледаме като тръгнем за Рим, но повредата в кемпера ни променя плановете. Прибягваме пак до услугите на железниците и срещу 10.5 € - двупосочен за двама , ето ни по обяд в Неапол.
Пристигнахме на Централна гара Неапол на площад Гарибалди.


Голяма , модерна сграда в много демократичен град. И тук на сянка, бе „запладнила” една сеньора.

 Малко по-нататък , не твърдя че сеньората, може и някой друг да е, а може и кученце, дискретно и комбинирано си беше свършил ртаботата.

Точно тук и срещнахме първата българка, която веднага започна да ни инструктира – да се пазим от мотористите , да си закопчаваме якетата и там да носим чантите и фотоапаратите , да не купуваме нищо от уличните сергии особено на площад „Гарибалди” и все от този род. Беше някъде от централна България и работила тук от седем години.
Благодарихме за предупрежденията, пожелахме и успех и по Via Garibaldi се спускаме към морето, продължаваме по Via Nuova Marina. Първо мислехме да видим крайбрежието и Кастел Нуово – замъкът до пристанището, архитектурният символ на града.

Замъкът изглеждаше заграден от строителни дейности и го видяхме само от вън. Следващото бе Marina Nuova –новото , модерно и красиво пристанище. 

 
Изглед от пристанището към Castel Sant’Elmo и църквата San Martino.

В съседство с новото е и старото бароково пристанищно управлвение и морска гара- сега затворено и рушащо се.

 Връща ме се по тротоара на булеварда и едва избягваме младеж на скутер, който тегли приятел на канцеларски стол, когато ни връхлита нова агитка от 14-15-годишни хлапета на скутери . Каските изглежда и тук са извън мода. 

Ядосани, че ги снимам оплюха жена ми. Единственият зрител прецени че сеира вече е свършил и се запъти да си вземе трамвая.

Завиваме по една пряка в посока центъра и попадаме на мила фамилна церемония.Едно семейство току що е излязло от близката църква след първо причастие на дъщеричката им. Това е важен момент както за малката принцеса, така и за цялата фамилия.

 
Всякака къща в която вече има девойка, се бележи с розово.

Навлизаме към центъра и сме шокирани от купищата боклуци!!!

    Сега, като пиша и правя справки, попаднах на следния сайт: http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=156&aid=4100 , който хвърля светлина на наблюдаваното. Та преразказано пише тук, че местните „предприятия за събиране и преработка на отпадъците са в ръцете на Комората и изтискват от общината големи средства” !!!
За да се спаси „градът на 500-те кубета” (подразбират се църкви), от които над 200 вече са затворени, целият градски център е под опеката на ЮНЕСКО . Но отпусканите средства за съхраняване на уникалния център се стопяват без видим резултат и се чуват вече гласове за изваждане от списъка. 

Уникалната уличка на занаятите Via San Gregorio Armeno (Сан Грегорио Арменьо), от които май са останали само китайските сувенири. 

Бродейки из старият център, виждаме групичка немци сладко да ръфат някакви понички и внезапно огладняваме. Влизаме в кафе Toraldo близо до Teatro Romano ( най-старият театър в Италия). 

      Поръчваме си от сиропираните бухтички и се оказва, че печелиме и две кафета. Пъргаво момиче ни завежда в другия салон, разпорежда нещо и ни настанява на масичка отвън. След малко излиза грамаден сервитьор с висящ поднос на малкия пръст и с театрален жест ни сервира две миниатюрни кафета с чашки вода и шоколадчета. Впечатлени сме, но все пак си поискваме и пепелник. Грамадата се оглежда и премества от съседната маса единствения пепелник. Все пак в Италия има забрана за пушене на обществени места. Трогнати сме и дълго не можем да си обясним случката. Може би бяха нашенци..... Но кафетата бяха превъзходни!!!
Ободрени продължаваме.
Това са характерните за центъра на Неапол жълти сгради. 

         Всеки е чувал фразата „Виж Неапол и умри!” Известа е от времето на Вергилийй, когато основаното от гърците селище е било център на всичко, което си струва да се види преди на този свят. Една от версиите е свързана и с честите епидемии от холера. По този повод Марк Твен казва –„Не знам защо човек трябва да умре ако види Неапол, но ако остане да живее тук ще умре със сигурност” .От векове Неапол се слави като мръсен, неорганизиран и мрачен град. Проституцята, практикувана в Неапол между 18-ти и 20-ти век е основен източник на сифилис на Стария континент. Не на последно място фразата се приписва и на Гьоте при посещението му в красивият според него град на Неаполитанския залив. а съм срещал да се приписва и на Ницше.
Друго тълкуване включва близката красива местност Умри (виж Неапол и Умри), което придава друг смисъл на фразата.
Неапол е огромен – третият след Рим и Милано с повече от един милион население. Започнахме да се уморяваме, сядаме за поредната почивка на Plazza Plebiscio или може би Виктор Емануил II, вече ни е все едно и гледаме как отсреща в една банка двама банкери си пият виното на прозореца ( е , все пак е неделя) . 

На кого му пука!Парите нали се въртят.

Решаваме да се връщаме. Не успяхме да видим много неща – Галерия Умберто I, Палацо Рояле, Санта Лучия с рибния пазар, Замъкът на Яйцето , катакомбите,картините на Караваджо и още мн. други….

Е, все пак надникнахме на връщане в градската катедрала „Сан Дженаро.”

 Казват, че в Неапол или веднага се влюбваш, или го намразваш за цял живот. Още не сме решили към коя група сме.

От прозореца на влака снимам Везувий

     В понеделник сутринта идват от сервиза и помагам да натоварят кемпера. Шофьора прави четири снимки с цифров фотоапарат на 4-те ъгъла на кемпера и ми оставя товарителница и листче с телефонен номер – да се обадя след шест довечера. Дават ни прилично бунгало за 25 € и пренасяме разтоварения багаж там.

 
        Забелязахме, че в Италия не е модерно вече тоалетните да имат седалки. На много места вече са премахнати, на останалите се дава премия за свалянето им.

Нямаме какво да правим до вечерта и тръгваме na изток по Виа Плинио(Via Plinio) да разглеждаме Помпей. Стигаме раздвоение на улицата , решавам да се пробвам и питам първият срещнат – мъж с велосипед „ -Ескузи сеньоре ! Dove centrо ?”(къде е центъра) . Той съответно отговаря – “ --Io sonio straniero (чужденец съм), АМА ЧЕ ВИ ОПРАВИМ”!!! Оказа се нашенец от ломско, тръгнал да пита „патрона” си, днес ще има ли работа за него. Разменяме две-три приказки и продължаваме по живописната Виа Плинио.

Втори вход ръм Руините. По-централен и модерен, но безлюден.

Чак сега добиваме реална представа за площта на руините. Тя е огромна, много по-голяма от тази която бяхме разгледали. Това си е бил един доста голям град.

Красива детска площадка с Айфелова кула.

 Тези сувенирни сергийки са си типично по нашенски и сякаш никъде не може да се избегнат. В отсрещните магазинчета се продаваха сравнително евтини герданчета от червени корали със сертификат.

 От тук нататък Виа Плинио преминава във Виа Рома и Помпей се оказа едно чисто, подредено , „бюргерско” градче. 

     

Новият Помпей , както писах е много приятно градче, спокойно, чисто и доста добре поддържано. Не видяхме индустриална зона и е далеч от крайбрежието.
Теглим безпроблемно пари от банкомат на местната „Banca di campania” на връщане по Виа Плинио. Отбиваме се в една аптека, но 8 € за 16 прахчета парацетамол ми се виждат ненужни. Цените на лекарствата са даже по-ниски от нашите. Черпим се обаче по едно „gelatto” (джелато – сладолед). „ Уна густа - уно еуро” ( една топка – едно евро) ни обяснява момичето. Сладоледа е хубав, абе същият си е като нашия.
На път ни е и Карфур-а. Тук за 1.5 € купуваме стек двулитрови бутилки вода, бутилка Кианти за 3.5 € и други промоционални евтинийки.Хляба е скъп – купуваме за 1,29 € 500гр. най-евтино.
Прибираме се натоварени в къмпинга и моля момчетата на рецепцията да се обадят в сервиза. Оказва се че имат този телефон и звънят от техния. Много услужливи и приятни младежи са. От сервиза казали, че са изпратили сметката за ремонта за съгласуване от застрахователа. Е да ама не! Според договора за автоасистанс, ремонта в сервиз си го плащам аз, както и частите. Разбираме се, че аз ще платя и ми казват да се обадя утре след обяд.

На другата сутрин закусваме в приятната компания на лабрадора на момчето от рецепцията, който вече отдавна свойски ни беше маркирал т. е. харесал.

 
Това ни е петият ден тук, и вече се познаваме с доста хора . Особено симпатични ни бяха млада двойка от Холандия, които вечеряха на свещи още към шест, за да могат да идат след това на пицария.



Имаше и млада двойка лесбийки, но при тях нещата нещо не вървяха, въпреки усилията на мъжката, или как там се казва. Дамската четеше книга на външната лампа до късно през нощта и не щеше да се прибере в палатката. Чак на нас ни стана жал, като минавахме покрай тях на път за WC-то..
Иначе къмпинга не беше пълен, даже съседния беше вече затворил, и не беше скъп, както писах, но пералната си струваше 4 € без праха. Имаше малко магазинче и заведение, но вече бяхме извън сезона и не работеха.
Трябваше да чакаме до следобеда и пак се разходихме до центъра. Този път по-обстойно разгледахме базиликата, към която имаше голям църковен комплекс и разни изложби.

 Имаше и картинна експозиция и това ми заприлича на Караваджо, но не смея да твърдя и не видях етикет

 Това изглежда са дарения.

      Прибираме се и става време да се обадя в сервиза. Дежурният младеж пак посредничеше и преведе, че всичко е готово – ще струва 440 € без тяхното ДДС плюс 30 € за нафта и още 100€ ако искам да ми го докарат. Стреснат бях от сумата, но няма как. Поисках адреса на сервиза, оказа се в покрайнините на Неапол, заложих го на GPS-a и хукнах към гарата.
Пристигам на познатата вече гара в Неапол и GPS-а отчита още 7,2 км. Единият вариант беше да взема такси, но аз разбира се избирам по-трудният, но по-евтин вариант и хуквам да търся първата улица от маршрута. И не сгреших – само след два километра попаднах в такова задръстване, че и пеша едва се промъквах между броните на колите. С малко питане след час бях точно на адреса, но се оказа че това са четири гаражни клетки , заключени и съвсем безлюдни. Или беше свършило работното им време (беше вече около шест следобед) или ме бяха пратили за шарен хайвер. До като се чудех, заобиколих отзад и открих нещо като път и някакви складове, като от една порта се подаваше и задницата на камион. Поех нататък, но при преминаването ми през нещо като портал разлаях две кучета. По-голямото бафна два-три пъти и пак се кротна, но малкия помияр изглежда ме бе чакал от сутринта и скоро увисна на крачола ми. Не можа да го разкъса, но остави белег на левия ми прасец, който и сега личи. Нямах време за лични пререкания, изтърсих го разочарован от крачола и скоро стигнах до човека, който направляваше излизането на камиона. Казвам му че търся „аутомеханика”, но той твърди че тук няма. Адреса нищо не значи в Неапол! Насъбраха се и други хора и давам на един, говорещ английски телефона си с набран дадения ми номер. След кратък разговор, човека ми връща телефона и казва, че този от номера няма никаква връзка със случая. Пак шах! Тъкмо да се откажа и се сещам, че нося товарителницата и там имаше лого и име на някаква фирма. Показвам я и сега всички дружно прихват да се смеят. Не били „аутомеханика” а обикновена „work shop” – работилница и е еееей там.... след синята желязна врата. Тичам натам, скоро щастлив си виждам кемпера и питам многозначително двама смаяни бачкатори къде им е тоалетната. Трябва да си поема дъх за следващата доза „впечатления’, защото „патрон” на нещото се оказва хилав нервак, който веднага ми написва на лист хартия 440 € + 30 газолио – „ -Пагаре!!!” (плащай ! ). – Чакай малко момче, да видим първо работи ли, поправили ли сте нещо? Кажи какво му имаше? - Цъ,… примо пагаре!!! Демек първо плати. Носех резервните ключове, излизам, отключвам кемпера и паля. Виждам как всички настръхват – ами ако духна. Единият работник се сеща и докарва репатрака – да ме гони евентуално. Той е на моя възраст, гася двигателя и го питам какво все пак е направено. Показва ми и успявам да разбера, че са сменили горивоподкачващата помпа и горивния филтър. Стрували около 160 € и 50 €. Тук после питах – струват съответно 37 и 15 лв. Имало вода в нафтата и трябвало да я подменят. Даже ме води в съседния двор и ми показва същия кемпер Форд Транзит – негов бил и искал нещо да ме пита. Нямам време за излишни разговори, жена ми беше сама в къмпинга и бързам да оправя сметките. Вижда ми се висока цената и искам фактура. Предупреждава ме че ако искам фактута, ще ми начисли ДДС . Ааабе като у нас. Правя бърза сметка, че без фактура няма да ми признаят разходите от Алианца, пък и хлапетата от къмпинга ми казаха 5% за ДДС. Да , ама не – оказва се 21% или още 92 € отгоре. А и във фактурата няма разбивка, какво е правено, та се поскарахме малко, но в крайна сметка платих 577 –те €. Даже и до банкомат ме возиха, но си взеха намисленото.
Какво да се прави. Аз бях кокошката, претичала през двора им, която те пооскубаха. Мен ако не, та кого ли другиго. Даже по едно време хлапето ми подаде телефона си – неговият „застраховател” искал да говори с мен. Бях ядосан и въобще не му дадох думата, като оня само успя да каже „бла,бла,бла” и затвори. Беше ясно – ще дойдат танковете. Набрах на GPS- обратния маршрут и се прибрах безпроблемно.
Събираме и товарим багажа все пак спокойни че си имаме кемпера и изпиваме киантито на романтична масичка под смокинята пред бунгалото. Спим за последно в бунгалото и в къмпинга. Адио Помпей!
На сутринта едва успявам да убедя рецепциониста да ми даде фактурка за нощувките и поемаме към Везувий – единствения действуващ вулкан на континента.
Сутринта - сряда 18-ти септември поемаме на север по магистралата за Неапол.

Отклоняваме се вдясно на изход Erculano.

Започва постепенно изкачване и колоната се сгъстява.

Отстрани се редят причудливи скулптури.

 С изкачването се открива панорамна гледка към Неапол и Неаполитанския залив.

Изкачването приключва и се нареждам „барабар Петко с мъжете” до другите кемпери на паркинга. От Помпей до тук са 26 км. или по малко от час . малко по-близо е Неапол - 23 км. Оттук продължаваме пеша.

 Тук се купуват и билети ( 10 евро на човек), има химически тоалетни (колкото дадеш)и хубаво ресторантче с прекрасен изглед към Неапол .Паркинга обаче още не е разчистен след последното изригване. Що да се хабят….
 
Скоро става многолюдно, като на селски сбор и всички се юрваме нагоре
 

 Началото на изкачването е от първия заслон и Митинг Пойнт-а. Тук се проверяват билетите . Неаполитанците се шегуват, че имат единствения вулкан с работно време. Според езика се оформят групи и се поемат от екскурзоводите.

 

 Следва 900-метрова екопътека до кота 1200м.н.в. която преодолява 135 м. денивелация.В периода 1889 -1944г. тук е имало фуниколор (зъбчата парна железница) когато при последното изригване на 22 март 1944 г. в него загиват 57 човека опечени от лавата. Били са затворени и е нямало как да избягат. За това пък сега може да разчитате на краката си. 

 С малки почивки превземаме изкачването. Пътеката не е много стръмна, но изкачването си е изкачване.

  

      Ето го и кратера! От тук до дъното са 217м. „ - Не прескачайте оградата за да го снимате – преди 4 години , петима американци така са загинали „ – предупреждават гидовете. Преди това се е разрешавало слизането в чашата. 

„ На Везувий всичко е спокойно!”

Сега в това леко парение се изразява активността на вулкана. Туристите се шегуват, че това е димка поставена от персонала, който поддържа мита за действащ вулкан.

Така местните омилостивяват бог Вулкан.


Продължаваме по ръба на гърловината.
 
Сеизмична сонда – все пак нейната чувствителност отчита нормално до 700 труса годишно.

 На кота 1200 се намира култовата кръчмичка „ La Capannucia”, kъдето продават сувенирни бутилки „Лакрима Кристи дел Везувио” бяло и червено и удрят специални печати където подложиш, на изкачилите циркуса на вулкана.

 Пътеката продължава, като пълната обиколка е 1400 м. а максималната височина – 1277 м. Кратера е дълбок 217 м. и с диаметър около 200 м. Диаметъра на основата на Везувий е около 3 км. 

 
Буквално за секунди, обаче пейзажът може да се промени до всяващ ужас.

 Но това не плаши туристите от всякакви възрасти….

 …….и националности. Това разбира се е една снощна рускиня.

 По обратния път с един руснак си правим взаимно снимки. Руснаците повсеместно изместват немците и японците.

 Товарим се на кемпера и тъкмо да поемем, някой думка по вратата: „ Дуе еуро паркинг!” – разпорежда як бродяга. – Никъде не пише! То пък един паркинг! „ – Дуе е чинкуанта!!! (две и петдесет) – гласа става заплашителен. Кви пет лева, ква милиция – даваме му ги и отпердашваме. Кога ли ше излезем от тази Кампания.
Следващата ни цел е Рим – античната столица на света.
        Внимателно се спускаме по склоновете на Везувий и само преминаваме през Херколан – вторият засегнат от голямото изриргване през 79г. Според легендата, основан е от Херкулес на мястото където убива Какус на брега на Неаполитанския залив. Руините на 4 000-ния пристанищен град са по-малки от тези в Помпей, но по-запазени, тъй като са изровени от лавата. Докато Помпей е бил покрит с 3-метров слой предимно вулканична пепел, то Херкулан е открит под 23 метра лава, пемза и вулканична пепел. Нямаме време и продължаваме по магистралата за Рим покрай морето.
По улиците на съвременен Херкулан

Следваме крайбрежната магистрала за Рим. Магистралните такси могат да се плащат и с нашите банкови карти „Viza Electron” през излазите, където това е означено.

Накрая излизаме от област Кампания и навлизаме в област Лацио. 
 И така , през Формиа, Терацина, Латина и Априлиа– все покрай морето, стигаме Рим.

Отсядаме в къмпинг „Рома” – естествено. ( С 41*53’16.236”, И 12*24’18.256”) от веригата „Roma camping village”. Къмпинга е голям и на рецепцията идва рускиговорещ младеж със скутер, който кара пред нас до мястото.

Въпреки че къмпинга е огромен, нощуваме за 25? на нощувка (вкл. елзахранване и интернет). Терена е на няколко нива.

 Мястото ни е като за възрастни хора – до един от сервизните комплекси.

 Магазините и ресторантчето са с оригинална украса.

 Има и терен за най-малките.

 Къмпинга се nамира на бул.” Aurelia” и е удобен подход към Ватикана - има директна автобусна линия до Музей Ватикана сп.. “Cipro” с автобус No 247 и за центъра бус No 246 до метростанция „Cornelia”. В Инфоцентъра на къмпинга се продават билети за градския транспорт( 6 ?), за Обзорните автобуси и за музейте на Ватикана.Определяме два дена за Рим – един за града и един за Ватикана.
На другата сутрин, разучили брошурата, която ни дадоха при настаняването, решаваме да си купим в къмпинга билети за откритите автобуси („Open tour- Roma Cristiana”) + един билет гр. транспорт за 21 ? на човек).
Хванахме линия 247 отляво до входа и още в автобуса се запознаваме с млад служител на Ватикана – fratello Раян от Аризона – САЩ!!! Брат Раян се оказва много общителен и словоохотлив младеж, обяснява ни къде да хванем обратния автобус, къде е спирката на обзорните автобуси, съветва ни да си купим билети за Музей Ватикана от самата каса на музея и още ред полезни неща.

 Накрая ни подарава по един „Специален медальон на Мадоната с Младенеца” – да ни пази и помага в негово отсъствие и приятелски се разделяме.
Обикаляме Ватикана и намираме на Via de la Concilacione срещу централния вход на „Piazza San Pietro”, спирката на всички обзорни автобуси. Всеки обаче спира на определено място и се нареждаме на опашката за нашият жълт „Roma Cristiana”. Вътре си взимаме слушалки и карта на маршрута и решаваме да направим една пълна обиколка, а след това да се качваме и слизаме на набелязаните при обиколката интересни места. Билетите за тези автобуси важат за целият ден (въпреки че в къмпинга ни казаха, че са за 24 часа от първото качване) и може да се качва и слиза неограничено.

 За разглеждането на Рим и години може да не са достаъчни, та ето какво успяхме да видим до мръкване.

Непосредствено до Ватикана – мостът Виктор Емануил II над река Тибър (Teveo). Зад него са мостът и замъкът San’t Angelo . Започнат е от император Адриан като мавзолей за себе си и императорите до Септимий Север. След това се преустройва за крепост, а после и за затвор. Тук папа Климент VII-ми се спасява от Карл V-ти, а заточеният скулптур и ювелир Бенвенуто Челини участва в отбраната. Няколко години по-късно обаче е затворен тук и прави невъзможното -успява да избяга.

 Plazza del Quirinale и Palazzo del Quirinale – сградата на Президентството . Отворена в недела от 8.30- 12.00 , вход 5?.

 
Централна ж.п. гара „Термини”, вблизост до Диоклециановите терми

 Сградата на Пантеона е започната в 27г. п.н.е. Горяла е три пъти и е най-запазената антична сграда в Рим. Гробница е на Виктор Емануил II, жена му кралица Маргарита и синът им Умберто I-ви. Вход - свободен.

 

 Огромният мемориал на Виктор Емануил II на Piaza Venecia.

 „Санта Мариа Маджоре” – една от 4-те главни базилики в Рим и наи-голямата на Санта Мария. Легендата гласи, че е построена на място, сънувано от папа Либерий и богатият Джовани Патрицио, на което на другия ден ще падне сняг. Сняг действително имало на другия ден а датата била 5 АВГУСТ 352 г.

 Архитектурата отпред и отзад доста се различава.

  Църквата Santa Maria degli Angeli – проектирана от Микеланджело е стара и невзрачна, носамо отвън. В нея е очертан 45-метров бронзов нулев меридиан за определяне на нулевото (лятно/зимно) слънцестоене , за да се определи правилността на Грегорианския календар и датата на Великден.

Ето го и Колизеумът – вход 7.50 ?. Построен е по идея на император Веспасиан с пари от тоалетните в Рим . Сега тоалетната е безплатна,и се намира отзад, под стълбите.

Пред Колизеума е арката на Константин, за жалост тогава беше в процес на реставрация.

Руините на храма на Венера до Колизеума.

До Колизеума е и хиподрумът на Веспасиан.

Следващата римска забележителност, може би най-красивата са Фонтани ди Треви. Симфония от камък и вода!!

От тук отиваме на Пиаца Навона – друго красиво място на Рим.

   
 
 
     Обиколката ни е към своя край. След Неапол намираме Рим за учудващо подреден и безопасен град. Автомобилният трафик и движението са организирани безупречно. Градът е чист, въпреки огромните тълпи туристи. Само дето една густа джелато струва вече три евро.
      Намираме обратния път и включваме GPS-а в автобуса за да си разпознаем спирката. Срещу къмпинга има голям супермаркет пред затваряне , но ни изчакват търпеливо да си напазаруваме. Прибираме се по тунел над булеварда.

           Охраната проверява лентичките на китките ни и ни пуска. Вечеряме и лягаме доволни от видяното.
         На сутринта събираме катуна и тръгваме с кемпера. До Ватикана има огромен паркинг, който набелязахме предния ден и е за едно евро на час. Само дето паркинг автоматите не работеха. Тъкмо мислех да оставя все пак кемпера и един иналианец, коъто също търсеше да плати ми показа счупени стъкла на асфалта. Това било от коли с неплатен паркинг. Не разбрах кой и защо го прави, но го послушах и си купих за 4 ? билет за паркиране 8 часа от весникаря в близкия вход за метрото.

Ватикана представлява огромна крепост малко настрани от центъра на Рим. От паркинга излизаме на една от стените и тръгваме на ляво покрай нея.
 Ватиканът се охранява от швейцарска гвардия от векове.

Площадът San Pietro и главният държавен вход. Разбира се тук няма ГКПП, няма визи, няма проверки. Една бяла линия от камъчета в настилката е държавната граница с обща дължина 3,2 км. Към Ватикана са и околните квартали Прати и Монте Марио.

Папата може да се види всяка сряда от 10.30 , когато дава аудиенция на площад Сан Пиетро и пристига с папамобила, но са необходими билети (от папската канцелария или по интернет). Билетите са напълно безплатни. Втора възможност – всяка неделя от 12.00 папата се показва на прозорец от папския апартамент. Входа е без билети, но трябва бинокъл. Плановете ни се бяха объркали и пропускаме и двата шанса.
В центъра на площада се издига египетския обелиск, донесен тук от Калигула

Тук , до колкото разбрахме се редят само да видят базиликата Сан Пиетро. Нашата цел обаче бяха Музеи Ватикани. Входа беше отзад, откъм паркинга.

Горе входът е учудващо съчетание на старо и ново строителсво.
Фотографирането е разрешено навсякъде с изключение на Сикстинската капела

За Ватиканските музеи в интернет и в специализираната литература може да се види много. А и целта на пътеписа не е просветна, така че ще споменем само , че в тези музей имаше от всичко.Като се почне от древен Египет:

Мине се през античността…..

Средните векове и ренесанса.

Тук е и Мистрията на папата.

Модерното изкуство в наши дни. "Мислителят" на Роден. Картини на Шагал.....

Градините и вътрешните дворове на Ватикана

      От Сикстинската капела нямаме естествено снимки, но и тя не ни впечатли много. Това е действащ храм, тук папата прави проповеди, но и беше претъпкано към момента с туристи.
      От Ватикана фактически успяхме само да добием впечатления. Културните ценности съхранени тук са в количества, сравними в Лувара , Ермитажа и другите аветовни галерий и музей. Тръгваме си с убеждението, че и втори път да дойдем повече не можем да поемем.
      Товарим се безпроблемно на кемпера и пердашим за Пиза. 

 От Рим до Пиза са около 350 км. по разкошния крайбрежен път. Минава се през Чивитавекия – има великолепен замък на самия бряг на морето; Монте Агрентарио – красиво градче с Испанската крепост; по-нататък е градчето Пиомбино, от което се взема ферибота за остров Елба, на който близо до родната му Корсика, е заточен Наполеон за 9 м. и 21 дни. Ливорно е второто по големина пристанище на Италия и курортен център. Всички тези места бяха планирани, но аварията с кемпера ни ги съкрати. Спим на паркинг на 150 км. от Пиза.

В Пиза освен Torre Pendente (Наклонената кула) , на Campo dei Miracoli (Площада на чудесата), трябва да се види и целият катедрален комплекс El Duomo di Pisa. Състои се от катедралата „Санта Мариа Асунта” , баптистерия и кула в много уникален романо-византийско-мюсулмански стил. Кръглата баптистерия, посветена на Йоан Кръстител е най-голямата в Италия с диаметър 107 м. Закритото гробище Composanto Monumentale (гробището-паметник), едно от най-красивите света, също е част от катедралния комплекс. То е с два входа и три параклиса, има запазени и 84 саркофага.
Тук е и родното място на Галилео Галилей.
Пристигаме в Пиза по обяд и паркираме доста далеч от Площада на чудесата даже оттатък ж.п. гарата, така че прекосяваме целият град.
Вездесъщият паметник на Виктор Емануил II, на площада.

Изглед към река Арно.

Паметник на Гарибалди

Пазарът в Пиза

Първи поглед към Площада на Чудесата

 Строежът завършил на 56,7 м. след 177г. защото кулата започнала да се накланя – сега е под 5,5 градуса на югоизток и по законите на физиката отдавна трябва да е паднала. Входът е 17 € но се пускат групи по 30 човека на всеки половин час.

 Катедралата и кулата. От ляво се вижда и гробището Compozanto Monumentale

 Баптистерята, катедралата и кулата. Комплекса е великолепен!!!Започнат е с изграждането на катедралата в 1063г. и завършен в този си вид с кулата през 1363г.

 
  На връщане към кемпера се сещаме за Галилео Галилей – Пиза е родното му място и питаме две полицайки на площада. Едната отваря голям бележник и авторитетно ни дава адреса на ротната му къща – „Via Santa Ana” No 13. Намерихме улицата, но на този номер нямаше нищо забележително. Дълго разпитвахме –( абе тука беше, май е в ремонт), намерихме тук хотел”Галилео”, но не я открихме. Няма и в официалния пътеводител на Пиза http://wikitravel.org/en/Pisa.

Piazza del Cavalieri и старото кметство, може би!

Църквата Сан Матео – сега музей на града

Извън Площада на чудесата, Пиза се оказа изключително живописно градче, където отвсякъде изникват забележителни места.

Ето я и улицата

 Но на номера има някаква адвокатска кантора.

Търсенето на домът на Галилео Галилей ни отнема много време и не можахме да стигнем до морето. Всъщност Пиза е доста навътре и май няма пристанище. 
 Пак замръкваме и поемаме към Флоренция, като по пътя ще търсим място за нощуване.
Навлизаме даже в покрайнините на града, без да намерим подходящо място и се връщаме по другата лента на същата магистрала. Намираме бензиностанция с паркинг на 20-тина километра от Флоренция и се нагласяваме до кафето. 

       На сутринта – дванадесетият ден от пътешествието се връщаме във Флоренция и паркираме на Plazza dell’а Indipendenzа (Площадът на Независимостта). Неделя е и движение почти няма. Във Флоренция за разглеждане бяхме набелязали катедралата Санта Мария дел Фиоре, Палацо Векио (Старият дворец) , Понте Векио (Старият мост) Галерия Уфици, Палацо Пити, Градините Боболи, базиликата Санта Кроче (Свтият Кръст), Фонтанът на Нептун на площада до Палацо Векио и др. общо 14 точки.
Започваме да търсим центъра или Старият град – вече се бяхме ориентрали, че обикновено старините са в историческите центрове на тези градове. Срещаме семейство туристи на средна възраст с карти в ръце и ги питаме за старият град. Те гърчат рамене, но ни казват че отиват към Старият мост - Понте Векио. Оказват се туристи от Калифорния, които са тук на хотел. Питат ни на свой ред откъде сме ние , но са по-впечатлени от това че сме с кемпер. Водят ни до някъде и влизат в скъп магазин за стъкло, който не влиза в нашите планове. Създадохме им комплекси на американците с тоя кемпер и отидоха да ги избиват със шопинг.Показват ни посоката и се сбогуваме. Провираме се през старинни улички и неусетно се озоваваме на катедралния площад Piazza del Duomo. 

Това е катедралата Санта Мариа дел Фиоре в класическия комплекс от базилика, баптистериа и камбанария, много красиви, с великолепна облицовка от бял и зелен мрамор, но приклещени в теснотията на големия град. Строена е 140 години разбира се от плеяда архитекти. Шедьовър са чугунените врати на баптистерията със сцени от библията. 

 Неделя е, има служба и влизането е ограничено. Не си носехме песнопойките, така че ни позволяват само външен оглед на катедралата. 

 Входа в катедралата е безплатен (ако няма служба) но за панорамната тераса на камбанарията се плащат 10 €.

 С тихо жужене се появява и групата с вълшебните двуколки. Сториха ни се познати и дълго се чудим дали не са същите от Колизеума в Рим?! Ако са те, значи сме се движили с еднаква скорост !! Впечатляващо!!!

 Купуваме си карта на Флоренция за 2€ и си правим последни снимки.  


Ако се мине между базиликата и катедралата и камбанарията и се спусне право на юг по улицата надолу, скоро се стига до площад със старинен замък с висока кула. Това е Plazza della Segnoria - площада на управителите на общините и Палацо Векио – Старият Дворец. Познава се и по статуята на Давид , фонтана на Нептун и конната статуя на Козма I-ви.
Ние обаче стигаме по малко обиколен път, като „се изхитряме „ (разбирайте замотаваме) да минем и през Площада на Републиката и не съжаляваме: 

 
 

Арката към Виа Строци, която води до Палацо Строци – дворец построен от банкера Фелипо Строци (съперник на Медичите) за неговата възлюбена Клариса. 

 Това все пак си е Флоренция – градът на Леонардо да Винчи.

Минаваме и през Logia del Porcilino – Фонтана на прасенцето с бронзова фигура на глигана- символ на Флоренция, има и пазарче.

 Ето го и Piazza della Signoria – площада на сеньорите (управителите на комуните) . Тук се намира Старият Дворец (Palazzo Vechio) от 1872г. до сега е сграда на общината. Става Стария дворец след като херцог Козмо Борджия се премества в Новия Дворец – Palazzo Pitti.

 Пред входа отляво е копието на статуята на Микеланджело – Давид. Оригинала се намира в Галерията на Академията на Флоренция.

A от дясно е композицията "Херкулес и Какос" - вероятно малко преди да бъде основан град Херкулан.

 В Палацо Векио трябва да се видят Залата на 500-те,Залата на лилийте, Зала на Лъв X-ти, Залата на Стихиите, Залата за аудиенции в които се съхраняват творби на Микеланджело, Леонардо да Винчи и др. титани на ранния флорентински ренесанс.

До Палацо Векио свършва с открита изложба Галерия Уфици. 

 „Изнасилването на Сабине”

 Това не е от филм на ужасите – така едно време е изглеждала победата на Доброто над Злото.
„Персей и Медуза” на Бенвенуто Челини 

 
Композицията на Фонтана на Нептун на Бартоломео Аманти 

До него е и конната статуя на дука на Флоренция и патрон на града Козмо I Медичи.

 

       Съвсем наблизо е и архитектурната елблема на Флоренция – Понте Векио (Старият Мост) над река Арно. В Европа са известни четири покрити моста : Понте Векио(Флоренция,Италия) – 84м. , Моста на Кольо Фичето (Ловеч,България) – 106 м. Кремербрюке (Ерфурт, Германия) – 120м. , Капелбрюке (Люцерн, Швейцария) – 204 м. Понте Векио е на четири етажа и побира множество магазинчета, кафетерии и жилищни помещения.

Бюста на скулптура Бенвенуто Челини  е по средата на моста.

 А това отсреща е южниата фасада на Галерия Уфици.

           Галерията е създадена като официална резиденция с множество канцеларии на фамилията Медичи, но по-късно вмества и колекцията от произведения на изкуството на фамилията. Тук се съхраняват платна на Джото, Микеланджело, Леонардо да Винчи скуптури на Челини и мн. други. Представлява двукорпусна сграда, с голям вътрешен двор, която започва от Плазза дел Сеньори и завършва на брега на река Арно.
Новият дворец на Медичите е известен като Палацо Пити. Също е съкровищница на ренесансови произведения. В момента имаше импресионистична изложба 

 Из улиците на старият град Флоренция!

 Двама мариачи на Via Vikolo dell'Oro! 

Обедна почивка.....

     Къща-музей на Галилео Галилей . Това е една от последните снимки от Флоренция. Свършваха ми батериите и направих и няколко снимки с GSM-a . Да показвам на приятели къде съм бил.

     Продължаваме към базиликата „Санта Кроче” – Светият Кръст. Тук са погребани Данте, Микеланджело, Галилео Галилей, Макиавели, Джакомо Росини, Лоренцо Гибели , както и всички починали Медичи. 

 Не ни беше съдено обаче да я разгледаме. Имаше колоездачно състезание по улиците на града и не можеше да се премине на отсрещната страна. Седнахме в една пицария да хапнем и изчакаме края на състезанието и когато станахме, открих че GSM-а ми го няма. Носех го в страничен джоб с лепенка на панталона и някой „сръчко” в тълпата ми го беше отмъкнал. Жалко, хубав Самсунг беше и разчитах на неговата камера до края на деня. Пак останах без GSM – този път окончателно. Звънях от телефона на жена ми, но картата беше вече извадена. Обадих се да го блокират и толкова.
Прибираме се омърлушени към колата, но скоро ми минава. Не че не са ми крали GSM-а. И във Видин са ми го крали. Ама друго си е като ти го откраднат във Флоренция. Чак ми стана мило.
И спираме на бензиностанция с голям паркинг извън града. Утре сме в Болоня.
На сутринта в Болоня влизаме около 9.30 сутринта. За днес сме набелязали и Ферара и да нощуваме около Венеция. Минаваме през модерна пешеходна арка.

 Правим едно кръгче из центъра в търсене на удобен паркинг.

        Болоня е главен град на провинция Емилия Романа с население около 380 000 души. Разположена е между реките Рено и Савена в долината на река По. Родина е на мортаделата, лазанята и спагети Болонезе.
Бихме нарекли Болоня градът на колонадите. В стремежа да се оползотвори повече жилищна площ, тротоарите са „вградени” в сградите. Местата за паркиране са кът и отиваме на най-близкия платен паркинг ( И 44* 29’08” С 11*20’40”)за две евро на час.

   В паркинга ни дават принтирана карта от Google maps и тръгваме право на север срещу входа към центъра. И пак само под колонади. Градът прави впечатление на чист и пуст.

       Някога в средните векове в Болоня съществувала масова надпревара сред богатите сеньори, кой ще вдигне най-лична къща. И понеже най-личали най-високите, а това струвало много пари, започнали да издигат кули. Престижат се измервал с височината на кулата към къщата и били построени 80-90 кули, от които сега са запазени десетина. Най-известни са двете съседни кули : високата 97 метра „Азинели” и наклонената 49-метрова „Гаризенда”. Строежът на втората бил спрян, тъй като с изграждането започнала да се накланя. Причината била вложените евтини но некачествени материали. 

Палацо Ре Енцо – построен е в 1245г. като продължение на съседния Палацо дел Педестра

Базиликата Сан Петронио – фасадата и още не е довършена.

 Фонтанът на Нептун между базиликата и палацото.

 Центъра – Plazza Maggore

 Кметството на Болоня

        Palazzo dei Banchi – помещава още от XIV , XV век банки и магазини упражняващи сарафство.

Паметника на доктор Луиджи Галвани, който тук е работил и установява връзка между електрическите и нервните процеси. 

Съдебната Палата изглежда много зловеща.

    Друга забележителност на Болоня е Болонския Университет Alma Mater Studiorum – най-старият в Европа, основан в 1088г, Тук са учили Данте Алигиери, Папа Сикст IV, Николай Коперник, Мусолини, Романо Проди, Умберто Еко и много други. За съжаление не намерихме човек, който точно да ни упъти по понятни причини – университета се намира в източния край на старият град ( И 44*29’46,58”, С 11*21’15” ),сравнително далеч от центъра.


ФЕРАРА
     Около дванадесет на обяд напускаме Болоня в посока Ферара – 150 000 ден град на 45 км. от Болоня. Паркираме недалеч от центъра и скоро сме на площада. Най- забележителен тук е средновековният замък Palazzo Estence ( Сент Мишел) започнат в 1385г. от фамилията Есте, управлявала града от 1208 до 1598г. Това е класически замък с кули, бойници, ровове и подвижни мостове.

Palazzo Comunale – кметството на Ферара

Неоготическата катедрала Сан Джорджо във Ферара архитектурно е подобна на Цан Марко във Венеция

 Срещу кметството и долепен до катедралата е Богословския факултет на Университете на Ферара

„ В този дворец на 31 март 1503 г. големият полски астроном Николай Коперник – гордост на университета на Ферара, се дипломира в канонияно право в петата стогодишнина от рождението на университета на град Ферара и основа Полската академия на науките” - гласи надписа на стената. Така погледнато, излиза че Университете на Ферара е по-стар от Болонския. 

Търговската палата на Ферара (Camera di Commercio) 

 Знаехме и за Диамантения Дворец , Двореца на Людовика ил Моро и Двореца Скифоня, но без добър GPS трудно се ориентирахме. Имахме и още ходене до колата, така че решаваме за днес да приключим.

По обратния път из улиците на Ферара. 

Река По след Ферара 

 Смятахме да нощуваме около Венеция на пътя от Ферара и най-удобен беше „Camping Vilage Jolly” ( С 45*28’17” И 12* 12’41,62”) от веригата “Roma camping village” същата, която ползвахме в Рим.Нощувката извън сезона излиза 29 € за двама с кемпер. 

Зад кемпера се виждат оригинални бунгала-палатки, с две и три легла , които даже се заключваха.  

Има и много прилични бунгала, но нямаме информация за цените.

 Не беше евтин,но пък беше весел. Беше пълен с младежки групи от цяла Европа, които много възпитано обаче се забавляваха. Бяха весели , контактни, но НЕ може да се каже че бяха шумни. Спретнали си бяха и маскен бал в дискотеката Ciao Bella. Не забелязахме обаче, даже някой да пуши, остави да има пияни. 

На сутринта си позволихме малко разточителство – това щеше да бъде последният ни ден в Италия и закусихме в “Chao Bella” 

 Къмпинга не е на морето, но има разкошен басейн.

 От тук до паркинга на Piazalle Roma в стара Венеция са 12 км. и по свързващият изкуствен провлак Ponte de la Liberta , на вторият опит сме там. 

 Има паркинг вкл. за автобуси още в началото на острова в дясно, но този си го харесваме и е по-близо до центъра. 

 Съдейки от долната табела нормално първите 30 мин. са безплатни, от 31 до 60 мин. е две евро и максимален престой е до един час.
За ивалиди съответно до 30 мин.- безплатно, до 60 мин. – 1 € , за следващите 3 часа – 1 €.

Пуснахме в паркомата 6 € за 3 часа поне да имаме очи да спорим ( то за един час и до тоалетна не можеш да идеш) и се насочихме към близката спирка на вапоретите – венецианските трамвай.
Това ни е третото идване във Венеция и използуваме всяко минаване наблизо да се отбием. Смятаме този град за най-нетрадиционния, най-оригиналния, най-интересния и не на последно място – най-красивия, поне от тези които сме видели до сега. Този път решаваме да си купим билети по 7 €, които ни дават право да пътуваме един час по една линия и да „направим едно кръгче” т. е. от край до край с едно вапорето. Нямаме време за повече. Избираме линия 2 от пристан В (parisi B) Ferovia-Rialto-San Marko-Lido само по Канале Гранде. 

 „Ватмана” ни се оказа разговорлива дама,която хем сръчно приставаше, хем ни обясняваше по нещо. 

Наблизо е и ж.п. гарата „Санта Лучиа”, която откъм водата изглежда така: 

Започват да се редят от двете страни на Канале Гранде дворци и палати 

 Първата за деня гондола с истински гондолиер.

 Отборът на Венецианските момчета.

 Следван от една местна линейка

 Така се разнася бирата,

 Най-оживено е покрай моста Риалто 

Площадът Сан Марко откъм морето.

 Църквата срещу площад Сан Марко - Санта Мария де ла Салуте.

 Поемаме обратно

 Църквата малкият Сан Симон

 Краят на "круиза" и началната спирка.

 Около един по обяд се измъкваме по обратния път по Ponte de la Liberta.

 Минаваме транзит Триест, зареждаме в Словения и я пресичаме по най-краткия път в посока Риека. Включваме се в магистралата Загреб – Белград и спираме за нощуване на одморище „Tifon” ( С 45*22’56” И14*56’15”) на около 70 км. след Риека. 

     Одморището е чудесно – има мотел с денонощно работеща кухня, охраняем паркинг и бензиностанция. Пак беше пълно с млади екскурзианти, но тези вече пиеха бира, пушеха и врякаха до късно през нощта. Личеше че се прибираме към дома. На сутринта продължаваме към Загреб.
По едно време решаваме да слезем от магистралата и да икономисаме малко магистрални такси, но се озоваваме в Босна и Херцеговина. Зареждаме пак евтина нафта – техните пари и нашите са равни ( и двете ; босненската марка и българския лев са прикрепени навремето си към немската марка и еврото е точно 1,9885) и литъра е 2,25. Питаме за пътя един таксиджия в Славонски брод и той ни съветва да се върнем в Харватска. Катаджиите много спирали тук…..
Връща ме се на царския път – магистралата Загреб- Белград и късно вечерта пресичаме границата, Хърватска вече е в ЕС и е направен ГКПП. Спим на бензиностанция с паркинг на 8 км. след него. 

Следващата ни нощувка е на Сребърното езеро при Велико градище на Дунава.

 Нощувката в този възрожденски хан с изглед към езерото е 6 € на човек или 12 € за стая. На първия етаж има механа, чиито ценоразпис се вижда на таблото. Един лев е около 55 динара.

От тук до дома са 173 км. Прибираме се около два след обяд. Градският бенд пак е на погребение.
Успешно завършихме още един рейд в централна Европа. Е, може да се каже и така, поне защото тръгнахме болни и се връщаме живи и здрави. Равносметката – за 17 дни пропътувахме 3 460 км. през равнини, гори,планини и морета. Видяхме множество красиви неща и срещнахме различни хора. Счупеното настрана – ще запазим само хубавите спомени. Дано се видим и срещнем и тази година по маршрутите или поне си четем пътеписите.
Извинете ни, ако сме ви досадили с многословие, но нали знаете – винаги можете да изгасите телевизора.Нашето основно желание беше да споделим и помогнем. Благодарим за вниманието на тези, които останаха до края.